На Земята на ръба

срещнах те на земята на ръба
моя беше - моята съдба! -
двама с теб покорихме върхове
моя беше - дивото зове! -

бяхме ний като диви зверове
моя беше - огънят зове! -
губих те бавно с тежката борба
чужда стана - чужда си съдба! -

Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

Върховете ледени

далече върховете ледени
оголват острите си зъби
от камъни и сняг отгледани
тежи им ориста им скръбна -

търпят те - брулени от вятъра -
извечни студ и светлина
гърдите сучат на земята
но дава ли им топлина?

тя - мащехата им - отгледа ги
да бъдат с пътниците зли
далече върховете ледени
забулени са във мъгли!

Едно кафе

сипѝ едно кафе
с канела
на свойте светове
стигнах предела

сипѝ в едно кафе
сметана
да пиша стихове
само остана

сипѝ едно кафе
и плащам
катеря върхове
смело
юнашки