23 февруари 2024 г.

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Сред всички сте една

от вас извира светлина
сега я виждам ясно
изпълнена сте с добрина
отива ви прекрасно

в очите огънят гори
с безкраен топъл пламък
и може той да покори
лъжец крадец измамник

даряват думите покой
и тиха нежна кротост
и всеки вътрешен двубой
решавате в живота

от вас извира тишина
сега усещам ясно
сред всички вие сте една
без вас ще е ужасно

Погледни в мен

гледай в очите ми право
там ще видиш смъртта
нищичко тя не оставя -
само пръстта

гледай в душата ми черна
там ще видиш ти мрак
мрак от дълбока каверна
в земна кора

гледай в сърцето ми мъртво
там ще видиш тъма
в рана от удара кървав
с остра кама

21 февруари 2024 г.

Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

Фар

фар самотен на ръба
туй е твоята съдба
но голямата вълна
щом удари те (Жена!)
ще узнаеш ти това -
да я покориш живя!

Питон

пътят се извива
като тяло на питон
ходиш ти щастлива
(със причини - милион)

знам ли аз къде си?
щом науча - ще умреш! -
бързо се изнесе
взе бижутата... и беж...

моя сейф разби ти
и опразни го с финес
барабар с мечтите
нищо не остави днес

пътят се извива
като дълъг макарон
крачиш ти щастлива
(със причини - милион)

17 февруари 2024 г.

На Краси уикенда

хората почиват си
уикенда
ходят на морето
или на театър
някъде на вятър
някъде на светло
питаш ли ме мене
в таз аптека тъпа
само да пристъпя
и хиляда души
този киха
друг запуши
на сърцето тихо
ударите слушам
тях като изключим
нищо тихо няма
и макар обучен
персоналът само
може да трепери
пред хиляда дзвера
които ни обграждат
камерите нази гледат
някой горе ще съзре
от големите говеда
но дали ще разбере
че изобщо не е редно
да се бачка с часове
да се бориш с бесове
под луната бледна
хората почиват си
уикенда


Клечката

драсна клечката
и душата ми запали
тъй полечката
няма мъки и печали
няма Вечности
нито мигове разбра ли?

драсна клечката
и душата ми запали
няма пречка
нито кой да ме пожали!

Звяр

из тъмните дебри на душата ми
се крие Звяр могъщ
понякога в сняг са запечатани
друг път вали отровен дъжд

в дълбоката пустош на душата ми
се крие Звяр жесток
резците раздирали са раните
на място дето търсех Бог

не знам дали доброто свети ви
но зная - Мрак пълзи
където ми тупти сърцето
Той рони кървави сълзи

10 февруари 2024 г.

Желая те!

Желая те! Не знаеш колко...
До кръв. До смърт. До болка!
Копнея те! Отровно цвете.
И мил съм. Зъл. И двете.

Желая те! А ти ме късаш
със ноктите. Нахъсана.
Изгаря болката. Убива.
Ти огън ми преливаш.

Желая те! Душата вие -
тя вълк е бял. Не крия.
И чака тя на черен камък,
в очите с ален пламък.

Желая те! Не знаеш колко...
До край. До ад. До болка!
Копнея те! Опасен хищник.
Ще свърша аз. Но нищо.

Искам да те нацелувам

искам да те нацелувам
додето устните ти прокървят
може би така рискувам
целувките ми да те покорят

искам да те забавлявам
додето сълзи бликнат - цял поток! -
как ще можеш ти тогава
да мразиш хората света и Бог?

искам да ти дам душата
душата моя - светлина и мрак -
пък оплаквай си съдбата
защото тя ще ти покаже как!

Красавицата и Звяра

нещо в мене скрито дебне
с нокти чака плът да гребне
чака тебе!
и когато то те хване
а това ти - знай - ще стане
дай му длани!
всеки звяр е сам-самичък
и намери ли момиче
го обича!

9 февруари 2024 г.

Демон

Демон. В душата гори.
С нокти плътта ми разкъсва.
Демон. Пробуден в зори.
Плача, но вече е късно.

Демон. Нашепва за грях.
Мислите мои обсебва.
Демон. Най-после разбрах:
Пратеник той е от тебе!

На Новата

в сърцето ми нежно нахлу
и трябваше да бъда
сляп и глух
за да не видя и не чуя
тихата ти красота
която ме обзема
без да се натрапва
без да се превзема
дълго те очаквах
толкоз дълго време
и ти дойде
видях те чух те
ти и дните ти нахлухте
с радостите
и с неволите
и едно-едничко нещо
моля те
с очите си горещи
в мен леда стопи
моля те човешки
мъката изпий
душата ми вземи
в далечните земи...

Блудница

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме прелъстяваш?
Съсипа всичко в мене. Чудя се
защо ли продължаваш.

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме обладаваш?
Душата ми е цяла лудница,
но кой съм аз тогава?

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме покоряваш?
Ще дойде миг и аз - пробудил се -
ще търся свойта слава!

