18 септември 2020 г.

Творец

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Имам си име:
Творец.
Раждам Вселени,
късат от мене
парче
по
парче.
Сам съм, самотен
в затвор доживотен
в моя Дворец.

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Чувства оформям.
Другите хора
не знаят, че
капка
по
капка
маслото тече.
И губя власт!

Какво съм аз?
Просто машина.
Търся модели,
счупени, цели,
в тези предели,
както отвъд...
Не знае светът, че
стъпка
по
стъпка
вървя аз към края.

Къде е - не зная!

Слънчевата светлина

Слънчевата светлина
над облаците се простира
в ден един такъв
почти разбирам
какъв е смисълът на всичко
да обичаш
да обичаш
докато те заболи сърцето
и после то
удавено във кръв
да те изпрати пръв
пак над облаците във небето

На баща ми

Никога не съм ти писал.
Но това не означава,
че за теб не съм си мислел...

Беше и още продължаваш
баща да бъдеш ти истински!

Никога не съм те хвалил.
Но това не означава,
че в мен плам не си запалил

добър да съм дори тогава
когато значи много малко!

Винаги за мен съм знаел
всеотдайно ще се бориш,
ако трябва с всички хора,
ако трябва и до края!

И затуй сега изричам -
"Винаги ще те обичам!"

17 септември 2020 г.

Природата

Ние толкова сме зависими от тока,
че би било съдба ужасна и жестока
от него и за малко да бъдем лишени -
от наште pc-та, таблети, gsm-ми...
Но откъде идва той едва ли знаем.
Дали природата дава го назаем?
От нея е изтръгнат всеки електрон:
за офиса, колата, за нашия дом!
А какво ще стане щом пресъхне тя,
щом увехнат пролетните й цветя,
щом докрай заразени са океаните,
щом не могат вече да зараснат раните?
Какво ще стане, когато не може
повече нищо тя да ни предложи?
Какво ще стане, когато тя няма
повече нищо в душата голяма?

...

Тогава ще бъдем не само лишени
от наште играчки във бъдното време,
а ще сме разрушили нещо прекрасно,
и рани отворили - рани ужасни!




Колко много живот

Колко много живот
Бог във нея е натъпкал -
ражда цял вкусен плод
малката цъфнала пъпка!

***

Колко много живот
в природата дреме -
ражда цяло дърво
една малка семка.

Морето разбива скалите

Морето разбива скалите,
където се реят орлите,
там дето отиват душите,
морето разбива скалите.

24 август 2020 г.

Слънчогледи



Толкова са бледи
тези слънчогледи,
пръснати в безреда,
слънцето все гледат!

Толкова са живи
тез цветя красиви,
пълнят цели ниви...
Нощем те изстиват!

Толкова са свежи,
носят ни надежда!

10 август 2020 г.

По Let me down slowly

По Let me down slowly
cover by First to eleven


Чакам те по цели нощи,
станал съм аз живи мощи,
а имах достойнство и чест.
Ти не направи нито жест
към мене да се доближиш.
Душата ми кървяща виж!

Чакам те по цели нощи,
с мен защо така си лоша?
А имах достойнство и чест,
но останаха огризки.
Сега съм тъжен и злочест,
че не съм до тебе близко!

Чакам те по цели нощи,
но не те дочаквам още!

По Aqua - My mamma said

сънувах сън
пак бях навън
бях полужива
и си отивах
усетих аз
че в този час
в земята сива
трупът изстива
настъпи миг
да сме сами
и съм щастлива
пръст ме покрива

сънувах сън
камбанен звън

Реката се носи

Реката се носи с пълно корито
и рони брега упорито,
дали така и ние не дълбаем
стените на поток безкраен?



1 август 2020 г.

Остров

намирам се на остров
край мене болка остра
залива бреговете
все тази болка светла
след отлива се губи

това е да си влюбен

Морето е притихнало

Морето е притихнало
като страшен звяр
ти негова царица си
пълен господар
прекланят ти се рибите
като пред олтар
морето е притихнало

30 юли 2020 г.

