Годишнина

Дванайсет месеца познанство,
колко пъти любовта убивах?
Нарочно, с тъпо постоянство
гълтах пак отровата горчива...

Дванайсет месеца познанство -
колко тайни ти споделях лични,
увлечен в своето пиянство,
клех се колко много те обичам...

Дванайсет месеца познанство -
как родиха три красиви рожби!
Родени в болка, окаянство,
те разкриха моите заложби!

Дванайсет месеца познанство,
опитвам да ти дам пространство...

Обкръжете облаци душата

Обкръжете облаци душата
и мълниите силни отприщете
любовта поредна да загине
следа да не остане във сърцето

Закръжете облаци дъждовни
и залейте всичко с дъжд отровен
нека никой вече да не помни
сладките мечти и зов любовен

Изригват в мене вулкани

Изригват в мене вулкани -
огромни кървави рани...
В мен блъскат се комети,
разкъсват те сърцето...

И всичко иде от теб!


Всичко е така излишно някак.
Хайде да допием днес коняка...
А после ще заспим в легла различни.
Какво ти пука колко те обичам?

Всичко е така излишно днеска.
Ти си с толкоз хубава прическа...
Не мога в нея пръсти да прокарам.
Ти гледаш само как да ме разкараш!

Нищо няма вече своя смисъл.
Аз последен съм във твоя списък...
Но малката утеха ми остава -
приятелството наше продължава!

Спиш ли?

Хей, спиш ли?
Искам да ти кажа нещо.
Красива си.
И нежна.
Точно като цвете.
А цветята се обичат.
Но твари всякакви привличат...

Хей, спиш ли?
Искам само нещо да прошепна.
Красива си.
Вълшебна.
Точно като цвете.
А цветята се обичат.

Носят цветовете
не за да се кичат -
те на дъгата
искат да приличат;
сутрин росата
(сълзи на момиче)
във тях да се стича...

Боли ме

Боли ме боли ме боли ме
защо не разбираш
иглите иглите иглите
сърцето раздират

мога лесно болката да спра
имам аз стратегия добра
но няма
ще оставя мъката във мен
като остър меч забит студен
голяма

Боли ме боли ме боли ме
защо ли не спира
сълзите сълзите сълзите
от мене извират

Влюбвах се, разлюбвах

Влюбвах се разлюбвах
пак и пак
Бавно се погубвах
в ден и в мрак
В тебе се изгубвах
няма как

Няма как без теб да бъда
ти си милост и присъда
ти си сила ти си слабост
ти си ред и ти си хаос

Влюбвах се разлюбвах
упорито
Бавно се погубвах
със сълзите
В тебе се изгубвах
аз в нощите

Аз в нощите те сънувах
и тогава с теб общувах
щом тебе нямаше те в дните
и болка свиваше гърдите

NEW DIVIDE

Видяхме се ние на предела
на всичките срещи и раздели,
ти беше вече свой път поела,
аз също имах моите цели...

Видяхме се във време разделно
и те обикнах безпределно...
Но ти не ме обичаше изобщо,
с мен не поиска нищо общо...

Изгарях от желания и болка,
и вихри удряха душата моя,
и питах дълго докога и колко
със твоята съблазън ще се боря...

Объркан седнал съм пред листа
и за теб се сещам, мое цвете,
не искам тази болка чиста
вече да руша в сърцето...

Роклята ти е нощта

Роклята ти е нощта хилядозвездна,
очите ти са две безкрайни бездни,
при мен ела и загрей ме ти до бяло,
мелодия прекрасна - твойто тяло!

Нека тоновете претворим във песен,
навън царува всуе тъжна есен,
при мен ела и вдъхни ми от страстта ти,
да бъдем двама с пламъци в сърцата!

Това не е истински стих

Това не е истински стих.
Прости ми и аз ти простих.
Забрави ме, аз те проклех.
Ограби ме, аз те превзех.

Това не е истински стих.
Любов няма, аз я изтрих.
Приятел си нежен и плах.
Така и не те доразбрах!

Искам двама да се скрием

искам двама да се скрием
от застигащата буря
пристан нейде да открием
в океана сив от думи

нека двамата се сгушим
някъде на много тихо
надалеч от този шумен
свят където се открихме

Меченце 2

ти си пухкаво меченце
много искам да те гушна
да те стискам във ръцете
да ти шепна топли думи

ти си кукла с бял десен
колко искам да прегърна
твойта плът от нежен лен
тя направо ме побърква

Меченце 1

ти си пухкаво меченце
и откакто бях момченце
за такова като теб мечтая
да те милвам да те гушкам
думи нежни да ти шушна
и душата ти да опозная

Чувството

топлота в гърдите грее
като в слънце - ядрената пещ
чувството цъфти и зрее
- вкусно -
можеш да го изядеш

Толкова те чаках

толкова те чаках
не съзнавах досега
колко ми е важна
твойта нежна топлота

толкова те чаках
че забравил бях почти
колко са красиви
твойте весели очи

толкова те чаках
но запомнил съм добре
яркото червило
на лукавото лице

Отново ли?

"Отново ли? Недей отново!"
Все така сурово
във теб съм влюбен. И със слово
капе в мен отрова...

"Отново ли? Но спри се вече!"
Все така далече
си ти от мене. Не изрече
думите за Вечност!

"Отново ли? Вече не искам!"
Стига тази близост
помежду ни. Но тя е източник
на толкова истини!

"Отново ли? Защо?", се питам...
"Защото си в прелест обвита!"

Не съм дете!

Зная, че съм ви дете,
и това не ще отмине,
но детето ви расте
вече двадесет години!

Днес детето е жена,
а не е дребно сукалче,
тя, жената, опозна
борбата за всяко залче!

Сега жената и сама
се справя във живота,
понася заедно срама
и веселите ноти!

Зная, ще съм ви дете
и това не ще отмине...

Трябва да се отчете,
че изграждам свое име!

Липсваш ми

... Да, ти ми липсваш,
аз на тебе - не...
Не ти ли липсвам
мъничко поне?

... За тебе мисля,
ти за мене - не...
Нима не мислиш?
*Свиваш рамене*

... Много работиш,
умът ти - зает...
Върви живота ни.
Аз уж съм поет.

... Доста ми липсваш,
аз на теб - почти...
След края щом почистваш,
в душата си ме остави!

Помня те

Помня те много добре
туй чувство
няма просто да умре
плода му
трябва да се събере
да може
Вечност да си избере

Помниш ли ме?

Дали ме помниш ти
или ме забрави вече
аз съм онова
очилатото човече
със умна глава
дето толкова изрече
за близост слова
но пък нещо му попречи
да стигне до дела

Къде се намирам?

Къде се намирам?
Не зная.
Не разбирам!
Може би умирам?
Може би.
Помня бира!
Помня как избирам:
Русият...
Риза късам.
В ложето примирам!

С него съм.
Тъй е късно!
Дори не разбира...
че скоро
май ще скъсаме!
Къде се намирам?
Аз зная.
На стъпка от рая!

Ти си червей

Ти си червей,
постоянно в моя ум;
за гладния - вечеря,
за убиеца - куршум!

Ти си тумор,
в мозъка дълбоко свит;
за шута - черен хумор,
за сапьора - динамит!

Ти си кърлеж,
впит в сърцето ми нежно;
освен туй си първата,
за която проглеждам!