13 ноември 2019 г.

Кино

По Вапцаров

Отвънка беше шум,
а вътре бе удобно...
Повтарях си наум -
"Това ще бъде пробно.
Дали харесвам ужас,
кому това е нужно?"
и седнала удобно
повтарях си наум -
"Това ще бъде пробно!".

После стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на "Метро"
се прозина сънно.
А какво последва?
Кой кого преследва?
През повечето време
дори не гледах аз,
не чувах глас:
покривах ту очи,
ту уши с ръцете,
ужасно беше!
Добре че ти,
добре че ти не спеше!
Станеше ли страшно,
в прегръдките ти свита -
към времето сегашно
и място безопасно
мигом аз политах.

Когато филмът свърши,
и подвиг цял извърших,
пак на теб дължах изцяло,
че не съм от страх умряла...

Отвън е вече тихо,
а вътре - неудобно.
Пиша този стих и
как искам пак да пробвам!...

Мълчание

Мълчание...
От теб и за теб.
Незнание...
Ни дума, ни ред.
Желание...
За малко любов,
внимание
в света тъй суров.

Бяла роза

... искам аз от огъня да те изтръгна
и когато твоето сърце овлъгне,
да засея там любов и грижа,
да говоря тихо и да пиша...
за да се роди в душата
роза бяла със сълзата!

12 ноември 2019 г.

Пътувам с автобуса

Пътувам с автобуса
далеч от мойта муза...
но дали далеч съм всъщност
или тя е мойта същност?
Минавам километри
но тя ще ме намери;
тя - мойта скрита същност,
тя - толкова насъщна!

Пътувам с автобуса
към мойта мила муза!

Ще правим купон

Ще правим купон,
купон във моята стая!
Див и луд купон,
сякаш на света е края!

Ще пием и пеем,
ще пеем и пием -
и джин ще се лее,
и много ракия!

Ще има и танци,
и тонове смях,
ще почват романи
и не един грях...

Ще правим купон,
купон във моята стая!
Дали тоз купон
ще преживеем не зная!

Гарата "вкъщи"

Спрях се на гарата "вкъщи",
скоро обаче се връщам
към срещите горещи
вън с легия колеги...
Излитам от летището "дом"
като от атома електрон.

1 ноември 2019 г.

С тебе само да чатя

с тебе само аз искам да чатя
ти единствена сгряваш душата
когато навън е студено
в очите ти цели Вселени
звездите се раждат и гаснат
в сълзите ти бистри и ясни
носят думите ти топлината
на вулканите и на слънцата

Маска

с маска сред маски
чуждите ласки
не искам
още среднощем
ставам аз лоша
по листа

с маска сред маски
твоите ласки
копнея
с изгрева искам
жарко разискрен
да пея

Пред огледалото

огледалото отсреща
гледам преди всяка среща
образът му ми допада
че съм чиста умна млада
то показва колко зла съм
с образ изкривен опасен
в него само не личи си
колко много те обичам

30 октомври 2019 г.

Пустиня

Очите твои - пустини сурови!
Един ли с устните сладки отрови?
Сълзите - огън! - те горят и парят.
И всеки знае кой е господарят!
Докоснеш ли, ти мигом покоряваш...
Навярно без дори да осъзнаваш,
ти носиш на неверните надежда;
безпътните на светло ти извеждаш!

Капка роса

поглъща те сутрин мъглата
превръщаш се в капка роса
докосваш ти нежно цветята
със свойта сребриста сълза

Вали вали

вали вали дъждът в очите
игли игли бодат сърцето
боли боли дъхът в гърдите
дали дали любов ще свети

23 октомври 2019 г.

Демони

По Imagine Dragons - "Demons"

прегръщам те нежно
когато топлината ми усетиш
погледни ме във очите
там мойте демони са скрити
там мойте демони са скрити

лежим един до друг
когато нежността ми в теб прелее
с длани докосни гърдите
там мойте демони са скрити
там мойте демони са скрити

За мен ти си всичко

очите ми са затворени
и побеждава умората
отнасям се в блен
на тебе съм в плен

аз съм до теб
не като писател
не като поет

аз съм до теб
не като създател
а като човек

аз съм до теб
до теб съм се сгушил
и тихичко слушам
твойто сърце
туп-туп туп-туп
този сладък шум
който ме опива

ти си толкова красива

аз съм до теб
като твой приятел
в който расте
чувството прекрасно

всичко е така неясно
знам нещо едничко

аз съм до теб
за мен ти си всичко

Пазете се, ида!

Пазете се, ида!
Дойдох да ви видя!
От Благоевград се емнах,
в автобуса аз подремнах
и сега при вас съм -
имам да наваксам!
Ида, другари добрички,
искам да ви видя всички!
Пък после се връщам
във другото "вкъщи"!

21 октомври 2019 г.

Аз пиша, пишеш и ти

аз пиша
пишеш и ти
логично е
Бог ни шепти
излишно е
моля прости
себични са
мойте мечти
отлични са
с готин нов стил
аз пиша
пишеш и ти

Какво искам от тебе?

