27 май 2013 г.

На моята Спасителка

Години дълги в мрака
аз стоях и чаках.
Орлица с черни нокти
душата ми дереше.

Години дълги в мрака
аз стоях и плаках.
Лъвица с остри зъби
сърцето ми ръвеше.

Години дълги в мрака...
Аз тебе чаках.

И ти дойде. И нови сили
наля в отпуснатите жили.
И ти дойде. Живот донесе
там дето вечно беше есен.

И ти дойде. Донесе огън -
стопи той болка и тревога.
И ти дойде. А с тебе лято -
разцъфнаха цветя в душата.

Дойде.
Прогони мрака.

Аз те дочаках.

15 май 2013 г.

В очите пъстри...

На Стефка

В очите пъстри аз се взирам,
във светлите очи,
в които ручеи извират
и къпят се лъчи.

Косите ярки приласкават:
"Ела ни докосни",
те мир и нежност обещават -
тез огнени вълни.

Ръцете бели сякаш молят:
"С нас пръсти преплети",
а устните, и те говорят,
допират ме почти...

12 май 2013 г.

На една Приятелка

Изминаха май две години
откакто сме на "Здрасти"...
Понякога това тежи ми,
друг път си мисля "Прав си!"

Не бяхме ли - се чудя - близки,
не ти ли казвах всичко;
нали да си щастлива исках -
да учиш, да обичаш?

Но любов не значи ревност.
Не си ти вещ на някой!
Дори да те спаси от бедност,
не може да натяква...

че си говорим твърде много,
че твърде много пишем;
това да разбера не мога
натякване излишно...

Това е просто прекалено!
До там се стигна даже,
че да не мога откровено
две думи да ти кажа!

И тъй, изминаха години
откакто сме на "Здрасти"...
Не знам дали това тежи ти,
но май е време да пораснем...