Някой ми подаде лист

Някой ми подаде лист
с нарисувано сърце
този жест красив и чист
като детско личице
той очите излечи
сякаш пчелно млечице

Искри помежду ни

Искри помежду ни припламват
те страсти греховни приканват
там дето телата се сливат
ликуват душите щастливи

В парка сме

Есен е.
В парка сме двамата.
Лесна е
между нас измамата.
"Обичам те"
Лъжат устните.
Но очите ми...
Казват другото.
А ти ме обичаш.
Наистина!

Есен е.
Седим под дърветата.
Лесно е
да нарушиш клетвата.
"Завинаги"
Лъжат устните.
Но в ръцете ми...
Запечатано - чувството.
А ти ме обичаш.
В сърцето си!

20 юли 2020 г.

Лайка

Лайка ще ти подаря
красиво цвете
за да ти благодаря
за цветовете
които ти ми даде
за греховете
на твойта буйна младост
за цветовете
аз готов съм да умра
красиво цвете
лайка ще ти подаря

За майка ми

Не съм ти писал от години...
Писах за роднини.
Писах и за чужди.
За теб да пиша нямах нужда.

Но ето че сега прогледнах!
Може всяка минута
да ни бъде последна!
Не искам вече да се лутам!

Не съм ти писал от години...
Ето пиша ти сега.
Даже с мъничко тъга,
че много закъснях прости ми!

Да, имали сме дрязги,
понякога се дразним,
чувам все един въпрос:
Защо си бос? Защо си бос?

Знам, мислиш ми доброто,
помагаш ми в живота
и без теб не бих могъл
Такъв да съм! Какъвто съм!


Загина мойто либе

загина мойто либе
намери свойта гибел
заедно с роднини
в родните градини

с верни си другари
турците заварих
до един изклах ги
вси човек разбрал би

либе погребах си
горко оплаках си
от туй найдох сила
битка продължих аз

16 юли 2020 г.

Убиваш ме нежно

Убиваш ме нежно с целувки
раняват ме твоите устни
отвръщам ти с груби милувки
такива са нашите чувства
не искам красиви преструвки
родени в душата ти пуста

Тази нощ е студена в царството

По ALEC BENJAMIN - LET ME DOWN SLOWLY

Тази нощ е студена в царството
стъпките ме държат будна
още помня с ужас коварството
да го забравя е трудно

Ако ме напуснеш
аз ще бъда самотна
ако ще ме напускаш
напусни ме бавно
ако ще ме пускаш
ще отнемеш живота ми
ако ще ме пускаш
пусни ме бавно
бавно пусни ме бавно

Студени тръпки ме побиват
както вървя по коридора
ти знаеш че не съм щастлива
след като премина раздора

Ако ме напуснеш
аз ще бъда самотна
ако ще ме напускаш
напусни ме бавно
ако ще ме пускаш
ще отнемеш живота ми
ако ще ме пускаш
пусни ме бавно
бавно пусни ме бавно

Някога някога

По стих на Недялко Йорданов

Някога някога толкова някога
колкото десет живота
бяхме толкова млади и бягахме
надалеч и нависоко и чакахме
да чуем райските ноти

Някога някога толкова някога
колкото хиляди песни
бяхме ужасно наивни и смятахме
смятахме ние че всичко понятно е
че морето ни е до колене

Някога някога толкова някога
колкото милиони секунди
бяхме живи и смели и чакахме
любовта и отчаяно плачехме
плачехме ние със думи

10 юли 2020 г.

По Kansas - Dust in the wind

Раждаме се, страдаме, умираме,
всичко това - сякаш не разбираме,
че сме само песъчинки в пустошта

преходни са всичките неща

Идваме на този свят, умираме,
без да знаем за какво тук спираме,
ний сме само песъчинки в пустошта

само песъчинки в пустошта

Корона 2

дръж се народе многострадални
плачете девойки печални
плачете за своите близки
че вирус телата им стиска
свийте юмруците си железни
пък нека и Бог сам да слезне
да каже защо ни наказа
със тази ужасна зараза

Очилата черни

Ти носиш очилата черни
за да прикриеш същността
а твоите думи неверни
съсипват просто любовта

свали ти очилата тъмни
очите мои посрещни
и нека в тях сега се съмне
след всичките твои злини

2 юли 2020 г.

Толкова е вкусна

Тя... тя толкова е вкусна,
че не мога просто да изпусна...
тя оплела ме е тъй изкусно -

като паяк в мрежа здрава,
който крие се, не се издава,
а муха без смисъл се сражава...

