Сърцето лови ръжда

Липсваш ми сега както липсва
на пустинята дъжда.
И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.

И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.
Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.

Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.
Има единствена Истина -
сърцето лови ръжда.

Липсваш ми

... Да, ти ми липсваш,
аз на тебе - не...
Не ти ли липсвам
мъничко поне?

... За тебе мисля,
ти за мене - не...
Нима не мислиш?
*Свиваш рамене*

... Много работиш,
умът ти - зает...
Върви живота ни.
Аз уж съм поет.

... Доста ми липсваш,
аз на теб - почти...
След края щом почистваш,
в душата си ме остави!

Липсваш ми.

Липсваш ми.
Просто ми липсваш.
Тъй както може да липсва
водата в пустиня,
в живота светиня,
за цветето слънце,
за нивата зрънце.
Просто ми липсваш.
Без тебе е пусто.
Без теб няма чувства.
Душата ми крее.
Но огънят тлее.
Просто ми липсваш.
Липсваш ми.