какво искам от тебе
само ласка
носиш маска
под погледа вълшебен

какво на мен е нужно
миг в целувка
без преструвки
а с поглед теменужен

какво от тебе искам
да разбираш
в мен извира
поток пенлив и бистър

Лекциите и забавата

интересни и забавни
лекциите бяха лесни
макар и бавно
да вървяха
часовете
отминаха те вече
тази вечер
ще пием без да се напием
ще пеем без да се напеем
и ще бъдем утре свежи
за подвизи и за премеждия
а сега
сега е рано още
няма даже полунощ
сега се смеем на шегите
сега разтваряме душите
защото вече сме си близки
сърцата ни откритост искат
сега
сега сме ний до болка честни
и няма думи неуместни
не сме актьорите известни
които искаме да бъдем
това съдбата ще отсъди


18 октомври 2019 г.

Музи

При вас връщам се, о, Музи!
Още с румените бузи
на дете свенливо,
растящо със играта
на вечния Театър!
Колко съм щастлива!
При тебе ида, Мелпомена,
от теб да бъда вдъхновена
искам аз и от сестра ти -
Музата Ерато -
чужда не е на душата!

Тишината с теб

тишината с теб
струва милиони
любовта расте
троши щит и броня
тишината с теб
прочиства душата
топи вечен лед
със теб тишината

Зарядно

Ти си моето зарядно,
винаги за ток си гладна.
Изпълваш ме
със мисли нови и желания.
Покълват в мен
стотици чувства и познания.

Когато заредиш ме с ток,
превръщам се веднага в БОГ!
Създавам аз
милион светове и народи.
Предавам част
от човешката своя природа.

16 октомври 2019 г.

Когато говорим

Когато говорим,
се дразним и спорим.
Ти се правиш на лош,
а аз уж съм нахална.
С тебе все сме на нож,
няма нищо банално.
А когато сами сме -
мълчим
и те гледам в очите.
В тези тихи очи,
в тях се виждат съдбите
и тогава личи
колко аз те обичам!

Когато мълчим...

Тъмнината ме обгръща

тъмнината ме обгръща
като черно наметало
и далеч назад ме връща
към изконното начало
там където аз съм съща
само слънцето е бяло
и единствено насъщно
е за жадното ми тяло
тишината ме обгръща
с музиката тя е цяло

Когато обичам

Когато обичам, аз съм инат,
дори и едничък в целия свят
да бъдеш за мен,
аз пак ще съм груба. Ледена. Сняг.
Дори да те любя, не ще дам знак,
че твоя съм. В плен.

13 октомври 2019 г.

Жалните тонове

жалните тонове докосват душата
тихият вятър нежно носи листата
балните танци започват след малко
ти не ще бъдеш там колко е жалко
сърцето прекършено бе като съчка
туптя задушено във хорската глъчка
калните локви по пътя до гроба
мият следите от светската злоба

Все ти си в моето съзнание

Все ти си в моето съзнание
и ето ти едно признание -
за тебе искам да създам:
- небе с дъга хилядоцветна
- пожар от огъня на Етна
- море, кипящо от животни
- сърце добро, но и самотно
и искам всичко да ти дам!
Защото ти си вечно в моя ум,
заседнала си там като куршум!

Тази вечер мълчаха телата ни...

Тази вечер мълчаха телата ни,
в тъмнината безмълвна запратени,
и вървяха в синхрон краката ни...
- до дома ти далеч изпращах те -
и разговаряха душите ни
в глъчката хорска запокитени...
Те не говореха - крещяха! -
- Но себе си без маски бяха -
в лед зъзнеха,
във огън те горяха...
И когато тръгнах си,
очите ми искряха...

15 септември 2019 г.

Нямаш право

Ти не можеш, нямаш право
светлина да ми дадеш,
после в мрак да ме оставиш!
Да засееш в мен копнеж,
но във почвата корава
и поникне ли - със скреж
ти да го унищожаваш!
Огъня със лед да спреш
ти не можеш, нямаш право!

Ако видя те навън

ако видя те навън
ще е като сбъднат сън
ще извикам твойто име
двамата ще повървиме
ще приказваме за всичко
само не и за това
колко много те обичам
с простичките три слова
после ще се разделиме
всеки в своята посока
аз ще шепна твойто име
с болка силна и жестока

Мъка сърцето раздира

мъка сърцето раздира
няма те
не си ми се случила
тебе душата избира
само теб
никоя от другите
много далеч се простира
вярата
щом като си влюбен ти

14 септември 2019 г.

Черен ангел

Черен ангел пътя ми минава,
но не носи лош късмет -
светлина в душата ми създава
и разтапя всеки лед.

Черен ангел пътя ми минава,
от години все един.
Сигурно поличба е такава -
да го зървам аз самин.

Черен ангел пътя ми минава,
носи новата любов.
Тя душата вече притежава -
пали в нея пламък нов!

снощи умирах хиляди пъти

снощи умирах хиляди пъти
на уханието ти обесен
но етикета не престъпих
а беше толкоз лесно...

