Поглеждам в очите

поглеждам в очите
и всичко е ясно
до края на дните
са слети съдбите
със тебе - Прекрасна -

но ти си далече
мъглата те крие
река бързотечна
съдбата ни пречи
със свойта магия

и много боли ме
защото те няма
до мене любима
но Вярата има
и сила голяма

тя времето спира
тя влюбени сбира

когато повярват
в тях зрънце покарва

Не ми се умира

СТИХ ЗА ТАЗИ, КОЯТО ТЪРСЯ

аз тебе търся девойко красива
за другите странна
очите твои са въглени живи
душата е рана!

аз тебe искам девойко прекрасна
и ти си ми нужна
копнея в обич страстта да прерасне
по пътя задружен

аз тебе чакам девойко любима
че ти ме разбираш
самичък в мрака замръзвам
- спаси ме! -
не ми се умира...

Къщурка

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в дълбока дъбрава
нека отидем самички любима
и света да забравим

ще ни грее там любовта ни
(но най-вече дървата)
и от устните ще се храним
(но предимно с халвата)

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в гори тилилейски
само любов ни е необходима
(и пари европейски)

Две сили

Две сили в мен се борят -
за две девойки пиша:
другарка и любима -
все стари, вехти рими...

Ума ми те разделят -
аз две жени описвам:
бял ангел, дяволица -
и двете хубавици!

Едва ли ще сполуча
с коя да е от двете -
едната става кучка,
а другата е цвете!

Всичко е черно

всичко е черно всичко е сиво
не зарежда любимата музика
няма във мене чувство красиво
и далече избягаха музите

губи се пламът чезне искрата
без надежда се скитам по листите
вехнат без сили спят сетивата
и ще дойде той - краят ми - близо е

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!

Сенките раснат, Любими,
а ние се гледаме, пак устните слели.
В мене захласнат, любѝ ме -
под блясъци бледи, за любов сме узрели!

Люби ме

аз зная че ме искаш
хайде лесно е
кажи ми

желая те любима
интересно е
любѝ ме

жадувам тебе скъпи
толкоз години
плени ме

бленувам тебе мила
моя богиньо
спаси ме

Моя любима

моя любима
в тебе се сливат стотици
тебе те има
в образи ярки на жрици
принцеси, кралици...

моя любима
в тебе живеят красиви
незабравими
образи на самодиви
русалки и нимфи...

моя любима
в тебе се раждат и бъдни
дами без име
тегнат те като присъди
и водят по пътя

По Sia - Unstoppable

НЕУДЪРЖИМА

слагам бронята желязна
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнената бездна
на безкрая
в нощ беззвездна -
тя е с пламък изкована

слагам бронята желязна
да се биеш е напразно

аз съм непобедима
но наричай ме любима
аз съм неудържима
но обичай ме любими

слагам бронята желязна
и ще бъдеш ти наказан

аз съм непобедима

по-могъща от богиня
аз съм неудържима
като буря във пустиня

слагам бронята желязна
ще посрещнеш свойта казън

слагам бронята желязна
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнената бездна
на безкрая
в нощ беззвездна -
тя е с пламък изкована

Ти нямаш име

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви.
Ти забрави ме; мен забрави!
Още не помниш сладкия час,
радост огромна... Огън и страст.
Моя любима, моля, върви.
Ти забрави ме; мен забрави!

Ти нямаш име, нито лице -
с обич спаси ме, даде ми цел!

Ти наричаш ме сега любима

ти наричаш ме сега любима
но не знаеш още мойто име
аз момиче съм за тебе мило
но си траеш
с рими пъстрокрили

не затрупа ти слуха ми крехък
а направо със голям напредък
водка купи и почерпи всички
и тогава рече - ти Лисиче

си достойна за богиня вечна
твърде близка но така далечна

Поискай ме

Поискай ме и ще ме имаш.
Ти само назови ме!
Желаеш ме, това го зная.
И лесно идва рая!

