На майка ми

Цвете да ти подарим - не искаш.
Ни подарък скъп.
Стига ти да бъдем близко.
И да пазим твоя гръб.

Можем да ти пожелаем днеска:
сила и щастливи дни.
Нито грим, ни хубава прическа -
само светли старини!

---

Бъди си все такава - строга,
подредена и добра.
И знай - обичаме те много -
ти си нашата зора!

Любов теменужена

любов теменужена
така си ми нужна
в нощта сребролунна
душата загубена
път да намери
към райските двери

любов нежноалена
искра щом запали
зора искрозлатна
душата открадната
пак ще се върне
по пътя си кървав

до мене
спасеният!

Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

По реката

по реката вървѝ по реката
със сълзѝте кървѝ тя горката
по реката ходѝ по реката
но пазѝ от водите душата си

по реката гора е разлистена
събудѝ се - зора свети чиста
по реката треви зеленеят
а реката кървѝ - слънце грее!

На моята Лечителка

Усмивката ви - утринна зора!
Със мене бяхте толкова добра -
душата моя изцелихте,
от мъката ми ме спасихте...
За всичко искрено БЛАГОДАРЯ!

Друго аз какво да пожелая?
Не помагате вий за пари,
нито пък за славата дори.
Знанието търсите, аз зная,
още много опит ви желая!

Още хиляди да изцелите -
да докосвате душите,
да променяте съдбите
и на лошите, и на добрите!