снощи умирах хиляди пъти
аз пронизан от гласа ти - песен
но етикета не престъпих
а беше толкоз лесно...

снощи умирах хиляди пъти
хубостта ти - буря - ме отнесе
но етикета не престъпих
"Глупак!", Съдбата произнесе...

Искам да пиша

искам да пиша за теб
но не мога
ръката ми спира
замлъква перото
никакви думи
не те заслужават
искам да пиша за теб
но не мога
без тебе съм в Ада
ти си ангел и Бога

5 септември 2019 г.

На сухо

От много време съм на сухо,
но ти не ме разбирай грешно -
стоя до късно като бухал...
и знаеш ли, дори е смешно -
работя, и лежа, все сдухан,
и вече нищо не е спешно:
дотук със стиховете кухи...
Познавам ги аз безпогрешно!

Смъртта

Смъртта ръката си студена
полага на моето рамо...
Подобно ален огнен пламък
потича по сините вени...
Възкръсват всичките ми рани
от болките несподелени.
Жал ми е за мене...

28 август 2019 г.

Океан от думи

Давя се във океан от думи,
а не ставаме със теб по-близки...
Разстоянието помежду ни
взема нашия живец. Потиска!

Вечер грее ни луната кръгла,
уж една блести и над двамата...
Всъщност тя единствено залъгва
и поддържа нощем измамата!

Денем всеки има свои грижи,
пътищата ни не се пресичат...
А Земята всеки ден се движи,
пречи ни и тя да се обичаме!

Студено е

студено е на хората в душите
излъчват ледна хладина очите
вървя по улицата тих и бледен
пилея огъня във мен последен

Тишината зрее на гроздове

тишината зрее на гроздове
и немеят весели дроздове
камбани прехапали езици
и шепата тихи ученици
се прибират вече по къщите
и уж всичко все си е същото
но нещо много важно го няма
живот без звук е чиста измама

17 август 2019 г.

Слънчева усмивка

слънчева усмивка имаш
и очи сапфири два
ти си моята любима
в унес шепна твойто име
и целувам те едвам

Вълчицата

очите й взират се
каменни
във огън изгарят ме
пламенни
вълчица кръвожадна
и хищна
тя пази малки в свойто
огнище
посегна ли аз ще ме
разкъса
а малките следи тя
изкъсо
и нежна и ужасно
опасна
тя майка е това е
прекрасно

Лъчите отровни...

лъчите отровни на мисли лъжовни
пронизват телата и носят теглата
а тъмните бездни в небето безвездно
очакват душите със рани открити
от думи съдбовни със звуци гробовни

16 юли 2019 г.

Облачни воали

цяла в облачни воали
си облечена
на челото ти кристали
мисли неизречени
а усмивката ти вяла
крие думите обречени


Статуетка

Красива като статуетка,
изваяна от древен майстор.
Не си поредната кокетка,
цената си прекрасно знаеш!

Ти, бяла мраморна богиня,
въплътила вечна чистота.
На бъдните чада светиня,
и сама втечнена светлина!

Вълци

когато в мен завият вълци
по самотната луна
и хората завикат "Зъл си!"
без и капка в мен злина
и сочат ме със мръсни пръсти
в океан от тишина
мълча като новопокръстен
с разпокъсана душа

11 юли 2019 г.

Езика на Всемира

болката и мъката
са езика на всемира
и по този начин той
с всички нас комуникира

Цигани

С пусти цигани цял ден се боря,
казват - били хора...
Зад очите ми тъпа умора,
казват - били хора...
Някои излизат от затвора,
казват - били хора...
Не искам даже и да говоря,
виждам - не са хора!

Художник

Занимавам се с рисуване.
То е истинско общуване.
Начин е на съществуване.
Какво значи всичко това?
Рисунката носи слова.
За тебе щом тръгне мълва...
Ти вече ставаш художник,
разпъваш нейде триножник
и цапаш с багри безбожни...

8 юли 2019 г.

Да бъде тъмнина!

Небето се изсипва върху нас
пореден ден, пореден час...
Във плана Божи нямаме ний глас,
над времето той има власт!

Небето изсипва се върху ни
като орда диви хуни...
и да го опиша нямам думи,
скъсани са всички струни!

Небето се изсипва върху нас
без миг покой, ей тъй - от раз...
Така, като че Бог със своя глас
казва - "Да бъде тъмнина!"

Елате, малките момички...

Елате, малките момички -
започна вече новият сезон.
Обуйте късите полички,
показвайти тела за милион!

Елате, малките миньончета,
че е време да оголим крак.
Обуйте къси панталончета,
а пък който зяпа е простак!

Елате, приказни девойки,
аз имам стихове за всички вас -
с бележниците, пълни с двойки,
избягали от скучния си час!

Жената сама ще ти каже...

из "Грохот" Николай Владимиров
"Жената сама ще ти каже кой си за нея..."

Жената сама ще ти каже
какво си за нея:
Дали си приятел и стража,
дали с теб се смее.

Ако много тя те обича,
очите ще греят
от радост, че ти е момиче
и с тебе живее.