Муза

Какво от мене искаш, Музо!
Бъди проклета!
Умът ми да контузиш? Давай!
Счупи сърцето!

Ти шепнеш ми за слава...
И даже викаш!
Какво от мене искаш, Музо!
Сълзѝте бликат!

За кеф ме обладаваш...
Лежиш в куплети.
Хранѝ ме със илюзии? Давай!
Бъди проклета!

2 февруари 2024 г.

Без муза

ужасна седмица измина
без нито ред
без нито знак
небето все тъй беше синьо
а в мен цареше мрак

но ето музата пристигна
и хвърли лъч
към моя лист
а после мило ми намигна
и спря да ме боли

Когато на възел

когато на възел
увит си и стенеш
съдбата е пъзел
и нямаш миг време
ти път да намериш
от болка трепериш
и мъка зловеща
а рани разкъсват
плътта ти злочеста
но вече е късно
и няма надежда
отдавна си мъртъв
жив само изглеждаш

Приятел

кому е нужен днес приятел
бих казал аз - на всеки
когато духа силен вятър
по дългите пътеки
когато раните в душата
не можеш да прикриеш
тогава твоят скъп приятел
лекува те с магия

28 януари 2024 г.

Летят ята

летят ята от прелетни птици
над ниви с ръж и пшеница
лъчи наливат сок в класовете
тук-там цъфти нежно цвете

щом скоро дойде знойното лято
ще жънем ние житата
и смлени на брашно както трябва
на нас донасят те хляба

Ниагара

пада водата от десетки метри
всеки види ли - трепери
силата на водопада
мощна
вечна
млада

пада водата от десетки метри
сякаш райски бели двери
силата на водопада
носи
страх и
радост

пада водата от десетки метри
иде отдалеч реката стара
тук ли си? ти днес намери
Ниагара!

Вървим през гората

вървим през гората
по хълма стръмен
струи светлината
съмва се

лъчите докосват
нежно лицата ни
тревите росни
милват нозете

вървим през гората
избухват чувства
струи светлината
утро е

20 януари 2024 г.

Планини

планини високи с назъбени била
снегове жестоки и бури и мъгла

там живеят волно и реят се орли
и гнездят на голите ледени скали

върховете остри проболи свода син
карат всеки облак да рони с плач сълзѝ

планини огромни - те вечни са били -
снеговете помнят сред бури и мъгли

Времето свършва

дърветата с клони оголени:
- остри и черни игли -
шият те бели мъгли
в завивки огромни

листата удавени в езеро:
- цветни корали - блестят
нежен и жив е светът
от Бога поезия

и птиците песни подемат си:
- звън на камбанки звучи -
всичко се къпе в лъчи
но свършва ни времето...

Остров

в мрака син тъмнее остров
от водата се подава
- удавник във море дълбоко -
небето черно е жестоко
и агонията продължава

в мрака син тъмнее остров
или сянка е на Господ

18 януари 2024 г.

Къщурка

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в дълбока дъбрава
нека отидем самички любима
и света да забравим

ще ни грее там любовта ни
(но най-вече дървата)
и от устните ще се храним
(но предимно с халвата)

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в гори тилилейски
само любов ни е необходима
(и пари европейски)

Само лъч

лъч светлина се просмуква
в мрака
и тъмнината пропуква
и злото хуква
да бяга

само лъч е нужен
мрака да промуши

само лъч необходим е
светлина да има

И ангелите плачат

дори и ангелите плачат
сълзите техни много значат
щом крадем или излъжем
или някого направим тъжен
тихо на небето те ридаят
и дъжд вали
скърби Безкраят

а щом помагаме на ближния
дори отгоре те го виждат
щом обичаме и пазим
не таим в сърцата си омраза
ангелите бързо ще узнаят
и чака ни тогава Раят

13 януари 2024 г.

Хербарий

като красив хербарий
листи много са опадали
край язовира пък рибари
мрежите си са нахвърляли

вият се мъглите - млечно-бели
облаци се мръщят
небеса високо горе спорят
за тези непослушни хора
жалки и могъщи
които без умора
убиват се и се прегръщат
създават и рушат

дали грешат?

като красив хербарий
хора много са се сбрали
край света им боговете
зов отправят безответен

Ледът по листата

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
пропива бавно във клетките
с докосване ледено

и плачат тъжно листите
че раничко дошла е зимата
преди да навлекат палтата
и да се скрият под земята

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
и се превръща във водата
от която ще пият птици

Пътят

по пътя върви - все по пътя
който се вие в съня ти
по пътя - тревите зелени -
дѝри отгоре
на чуждите хора

по пътя върви - все по пътя
той е отдавна отъпкан
по пътя - кърви ти душата -
капки ефирни
по малко умираш

по пътя върви - все по пътя

31 декември 2023 г.

Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
в огън бял покръстено
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - кόтета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
и кόтета две
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност




Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

27 декември 2023 г.