Като цвете с цвят разтворен,
в който влизат лесно през отвора
хиляди мушички във затвора...

Тя... тя толкова е вкусна,
че дори за миг да се отпусна,
ще отрови всички мои чувства!

Дяволско дете

Дете си ти, но не с играчки -
с човешките сърца играеш,
невинни уж - твойте закачки...
Убиваш ти. Добре го знаеш!

Всеки с ума си би се влюбил,
изгарял по теб като факла,
ти толкова души погуби -
ти, дяволско дете на Мрака!

Падаща звезда

Ела при мен момиче младо
вкуси от нектара на нощта
вкуси ти всичките наслади
после погледни нагоре
през таванския прозорец
ще видиш там падаща звезда
знам какво ще пожелаеш
да намериш скоро любовта
но неутешимо плачеш
защото открила си я вече
но гръб ти обърна грубо тя

25 юни 2020 г.

Елфска целувка

Ела нощес във елфски лес
и ме чакай под елата
ще дойде час във който аз
ще се появя в позлата

златни ще са моите коси
златни ще са и очите
Ти Единственият ако си
ще изпиеш в миг сълзите

и ще усетиш любовта
на елфската целувка
и сребърната чистота
на моите милувки

Сладурче със коси червени

Сладурче със коси червени
на снимката толкова сияеш ти
от кой така си сътворена
да радваш цялата вселена
додето в очите тъгата блести

Капна от небе сълза

капна от небе сълза
и превърна се в роса
по листата жадни
тъй и ти сълзица бе
и от синьото небе
на земята падна

11 юни 2020 г.

Алиса

Последвах аз заека бял
километър гоних го цял
подхлъзнах се и паднах
падах
падах
падах
срещнах същества различни
и със тях си поиграхме
те явно знаеха отлично
какво трябва да направя
"изпий ме"
"изяж ме"
"изпий ме"
растях и смалявах се мигом
ключа все загубвах аз. СТИГА!
накрая през вратата проврях се
и пред мен се откриха дървесата
бях дошла в Страната на Чудесата!

Чешърски котарак, шапкаря луд,
и много топлина, и много студ,
царица на сърца, сама без свое,
съдебния процес, след туй двубоя...
коя съм
коя съм
коя съм
аз вече не знам.
Дали съм жена
или още момиче
времето ми изтича...

Когато небето е тъмно

Когато небето е тъмно
и точно преди да се съмне
пътеката щом е най-стръмна
отвори очи за светлината
свий ръце в юмруци здрави
никога недей остава
във капана ти на тъмнината

Тихият есенен дъжд

Тихият есенен дъжд
нашепва ми приказки тъжни
в него девойка и мъж
вървят до когато се стъмни

тихият есенен дъжд
докосва сърцето ми нежно
пада на шир и на длъж
и сякаш вали безконечно

10 юни 2020 г.

Последният ни час

Часът дойде. Последният ни час.
Ти плачеш. А държа те нежно аз.
Студено е в килията и мръзнем.
Ръцете и краката ни са вързани.
Не зная и какво сме сторили...
За нищо тук убиват хора!
Часът дойде. Последният ни час.
Те идат. Идват всички те за нас.
Хващат те. И разделят те от мен.
Разкъсва тишината твоя вик
и стражите се спират в кратък миг.
Бия се бясно, но съм обграден.
Часът дойде. Последният ни час.
Убий ги всички! Имаш тази власт.

Огледало от елмаз

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
то същността ми вярно е предало,
то - стъклото от елмаз.

Нежна съм като кошута,
като извор - чиста, аз,
дълго по света се лутах,
със сърце под чужда власт!

Обич в мен цъфти и зрее,
като лава - вряща, аз,
Слънцето във мен живее,
пускам го в света за вас!

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
Виждам отвъд човешкото си тяло -
същество от лед и страст.

Демоните в себе си

Победи ти демоните в себе си!
Но нали пак ще останат белези...
които трябва ти да скриеш.
От себе си или от другите?
Чии са за това заслугите?
Как ти успя да ги надвиеш?

Сам-самичък във двубой със себе си!?
Твойте сили тука непотребни са...
не са необходими в боя.
Ти черпиш волята от близките!
И вливат те в гърдите силите!
Нали мощта им - мощ е твоя!

