10 ноември 2013 г.

На една приятелка

Във роля на Елена
видях те аз на сцена
в младежкия театър.
Игра ти вдъхновено
и исках откровено
аз поздрав да ти пратя.

Но не го направих.

Додето се усетя
ти вече бе заета
със мой добър приятел.
Разминахме се ние...
наложи се да крия
аз чувствата в душата.

Много съжалявах.

Но в нощ една безлунна
се случи малко чудо -
засякохме се двама.
Говорихме до късно
и никой не прекъсна
това, което стана.

Бяхме вече близки.

Това, което чувствам
когато в мен е пусто,
минава щом се срещнем.
В душата става меко,
сърцето ми олеква,
кръвта e по-гореща.

Друго аз не искам.

5 ноември 2013 г.

Алкохолно стихче

Ти си сладка и невинна
като отлежало вино.

В тебе има тъжна нотка
като в празна чаша водка.

Всеки мъж те иска близко
също кат бутилка уиски.

Но не си като "ония" -
чиста си като ракия.

Можеш и да си отровна
като буре джин без тоник.

Надежди доста си разбила
както многото текила.

Можеш и да си опасна
като евтино шампанско.

Не те ли поухажват първо,
удряш като чаша бърбън.

За този, който те разбира
ти си като скъпа бира.

А пък за избрани хора
блага си като ликьора...

2 ноември 2013 г.

А беше толкоз млада...

Сърце добро заради тебе страда,
душа очернена във мрак пропада,
запратена към портите на ада...

А беше още толкоз млада...


Любов красива зарад теб погина,
посечена от ледна гилотина
и - в гроб положена - навек изстина...

А беше още тъй невинна...


Допусна толкоз грешки и безчинства,
пленена от инстинкти животински.
Пропуши, краде много и пропи се...

А беше още толкоз чиста...


Да, беше млада и невинна, чиста,
с очи - прекрасни огнени мъниста.
Красива, но болезнено отровна
оказа се.

Но ти не си виновна.


Виновен е светът прогнил, покварен,
така бездушен, подъл и вулгарен.

Не си виновна ти. Душата ти е чиста.
Виня стотиците безсмислени убийства...

Виня омразата, която вред вирее,
и злобата виня, която в нас живее...


Не си виновна ти. Душата твоя страда.
Светът отрови те. А беше толкоз млада...