Първо да уточним какво имам предвид под контрол.
Нямам предвид да си маниак на тема контрол и да искаш да командваш всичко, всички да вършат каквото ТИ си решил и КАКТО ТИ им казваш.
Не.
Под контрол имам предвид по-скоро САМОконтрол, но поради известни съображения, го наричам контрол.
И така. Защо ни е необходим (само)контрол? Макар и да е очевидно, ще ви дам някои примера:
- някой разлива кафе по новата ви риза, очевидно по случайност, ще се развикате ли? С какво това ще подобри положението и на двама ви?
- някой ви ожулва бронята случайно; докато дойдат полицаите, ще го пребиете ли?
- ядете много и вече ви болят краката, коремът ви виси, тежко ви е да ходите дори, всяка вечер преяждате; ако можехте да се контролирате, нямаше ли да е по-добре?
Примерите са хиляди, но мисля, че схванахте идеята. Моята причина да искам контрол е следната:
- от няколко години поглъщам света, не чета, не гледам, аз ПОГЛЪЩАМ... и като се наситя, трансформирам и изливам във формата на стихове, разкази и други. Трябва да го огранича.
- но контрол ми трябва и защото апетитът ми е огромен и стигнах 93 килограма!!! А съм бил 60!!!
НО МОЖЕШ ЛИ ДА ПОДОБРИШ И ЗАСИЛИШ КОНТРОЛА СИ?
Искрено се надявам, и сега ще ви кажа серия упражнения за това.
1. Обядваш. Има някакви меса, хляб, сирене, все едно. Ядеш примерно 5 минути и усещаш, че ти трябват още толкова.
НЕ!!! Спираш, ако си сам, прибираш приборите и до довечера не пипаш ядене. Ако си с хора с извиняваш и повече не пипваш хладилника.
2. Много ти се яде сладко. Пред теб има един шоколад. Ти имаш нещо да правиш, обаче мислиш само за него. Ясно е, че първия път няма да устоиш, но се старай поне 10-20 минути да се съсредоточиш в работата си, преди да го нападнеш. Втория път ще си по-добър/а.
3. Закуската е била обилна. Реши се и гладувай остатъка от деня. Можеш да пиеш вода и един-два моркова или портокал. Но никакъв хляб, месо, млечни продукти. Просто погладувай, здравословно е.
4. Пазаруваш в супермаркет - стигаш до сладките изделия и искаш купиш всичко. Недей! Махни се от щанда и иди на зеленчуците и плодовете. По-добре изхарчи 5 лв за поткокали и киви, отколкото за вафли и шоколад.
5. Родителите/Съквартиранте/Роднините/Приятелите ти вдигат нервите. Чувстваш как Везувий вътре в теб ще изригне.
- излизаш от стаята по средата на спора - няма смисъл да го проължаваш, и без това спорът е тъп
- ако има друга стая, почват да я почистваш, подреждаш, да правиш всякакви физически неща.
- можеш да си пуснеш музика да дупка и да пееш и да се дереш с нея - препроръчвам хард-рок и хеви-метъл.
- целта на всичко това е да минат критичните 5-10 минути, през които яростта ще те държи.
6. В училище/унивеситета/на работа колегите те ядосват, правят си неумесни шеги. Важно е да не показваш, че се дразниш, защото това ги разпалва. Игнорирай ги. Това е най-гадното, което можеш да им направиш. След време ще си кажат, че си тъпа или скучна и ще се откажат.
Нямам предвид да си маниак на тема контрол и да искаш да командваш всичко, всички да вършат каквото ТИ си решил и КАКТО ТИ им казваш.
Не.
Под контрол имам предвид по-скоро САМОконтрол, но поради известни съображения, го наричам контрол.
И така. Защо ни е необходим (само)контрол? Макар и да е очевидно, ще ви дам някои примера:
- някой разлива кафе по новата ви риза, очевидно по случайност, ще се развикате ли? С какво това ще подобри положението и на двама ви?
- някой ви ожулва бронята случайно; докато дойдат полицаите, ще го пребиете ли?
- ядете много и вече ви болят краката, коремът ви виси, тежко ви е да ходите дори, всяка вечер преяждате; ако можехте да се контролирате, нямаше ли да е по-добре?
Примерите са хиляди, но мисля, че схванахте идеята. Моята причина да искам контрол е следната:
- от няколко години поглъщам света, не чета, не гледам, аз ПОГЛЪЩАМ... и като се наситя, трансформирам и изливам във формата на стихове, разкази и други. Трябва да го огранича.
- но контрол ми трябва и защото апетитът ми е огромен и стигнах 93 килограма!!! А съм бил 60!!!
НО МОЖЕШ ЛИ ДА ПОДОБРИШ И ЗАСИЛИШ КОНТРОЛА СИ?
Искрено се надявам, и сега ще ви кажа серия упражнения за това.
1. Обядваш. Има някакви меса, хляб, сирене, все едно. Ядеш примерно 5 минути и усещаш, че ти трябват още толкова.
НЕ!!! Спираш, ако си сам, прибираш приборите и до довечера не пипаш ядене. Ако си с хора с извиняваш и повече не пипваш хладилника.
2. Много ти се яде сладко. Пред теб има един шоколад. Ти имаш нещо да правиш, обаче мислиш само за него. Ясно е, че първия път няма да устоиш, но се старай поне 10-20 минути да се съсредоточиш в работата си, преди да го нападнеш. Втория път ще си по-добър/а.
3. Закуската е била обилна. Реши се и гладувай остатъка от деня. Можеш да пиеш вода и един-два моркова или портокал. Но никакъв хляб, месо, млечни продукти. Просто погладувай, здравословно е.
4. Пазаруваш в супермаркет - стигаш до сладките изделия и искаш купиш всичко. Недей! Махни се от щанда и иди на зеленчуците и плодовете. По-добре изхарчи 5 лв за поткокали и киви, отколкото за вафли и шоколад.
5. Родителите/Съквартиранте/Роднините/Приятелите ти вдигат нервите. Чувстваш как Везувий вътре в теб ще изригне.
- излизаш от стаята по средата на спора - няма смисъл да го проължаваш, и без това спорът е тъп
- ако има друга стая, почват да я почистваш, подреждаш, да правиш всякакви физически неща.
- можеш да си пуснеш музика да дупка и да пееш и да се дереш с нея - препроръчвам хард-рок и хеви-метъл.
- целта на всичко това е да минат критичните 5-10 минути, през които яростта ще те държи.
6. В училище/унивеситета/на работа колегите те ядосват, правят си неумесни шеги. Важно е да не показваш, че се дразниш, защото това ги разпалва. Игнорирай ги. Това е най-гадното, което можеш да им направиш. След време ще си кажат, че си тъпа или скучна и ще се откажат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар