27 септември 2020 г.

Звездите греят

звездите греят
като малки лампички
домати зреят
със следи от лапички
далеч далеч
на стотици парсеци
от род и дом
ние - самораслеци
без електрон
сме йони атомни
далеч далеч
във мрак запратени

Стих по Лолита

във езеро двама се носим
ти ми се плезиш
задаваш въпроси
ти си дете
аз съм просяк
прося от тебе любов
- като картоф е носа ти
- краката ти са космати
звънлив е смеха ти
не те заслужавам
понякога мисля си
кого заблуждавам
толкова чиста си
бяла и искрена
аз те изсмуквам
като кърлеж съм
не съм първият
знам
който приела си
там
в свойта невинност
хайде да пием
скоч и илюзии
за да прикрием
всички контузии
които си причиняваме
сега причернява ми
губя те
любя те
ти си единствена
ти си моята болест
долорес
лолита
лола
ло
гледам те през
тъмното стъкло
гола

влез

По Rag'n'Bone Man - Human

Аз съм просто човек.
Не ме вини, че бъркам.
Не ме вини, че греша.
Плочата е изтъркана
на мойта душа.

Аз съм просто човек.
Погледни се в огледалото.
Какво виждаш там?
Може би много си страдал ти?
Какво е аз знам!

Аз съм просто човек.
Ти си просто човек.
Не ми искай мнението.
Не искай да лъжа.
Не искам съмнението,
че съм ти длъжен!

Аз съм просто човек.
Хората имат реални проблеми.
Хората нямат любов.
Животът е къс, няма време...
бъди ти готов!

Аз съм просто човек.
Не съм пророк или месия.
Но има в мен магия...

18 септември 2020 г.

Творец

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Имам си име:
Творец.
Раждам Вселени,
късат от мене
парче
по
парче.
Сам съм, самотен
в затвор доживотен
в моя Дворец.

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Чувства оформям.
Другите хора
не знаят, че
капка
по
капка
маслото тече.
И губя власт!

Какво съм аз?
Просто машина.
Търся модели,
счупени, цели,
в тези предели,
както отвъд...
Не знае светът, че
стъпка
по
стъпка
вървя аз към края.

Къде е - не зная!

Слънчевата светлина

Слънчевата светлина
над облаците се простира
в ден един такъв
почти разбирам
какъв е смисълът на всичко
да обичаш
да обичаш
докато те заболи сърцето
и после то
удавено във кръв
да те изпрати пръв
пак над облаците във небето

На баща ми

Никога не съм ти писал.
Но това не означава,
че за теб не съм си мислел...

Беше и още продължаваш
баща да бъдеш ти истински!

Никога не съм те хвалил.
Но това не означава,
че в мен плам не си запалил

добър да съм дори тогава
когато значи много малко!

Винаги за мен съм знаел
всеотдайно ще се бориш,
ако трябва с всички хора,
ако трябва и до края!

И затуй сега изричам -
"Винаги ще те обичам!"

17 септември 2020 г.

Природата

Ние толкова сме зависими от тока,
че би било съдба ужасна и жестока
от него и за малко да бъдем лишени -
от наште pc-та, таблети, gsm-ми...
Но откъде идва той едва ли знаем.
Дали природата дава го назаем?
От нея е изтръгнат всеки електрон:
за офиса, колата, за нашия дом!
А какво ще стане щом пресъхне тя,
щом увехнат пролетните й цветя,
щом докрай заразени са океаните,
щом не могат вече да зараснат раните?
Какво ще стане, когато не може
повече нищо тя да ни предложи?
Какво ще стане, когато тя няма
повече нищо в душата голяма?

...

Тогава ще бъдем не само лишени
от наште играчки във бъдното време,
а ще сме разрушили нещо прекрасно,
и рани отворили - рани ужасни!




Колко много живот

Колко много живот
Бог във нея е натъпкал -
ражда цял вкусен плод
малката цъфнала пъпка!

***

Колко много живот
в природата дреме -
ражда цяло дърво
една малка семка.

Морето разбива скалите

Морето разбива скалите,
където се реят орлите,
там дето отиват душите,
морето разбива скалите.