28 ноември 2014 г.

Ловец и самодива (поема)

Вървял ловец в гори вековни -
в треви обрасли и във храсти,
с дървета стари и огромни...

Бил той ловец добър и силен,
не знаел страх, човешки страсти
душата му като бокал не пили.

Дълбоко във гората птички
подемали красиви трели,
жужало и трептяло всичко...

Но звук един в далечината
се чул и всички птици спрели,
замлъкнала във миг гората...

Това бил глас на самодива,
която пеела в потока...
А те - божествено красиви -

вървели из гората голи...
Подлъгвайки те тъй жестоко
овчари и ловци без воля

убивали ги те, ядяли
сърцата им туптящи още,
когато някой пожелал ги,

и устните им щом докоснел...

- Назад, чудовище ужасно! -
насочил пушката Ловецът. -
И махай се! - повторил гласно,
видял в косите й венецът.

- Не съм чудовище, човеко,
не се страхувай ти от мене,
аз още съм дете и нека
у теб съмнение не дреме,

че ще постъпя с теб жестоко,
виж във косите ми венецът -
той значи ясно, че не ме е
докосвал никой. Ти при мене
ела - тъй бистър е потокът,
не ще те нараня...

 

Ловецът
я гледал смаян, обезсилен
от красотата и гласът й,
и към нея той пристъпил
с отпуснати душа и жили...

Докоснали се устните, телата
им в едно за миг се слели...
погълнала ги двама тъмнината.


Когато сутринта очи отворил,
до него ромолял потокът,
а в крака му силна болка,
го карала да стене...

- Това ти е от мене! -
една змия до него свита,
във ярки цветове обвита,
със глас човешки проговорила. -

Аз съм Зевс - могъщ и силен!
Ти, Ловецо, си от мен ужилен!
Отровата ми е в кръвта ти вече,
не можеш скри се никъде човече...

От днес си прокълнат вовеки,
отровни са за всичките човеци -
потта, сълзите и кръвта ти,
и ще расте със времето страстта ти...


И знай, отровна е кръвта ти
дори за самодивите безсмъртни.

- Защо го правиш, Зевсе, всемогъщи,
защо във мрак душата ми обгръщаш?

- Защото ти, нещастен смъртен,
дръзна нещо мое да отнемеш!
Самодивата, с която сля се
бе на мен обречена вовеки...



И тръгнал той по прашните пътеки...


Половин век скитал се Ловецът,
без близки, приятели и без любима,
сам-самичък... тънък бил живецът
му, но здрав като стомана несломима.


Случайно минал през гората съща,
в която бога с силата могъща
го бе обрекъл вечно тъй да страда...

- О, ти, Гора... ида аз от Ада,
но твойта хубост ме прегръща!
Твойте листи галят ми душата,
твойте песни ме обгръщат!


- Не е гората туй, Ловецо! -
глас познат му проговорил -
това съм аз, на която ти, подлецо,
преди години зло ужасно стори!

Целуни отново мойте устни
и твоите животът ще напусне!

- О, създание прекрасно!
Нима си ти? Недей... опасно
е дори да ме докосваш,
а мойта кръв отрова е за тебе,
ако това така не беше,
отдавна да съм те подирил
да сложиш край на мъките ми вечни...

- Какво говориш, ти, човеко жалки,
отпускам ти живот... макар и малко.
Кой тъй ужасно те излъга?

- Сам Зевс, на змия престорен,
преди години много ме ухапа,
на сутринта след случката в потока.

- О, Съдба, ужасна и жестока!!!
Не Зевс, а горски дух нещастен
се беше влюбил в мен! Той няма
такива сили. Излъгал те е подло!

- Уви, сега е вече късно,
не може нищо да се стори,
освен живота да прекъснеш,
щом няма в мен отрова!
Целуни ме ти отново, мила,
половин век след като те имах,
нека се отпуснат мойте жили,
целуни ме искрено, Любима...

21 ноември 2014 г.

Искам само да те гушна...

Искам само да те гушна...
Думи мили да ти шушна -
там, във кулата въздушна.

Искам само да помилвам
аз косите ти красиви -
те така ме обезсилват...

Искам да сме близо двама,
нищо между нас да няма
и да те прегръщам само...

Искам само да те гушна...
Но не бива. И аз няма...
Не бъди тъй добродушна.

8 ноември 2014 г.

Срещнах аз...

Срещнах аз богиня с очи зелено-сини,
и обикнах тази самодива
и искам само тя да е щастлива.

Срещнах аз момиче, красиво като птиче
и се влюбих до полуда
в тези два прекрасни изумруда.

Срещнах аз съдбата, разтворих си душата,
тя разцъфна - нежно цвете
щом докоснаха се първи път ръцете.

Срещнах тебе, мила, и ти ми даде сила
сила нечовешка и огромна
и душата ми за теб си спомни...

Срещнах аз богиня с очи зелено-сини,
и дори когато си отива,
аз искам само тя да е щастлива.

7 ноември 2014 г.

Изтръгни...

Изтръгни сърцето от гърдите,
защото болката гори ме
и текат като реки сълзите
задето няма да те имам...

Любов ли е?

Любов ли е когато чувстваш, 
че душата ти е само нейна?
Любов ли е когато можеш
да потънеш във очите нежни?

Любов ли е когато искаш

само да сте много близо?
Любов ли е когато няма
за тебе друга на Земята?

Любов ли е когато чувстваш

сърцето ти да бие като лудо?
Любов ли е когато виждаш
само нея в бъдещето свое?

Ако любов това е,

значи аз съм влюбен...
И не искам нищо друго!