Победи ти демоните в себе си!
И гордей се с кървавите белези!

25 май 2020 г.

Изгорените зеници

Взира се във изгрева
едно хубаво момиче
дълго гледа слънцето
а сълзите му се стичат

взира се във изгрева
едно плачещо момиче
поглед впила в слънцето
с изгорените зеници

взира се във изгрева
едно влюбено момиче
в него вижда истински
този който тя обича


Стих за пролетта

Каква красива пролет
а ние сме натъпкани
като сардини
проклетата му болест
роднини при роднини
затваря изолира ни
едни от други
като куршуми
капсулирани
по домовете си затворени
полудяват хората
а навън цъфти природата
не я смущават вируси
потоците извират си
реките си текат
а колко смърт
видя светът

На слънцето перчема рус

На слънцето перчема рус
се отразява във водата,
опитвам на шега на вкус -
солена е като сълзата!


18 май 2020 г.

Потънал в мъгла

Потънал в мъгла
сънува градът
по всички стъкла
рисува студът...

Рисува цветя,
облича ги в мраз,
да са в утринта
те свежи за нас!


Аз те чаках

...а аз те чаках
вече стана век
и толкоз плаках
че не съм човек
сега река съм
тека надолу
и всеки гази
снагата гола
и всеки цапа
сълзите чисти
които капят
от моя извор

Болката роди изкуство

Липсват ми с тебе скандалите
и споровете, крясъците,
във леглото ни пожарите,
в косата ти отблясъците...
Липсва ми смеха заразен,
(снимките ни още пазя!)
Липсваш ми, момиче мило,
ти без мен си продължила,
но на теб държа все още.
Даваш ми такава сила
и през ледените нощи,
и през дните мои пусти.

Болката роди изкуство!

По Междузвездни войни

Всичкият гняв,
а и тази омраза...
Ти беше прав -
няма как да опазя
душата си чиста.

Е, ето я! Виж я!
Отровата е в нея,
бавно яде,
Мъстта в мене живее
- цвете - расте!

Ти си млада

Ти си млада
искаш огън
и наслада
а не мога
капка сладост
да отпусна
ти не чувстваш
нито градус
много радост
ти е нужна
не на ужким

6 май 2020 г.

По Jonas Brothers

По Jonas Brothers - "Sucker"

О-о, ти си птицата крилата,
ти си лекарство за теглата,
ти си и белег във главата,
и теб донесе те съдбата!

Аз съм лудо влюбен във теб!
Аз съм луд и глупав по теб!

О-о, ти си облак във небето,
ти си кръв алена в сърцето,
ти си и афта на небцето,
ти си усмивка на лицето!

Аз съм лудо влюбен във теб!
Аз съм луд и глупав по теб!

С моите другари

Днес излязох с моите другари
и мотахме се къде заварим...
В паркове - на пейки, тротоари!

Единственото важно беше,
че бяхме заедно. Гореше
в очите ни едничко нещо...

Днес излязох с моите другари,
няма вирусът да ни попари...
Като пролетни листа през Март!

Тъжна си.

Тъжна си. Не искам да си тъжна!
Никому ти не оставай длъжна:
който нарани те - ритай!
който те тормози - шамаросвай!
който прозълзи те - бий го!
Спри който опитва се да кръшне!
Тъжна си. Не искам да си тъжна!

21 април 2020 г.

Искам с теб да поговоря

Искам със теб да поговоря,
и да споделям, да поспоря,
но защо ли?
Умът ти свети като Слънце,
и истината - малко зрънце -
то във пролет
расте и раждат се цветята,
а с тях и Истината свята -
птица в полет!
Врати вълшебни ще отворя
когато с тебе поговоря!

Красив е твоят ум

Красив е твоят ум, красив е!
Свисти като куршум, свисти той!
Разговорът с теб е радост -
млада си и носиш сладост!
Щом говоря с теб, се уча -
толкова много от тебе мога
да получа!

Тъгата ти

Когато от тебе тъгата
тече като пълна река
тогава кърви ми душата
подавам ти тихо ръка

когато сълзите ти падат
подобно на капчици дъжд
на чувствата ти водопада
не прави те по-малко мъж

тогава съм ти благодарна
че запали във мен любовта
дори и да къса коварно
тя парченца от мойта душа