Рубин

рубин червен във мен гори
усещам ярките зари
как изгарят всичко зло
а прогнилото стъкло
се чупи на парчета
изчиства ми сърцето

Мисли

В главата ми гонят се мисли
като северни ветрове
аз само седя и записвам
но работата ме зове.

Сънища наяве

Аз затварям очи... и съм на морето...
Климатика бучи... и не е горещо...

Запушвам уши... и ето ме в Рила...
Но дим ме души... цигарка са свили...

И крещят в коридора... хайде, стига, бе хора...

Петък следобед е, жега, и не ми се работи...
Дай ми моренце, и излет, да си гледам живота.

А вие ме гъчкате в тясната стая
от мързел умирам аз... види се края...

Хронос

Времето е спряло.
Бъзика се Хронос със нас.
Вия на умряло.
Минутата трае цял час.

Времето е спряло.
Взирам се в екрана тъпо.
Прозявам се вяло.
Хронос ще плати прескъпо.

Времето верно е спряло.
Ако днес не оцелея...
положете мойто тяло
на Скуката в Мавзолея.

Самоназидателно

Стегни се, човече,
излагаш се вече -
като медуза разплут
на стола лежиш
нито видян, нито чут
ти тихичко спиш...
не спиш, ами дремеш,
тъй - да мине време...
Климатика разхлажда.
За какво ти се плаща?
Стегни се, човече,
не ще трае вечно!

Труд монотонен

Още четири часа остават -
четири часа на труд монотонен
скуката все така продължава -
гази като валяк тя многотонен.

Още четири часа остават,
а на мен ми се ще да се гръмна,
даже скуката ми доскучава
и в един часа става ми тъмно.

Още четири часа остават,
аз подготвям си вече бесило,
близките хора да ме прощават,
ще се люшна аз със страшна сила.

Когато волята се чупи

Когато тъй притиснат си,
че волята се чупи
и през зъбите стиснати
ни вик, ни стон се чуе...
тогаз сбери си силите
и забрави за болката,
че тя е само в мислите -
един фантом и толкова.

Позитивни

В сърцето ми слънцето грее,
душата ми тихичко пее
мелодия нежна.
И гледам копнежно
аз навън през прозорец отворен
как играят децата на двора.


-----


В душата моя облачета бели
летят във сини небеса
и пухкави тела прострели
не ме оставят да съм сам.

От призрака

От призрака на работата нова
уплашен
опитвам се да съм готов, а
по-страшен
той става с всеки минал ден
и чувствам по-дълбоко в мен
страхът е
загнезден и расте. Огромен
ще бъде
или ще си остане спомен.

Огън в мен

Огън в мен пожари пали,
буди чувствата заспали:
обич, страст, любов, омраза
и порои ги отнасят
и гасят ги после те -
точно в моето сърце.
То, горкото, в пепел цяло,
трудно вече оцеляло
се задъхва, бавно гасне
близо до смъртта опасно.

Изтърси се, ти, Сърце,
взри се в чудното лице
на Съдбата, на Живота,
посвири по техни ноти
и запей, и отърси се
ти докрай от пепелища,
затупти със сила нова
за живота нов готово!

На Ивето

Красива, умна и добра си -
кажи, ти, Иве, не разбра ли?
Ти най-доброто заслужаваш -
да запълни храма на душата:
редом с диплома за адквокатка;
мъж с сърце добро и силно,
който пада обезсилен
пред нозете твои и целува
твоята ръка и знае - струваш
колкото хиляда други...
притежаваш още сила рядка
на ума, сърцето и душата.
Ти най-доброто заслужаваш!
Кажи ми, Иве не разбра ли,
в очите ти блестят кристали!

Цял живот

Цял живот горя от жажда -
тя душата уж разяжда.
Цял живот се жалвам:
за ласка, за допир, за близост...
Но може би аз съм студен
и може би няма във мен
даже капчица нежност...
А може би просто не искам
любов.
Или не съм за нея готов.

Поезийо

Кажи ми, Поезийо моя,
защо все зад тебе се крия
при среща със млада девойка?

Защо ли, Поезийо моя,
готов съм със теб да затрия
и с бързане чувствата свои?

виждам те ясно поезийо
като малко дете
ти се плезиш
и забиваш нокте
в моя глезен
аз падам и моля
да пребъде твоята воля
дали ще съм сам
през живота
ах знам знам аз ще бъда
цял живот с ясен разсъдък
убийствено сам и самотен
туй е жребият доживотен
моята сладка присъда
ще сме двама
със тебе поезийо
от мене разглезена
друго няма