Поискай ме и аз съм твоя.
Едничка сред безброя!
Наричаш ме сега любима.
Не знаеш мойто име!

Поискай ме и ще ме имаш...

На Хари 4 - Няма светлина

... а в стиховете твои няма светлина
отдавна е потънала във мрака
не пишеш за любимата жена
какво по дяволите чакаш

ти мислиш си че много си велик
и искаш да си популярен
да бъдеш може само че за миг
така е който е вулгарен

във стиховете твои няма топлина
напомнят камъни студени
те светят като пълната луна
но само нощем - сенки неми

Колко силно те искам

Колко силно те искам...
С крака около кръста ми,
и устни впила в моите,
ти сееш смут в покоя ми.
Колко силно те искам!
Наново съм покръстен,
вземи ти този пръстен -
и нека любовта споим,

любима ти, а аз - любим!

Слънчева усмивка

слънчева усмивка имаш
и очи сапфири два
ти си моята любима
в унес шепна твойто име
и целувам те едвам

Срещнах аз...

Срещнах аз богиня с очи зелено-сини,
и обикнах тази самодива
и искам само тя да е щастлива.

Срещнах аз момиче, красиво като птиче
и се влюбих до полуда
в тези два прекрасни изумруда.

Срещнах аз съдбата, разтворих си душата,
тя разцъфна - нежно цвете
щом докоснаха се първи път ръцете.

Срещнах тебе, мила, и ти ми даде сила
сила нечовешка и огромна
и душата ми за теб си спомни...

Срещнах аз богиня с очи зелено-сини,
и дори когато си отива,
аз искам само тя да е щастлива.

Двубоят (поема) - Богът и Царят

- Унищожавам и създавам аз Вселени!
Кой си ти, нищожен смъртен,
дръзнал да се мери с мене?!
- Аз цар съм на могъщо царство,
на дракони убиец, на вампири,
не зная подлост и коварство!
- Аз живея във недрата на звездите,
на Квазарите далечни господар съм,
две черни дупки нося във очите!
- Стига думи празни, във двубоя
ще се срещнат волите ни само -
за сърцето на Любимата се борим...
- Безумецо, недей се хвърля
в бой неравен с Боговете,
ти си само жалък смъртен!
- Смъртен аз съм, но моята Любима
ми дава сила с любовта си,
теб накрая с воля ще надвия!


Хиляда дни и нощи бориха се двама -
Цар и Бог със воли несломими,
за сърцето на прекрасната им Дама,
която бе на двама им любима...

Когато се пречупи волята на Царя,
Богът се засмя и го запрати
там където Вечен огън се разгаря,
на дъното на Бездна непозната.

Отиде сетне той при своята Любима,
със сърце в ръка пред нея коленичи:
- Прекрасна моя, със нищо несравнима,
вземи сърцето ми, защото те обичам!

Но тя погледна го със сълзи във очите -
- Защо погуби го, Чудовище проклето!
Само него, никой друг аз не обичам!
Не желая нито силите ти, ни сърцето!


Тогава Богът разгневи се,
звезди избухнаха из цялата Вселена:
- Прекрасна моя, помисли си,
ще бъдеш вечна и безсмъртна с мене!

А тя погледна го с насмешка
и със шепот леден каза му тогава:
- Не разбираш любовта човешка,
тя животи не отнема, тя спасява!

Дано харесваш Вечността студена,
тя празна е, от любовта лишена!

Не можеш никого със сила груба
да принудиш ти да те обича.
Можеш на мига да ме погубиш,
но в тебе аз не ще се вричам...

че съдбата с тебе по е тежка,
от отредената съдба човешка!


- Ах, огън на звезди целебен!
Душата излечи ми болна!
Любовта й тъй ми е потребна,
но не принудена, а волна!

- Какво да сторя? Трябва да го върна -
нейният любим от Пропастта безкрайна!


Тъй сторил богът, след това прегърнал
Любимата, прозрял Велика Тайна...