Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

Свобода

в стиха си можеш да си всеки
герой злодей убиец и месия
върви по прашните пътеки
и твори магия!

в стиха си можеш да си вечен
или вечна да е твойта муза
защото щом е той изречен
в него спи изкуство!

в стиха си можеш да си всичко
река
дърво и хълм
любов и огън
помни че трябва да обичаш
славата е дрога!

Не можеш да се спреш, нали?

не можеш да се спреш нали
пръстите сърбят
вътре те боли
не можеш да се спреш нали
пука ти или
нека се множат

в ума ти вечен ад!


а няма ли за теб покой
няма ден и нощ
няма и отбой
а няма ли за теб покой
просто са безброй
кой добър кой лош

душата режеш с нож!

Не мислех, че мога

не мислех че мога
да чувствам отново
ни лед нито огън
ни сладка отрова
а вашата дрога
жени
с която готови
сме ний за войни
с която и Бога
забравяме в миг
защото сте вие
и мрак и светлик

но явно се случи
и ето че днес
във мен се отключи
нездрав интерес
към женския род
и ето получих
цел в моя живот
жена
звезда в небосвод
в деня светлина
в реката ми брод
която за мене
е огън и страст
и цяла вселена
заклевам се аз!

Излизайте

вън е сто градуса
излизайте!
вие млади сте!

слънцето пече ли
излизайте!
ще спечелите!

сън е маранята
излизайте!
лудият вятър

ваш другар е
и на млади
и на старите!

той ще охлади
с ласка страстите
вечер със звезди
нежните води
те прекрасни са

В ушите

в ушите музика кънти
и носи вихър леден
към листа тихо гледам
молѝвът сив в ръка блести

и пиша вече думи аз
под порива му силен
и буквите ми жилят
със огън и любов и страст

в ушите музика кънти
захранва мойта жажда
и стихове поражда
окъпани в мечти

Музика

музиката ромоли
като летен дъжд
ах защо така боли
в ляво изведнъж

музиката е река
в мен се влива тя
гони всякаква тъга
ражда любовта

музиката ромоли
като летен дъжд
бодват мънички игли
- стръкове от ръж -

Нещо с мен се случва

нещо с мен се случва
а не знам какво
нещо се раздува
нещо се отключва
ставам сякаш
ново същество!

всичко се променя
идва наместо
става нещо с мене
раснат грозд вселени
гасне мрака
осветен с любов!

Бял ангел

Бял Ангел сред демони...
Защо дошла си тука?
Не стигна ли времето -

ти цветовете да отделиш
от боклука?

Бял Облак сред пушека...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли - душно е?
А ти си цветето лилаво,
теменуга!

Бял Дух носиш в себе си...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли белезите?
Знай, те не могат; няма как да
станат други!

Свещица ярка

свещица ярка в мрака
ангел в черен ад
кралица чака сякаш
обич в тъмен свят!

сълзица нежна тиха
рониш - светъл цвят
в стотици силни стиха
прелест оживя!

лозници са ръцете
меки бели те
на жрицата сърцето
в теб тупти дете

кралица чака в мрака
обич в тъмен свят
свещица ярка сякаш
ангел в черен ад!

Поема

дъхът последен
преди да поема
богиньо - погледни ме

дъхът ти леден
описвам в поема
богиньо - докосни ме

и път последен
преди да поема
богиньо - целуни ме

и в сън непрогледен
без риск да поема
богиньо - нарани ме

В живота ви навлизам

в живота ви навлизам
приятели мои
аз бурно не прецизно
без жалби и капризи
през всички двубои

в живота ми ви има
приятели мили
и тъй сте ми любими
и тъй необходими
вий давате сили

Можеш ли от нищото

можеш ли от нищото
нещо да измъкнеш
можеш ли излишното
в него да изтръгнеш
огъня да вдишаш ти
който ражда пъкъл
всичко да напишеш и
вкусил смъртна мъка

осъзнал че си се лъгал
да умреш във някой ъгъл

Дали жената е змия

дали жената е змия не зная
но зная че змията ни е
изгонила от рая
и ако двете са били змии
тогава нищо чудно
че щом жената те обвие
започват всичките злини

Зова

зова вас - вихрите могъщи -
които къщите обръщат
и викам бурите всесилни
с дъжда обилен покорил ни!

зова вас - огнени стихии -
владели вие сто магии
и викам ангели и дяволи
на мене славата да дават!

зова вас - думите безсмъртни -
и нека Музата със вас живее
сърце върви по пътя кървав
щом спре
звезда блестяща ще изгрее!

Елате думи

елате думи
елате красиви слова
за никакви суми
вас - нежните струни -
не бих изтъргувал
заради вас съществувам

елате думи
ела прелестна реч
по реки и по друми
в нощи тъмни и лунни
те диря и намирам
за тебе живея
и за тебе умирам

Всичко е черно

всичко е черно всичко е сиво
не зарежда любимата музика
няма във мене чувство красиво
и далече избягаха музите

губи се пламът чезне искрата
без надежда се скитам по листите
вехнат без сили спят сетивата
и ще дойде той - краят ми - близо е

Душата ми

душата ми мракът оплита
из ада самотна се скита
страдае
а пътят с надежда пропит е
изгарят по него сълзѝте
блуждае
с горчива отрова опѝта
тя няма кого да попита
за рая

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - котета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
ней - котета две -
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

Смъртта

прокара черен нокът по сърцето ми
Смъртта
телата ни мърсуваха преплетени
в сластта

прокара остър нокът по душата ми
Смъртта
следа остави с болка отпечатана
в пръстта

Давя се в море

давя давя се в море
искам болката да спре
няма кой да разбере
но пиша
огън огън в мен гори
стига ми смъртта дори
да съм мъртъв до зори
недишащ