18 август 2013 г.

Диалог 2

- Здравейте! Какъв е проблемът?
- Така направо ли? Извинете, не съм свикнал с този вид разговори... какво се очаква да кажа?
- Свързахте се с дежурен психолог. Моля, обяснете естеството на проблема си.
- Аммм... добре... добре... Значи ще започна отдалеч... нали може?
- Слушам Ви.
- Преди 10 години завърших университет и срещнах любовта на живота си... Не, трябва малко по-назад... Претърпях автомобилна злополука и впоследствие развих много неприятен вид мигрена. Това беше точно преди да започна университета.
- Колко преди?
- Може би около година.
- Добре, продължете.
- С тази мигрена ми беше много трудно в университета, понеже имаше дни, в които не бях работоспособен и не ходех на упражнения... Както и да е, това не е важно. Тъй като семейството ми нямаше пари, започнах да търся работа още от края на първи курс. След няколко неуспешни опита установих, че нормална 40-часова работна седмица е извън възможностите ми, затова започнах да търся алтернативи.
- Дефинирайте „извън възможностите Ви”.
- Ами... дори да издържех по 8 часа в продължение на няколко дни, накрая все настъпваше момент, в който се активираше мигрената ми и не можех да изкарам работния ден докрай... нямаше кой да ме държи на работа при толкова безработни...
- Подадохте ли редовна молба за инвалидност?
- Не. Имам си причини да не го правя. Освен това с тези пари не може да се живее и не си струва бюрократичните глупости.
- Продължете.
- Принудих се да... аммм... това, което ще ви кажа... то поверително ли е, разговорът записва ли се?
- Разговорът се записва единствено в моята база данни, никой друг няма достъп до него. Говорете спокойно.
- Добре. Принудих се да преподавам уроци по математика, кибермрежи и английски. Не особено легални. Просто нямам сметка да се отчитам пред Доминиона, защото не печеля чак толкова. С парите от тях успявах да се издържам, докато завърших университета. След това, както споменах, срещнах любовта на живота си.
- Каква специалност завършихте?
- Поддръжка на кибермрежи.
- Продължете.
- Много исках деца. Жена ми – не толкова. Когато се запознахме, тя беше завършила специалност „Приложение на системи с изкуствен интелект”... Много е умна. Завърши с отличие и веднага я взеха в „Гугъл ентърпрайзис”. Минаха няколко години и ни се роди дете. Син. Дадоха й 3 години майчинство, но след това се върна на работа, за да не загуби поста си. Виждате ли, тя искаше кариера. Поговорихме и решихме, че тъй като имам повече свободно време, аз ще се занимавам с възпитанието на детето. И бях доволен да го правя... Но... когато го заведох на редовния преглед, откриха нещо ужасно. Слушате ли ме?
- Слушам Ви внимателно, продължете.
- Откриха тумор в мозъка му, който беше неизлечим... освен ако...
- На колко години беше синът Ви, когато откриха тумора?
- На пет.
- Как се почувствахте?
- Как да се почувствам? Бях съсипан, не знаех какво да правя. Единственият изход беше много скъпа операция. За щастие жена ми беше спестила достатъчно пари, за да я платим. А след това... след това...
- ... се появи причината да се свържете с мен. Говорете спокойно.
- Синът ми... той... вече не е същият. Вече не мога да говоря с него. Той е... станал е... е, вие би трябвало да знаете, все пак сте...
- Разбирам. Как Ви кара това да се чувствате?
- Объркан. Глупав. Уплашен на моменти. Той е просто...
- Различен.
- Да.
- Вие обаче осъзнавате, че няма друг начин. В подсъзнанието Ви откривам зараждаща се омраза и страх от менталните кибертехнологии. Това не е хубаво в наше време.
- Да, ясно ми е. Но просто не мога да говоря с него. Той споделя с мен неща, които не разбирам... не го чувствам като син, а като...
- По-висше от Вас същество. Разбирам. И Вие искате...
- Да, искам да бъда като него.
- Операцията е много сложна, но мога да направя заявка към киберболницата на Луната. Ще ви струва петстотин хиляди. Само за Вас ли?
- Да. Жена ми, поради естеството на работата си, може да говори с него. Тя няма проблем. Проблемът е у мен.
- Вижте, господине, постъпвате правилно. В близкото бъдеще повечето хора ще преминават през такава операция. Ще задействам процеса.
- А вие... вие сте...
- Аз съм дежурен психолог 45TG8, с усъвършенствана база данни и ниво на абстракция 5. В програмата ми влиза справяне точно с проблеми, подобни на Вашия, затова не се притеснявайте. Въведете кода на чипа си, за да започне изтеглянето на първата вноска. Полетът Ви до Луната струва допълнителни десет хиляди. След това лично ще се занимая със запознаването Ви с психиката на сина Ви. Благодаря Ви, че избрахте „Гугъл електроникс”. Прекъсване на връзката.