ПО OLIVIA RODRIGO - GOOD FOR YOU

браво на теб
щастлив си ти сега
сякаш никога не сме били

браво на теб
без сянка от тъга
сякаш нищичко не те боли

браво на теб
тя дава ти ръка
а в душата моя град вали

браво на теб
май супер си така
сякаш никога не сме били

Камъни

ние сме камъни
стотици истории крием:
за старите замъци
и мощни магии
огнени пламъци
и силни стихии

ние сме камъни
и минали еони пазим:
на земята раните
как силно се мразите
упорито браните
среброто от вразите

ние сме камъни
всичко помним
и след вас ще останем...

Пещера

аз съм пещера
в дълбините мои
в земните недра
се водят двубои
с някои добра
на други нося смърт
мине ли през мене
твоят път
ще видиш чудеса
далеч от небеса
далеч от светлини
са мойте дълбини

аз съм пещера
спусни се в мене
всяко съмнение
ще се разсее
всичко бледнее
което си виждал
в мене иззидан
е целият свят
ела виж пъкъла
слез в моя АД!

23 декември 2023 г.

Пустиня

безкрайна пустиня
пустош без край
молѝ милостиня
пъкъл познай

и пясък изгарящ
огнен и бял
очите ти парят
месец изгрял

и сърпът му свети
нежно в нощта
бъдете проклети!
вече не ща

не ща да се боря
с пясъка бял
и с всичките хора
тъп идеал!

ще найда оазис
там ще поспра
и няма да лазя
в мир ще умра!

Зора и мрак

сутрин е
по листата капчици роса
утрото плакало е
безутешно
стичат се сълза подир сълза
утрото чакало е
цяла вечност
луната да целуне пак
но няма как!
луната свети в мрак
а утрото е светлина
и няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

сутрин е - блести зора
по листата капчици роса
като утрото и аз
чакам да целуна пак
луната но съм сам
и редя сълза подир сълза
но няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

В полите на планината

в полите ласкави на планината
детето-езеро лежи
потоци пъргави към него скачат
от риби то гъмжи

със облаците бели си играе
успява тях да утеши
провожда ги тогаз към рая
ведно с човешките души

19 декември 2023 г.

Залязва слънцето

залязва слънцето залязва
цветовете приласкава
в свойта пазва
и нищо светло не остава
тогава
едно човече забелязва
луната бяла островърха
под нея птица черна пърха
а на земята
като язви
разположени селата
спят гората планината
някой тихичко разказва
как без слънцето израства
черно-бяла тъмнината
и изчезва всеки цвят
от този шарен светъл свят!

Небесата

Небесата - бурни, тъмни,
под тях се леят водопади.
Тук отскоро чак се съмна -
и земята - още млада е...

Дървесата - буйни, живи,
те корен впиват във водите.
А животните прежѝвят
в такт листата и тревите.

Птиците

по небето - белите овчици
ги събира дядо Боже
а пък ято пойни птици
ще пътуват денонощно
по инстинкти вложени

да достигнат бряг далечен
от слънце весело изпечен

16 декември 2023 г.

Скрито слънце

скрито слънцето зад облак
а отдолу океан бушува
сянка грее ярка обла -
и лъчите лачени събува

после пльосва се дълбоко
и със рибите игри играе
а небето звездооко
я провожда чак до рая!

По реката

по реката вървѝ по реката
със сълзѝте кървѝ тя горката
по реката ходѝ по реката
но пазѝ от водите душата си

по реката гора е разлистена
събудѝ се - зора свети чиста
по реката треви зеленеят
а реката кървѝ - слънце грее!

Върховете ледени

далече върховете ледени
оголват острите си зъби
от камъни и сняг отгледани
тежи им ориста им скръбна -

търпят те - брулени от вятъра -
извечни студ и светлина
гърдите сучат на земята
но дава ли им топлина?

тя - мащехата им - отгледа ги
да бъдат с пътниците зли
далече върховете ледени
забулени са във мъгли!

3 декември 2023 г.

Северно сияние

в очите твои - северно сияние
зелено като ловните поля
когато в мен ги впиеше страдание
се раждаше и много ме боля

в ръцете твои - огнените пламъци
изгаряха тъй крехката ми плът
строяха помежду ни ледни замъци
наместо топлотата да спасят

в душата твоя - яростните викове
усещах и запушвах пак уши
но знаех знаех че не може никога
в мен мъката да спре да ме душѝ

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

гората в езерото се оглежда
гласи се като млада дама
а горе облак с бяла прежда
изплита райска панорама

листата - в пъстра са палитра
от зелено чак до алено
и ето птиците излитат
да целунат залеза

седя замислен до водата
и край мене падат листите
кърви от раните душата
есента по ней е писала

По BRING ME THE HORIZON - CAN YOU FEEL MY HEART

ДЕМОНИТЕ

демоните си не мога да удавя
че те знаят как да плуват
даже ангелите да ме благославят
с бесовете пак общувам

злобата във същината бих забравил
но влече ме да върлувам
демоните си не мога да удавя
че те знаят как да плуват

5 ноември 2023 г.

Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!