11 март 2014 г.

Верена

Аз наричам те сега Верена -
на змеицата-жена в романа -
заради очите ти зелени
и характера ти от стомана.

Тя със поглед рани изцелява -
ти душата ми с очи пречисти.
Тя във камък ери оцелява,
както ти във мойте бели листи.

Аз наричам те сега Верена -
на змеицата-жена в романа...
Бих пребродил цялата вселена
твой любим, макар за миг, да стана.

10 март 2014 г.

Самодива

твойта красота опива
мила малка самодива
твоите очи красиви
твоите коси червени
палят силен огън в мене
твоите очи красиви
пълни с светлина и живи

твойте пръсти бели нежни
маниерите небрежни
твоите очи безбрежни
твойте ириси зелени
палят силен огън в мене
твоите очи безбрежни
страсти палят безнадеждни


Когато видя твоя снимка...

Когато видя твоя снимка
със таз омайваща усмивка...
и тез очи, и тез очи зелени
щом зърна, нещо се обръща в мене...
И знам, от тебе имам нужда,
макар сега ти да си чужда...
А също знам - не ще ме чуеш,
каквото и да ти напиша;
безсилни гаснат мойте думи,
безсилни, кухи и излишни...