27 септември 2020 г.

Стих по Лолита

във езеро двама се носим
ти ми се плезиш
задаваш въпроси
ти си дете
аз съм просяк
прося от тебе любов
- като картоф е носа ти
- краката ти са космати
звънлив е смеха ти
не те заслужавам
понякога мисля си
кого заблуждавам
толкова чиста си
бяла и искрена
аз те изсмуквам
като кърлеж съм
не съм първият
знам
който приела си
там
в свойта невинност
хайде да пием
скоч и илюзии
за да прикрием
всички контузии
които си причиняваме
сега причернява ми
губя те
любя те
ти си единствена
ти си моята болест
долорес
лолита
лола
ло
гледам те през
тъмното стъкло
гола

влез

Няма коментари:

Публикуване на коментар