12 август 2013 г.

Той... (незлобна пародия)

Тези два зелени изумруда -
очите ти -
какво ли в него виждат чудно
все питам се.

Аполон дали е сред мъжете,
със жили - корабни въжета?
И за бюст дали му е лицето
от фосфор - та нощем и да свети?

Тази нежнобяла пеперуда -
душата ти -
защо лети към него лудо
ще кажеш ли?

Дали умът му тъй е остър,
че друг такъв да няма просто?
Характерът му тъй приятен
ли е, че за тебе той е златен?

Но това игриво малко коте -
сърцето ти -
знам, ще избере то най-доброто
за себе си.

Котешко

котето ми даде коте
тримесечно бе то
сиво палаво мъниче
подари ми туй момиче
родено сякаш за любов

котето ми даде коте
с игриви две очи
обич в моя дом донесе
тази мъничка принцеса
и болката така смекчи

котето ми даде коте
със белички зъби
с тях дано в сърцето рана
не отвори то голяма
не няма няма
може би


котето ми даде коте
и сега не съм самотен

5 август 2013 г.

Диалог 1

- Скъпи, аз тъпа ли съм?
- Моля?
- Добре де, ще го кажа по друг начин – стимулирам ли те интелектуално?
- Не задаваш ли малко късно този въпрос – след 15 години брак?
- Не сменяй темата.
- Добре. Истината ли искаш?
- Да.
- Хмм. Ами не, не ме стимулираш интелектуално. Но това не значи, че си тъпа, нито че аз съм по-умен от теб или каквато щуротия е родила красивата ти главица.
- Тогава защо ме взе?
- Мила, какво ти стана изведнъж?
- Днес е вечер на въпросите. И нямаш „помощ от приятел”. А и няма да получиш пари...
- Виж. Взех те, защото още от първия път, в който те видях с онзи тип, очите ти ме плениха. Никога не съм предполагал, че една алергия, от която те сълзят, може да направи някого толкова красив и невинен.
- Значи ме взе заради алергията ми?
- Забелязах очите ти, лицето ти, прекрасната ти приказливост. И сега, след 15 години не си се променила никак. Още си същото момиче, което открадна сърцето ми.
- И все пак, избяга от въпроса. Ти си умен. Може би най-умният човек, когото познавам. А се задоволи с мен...
- Не, не се „задоволих”... След втората ни среща чисто и просто те исках. Дори обмислях да ти кажа именно това – искам те.
- Значи заради секса?
- Глупости, знаеш какво е мнението ми за секса.
- Да, знам го. И все пак той е здраве.
- Не ми се говори за секс.
- Мисля, че ти се говори за всичко друго, само не и за това, за което те питам.
- Скъпа, ти знаеш, че съм постигнал много неща в живота. Ако не беше ти, вероятно нямаше да постигна и половината.
- Да бе!
- Сериозно говоря. Ти си изключително добър слушател и схващаш много бързо, стига да има кой да ти обясни. Ти винаги си била първият човек, върху когото съм прилагал уроците си, и затова сега те имат такъв успех по целия свят. Върху теб изпробвах методите за запомняне и правех това, което най-много обичам на света – обяснявах. Най-много след теб, разбира се.
- Ласкател.
- Знаеш, че не обичам да лаская хората. Освен това, си изключително пряма и честна. Повече от всяка друга, с която съм имал отношения. Ами прекрасното ти тяло? Ах, то ме вдъхновява всеки ден и ме изморява всяка нощ, за да заспивам като младенец...
- И все пак не съм доволна от отговорите ти. Можеше да си вземеш асистент, на когото да обясняваш. И има много други начини, по които да се изморяваш...
- Не знам какво искаш да ти кажа. Когато обясняваш нещо на човек, когото обичаш, това те прави двойно по-щастлив. С теб мога да говоря за всичко, за научните работи си имам достатъчно колеги. Не забравяй и кой ме подкрепяше и караше да се развивам. Дължа всичко на теб. И всеки ден благославям щурите случайности, които ме доведоха до теб. И това, че каза „да” точно тогава, когато трябваше.
- Ти задаваше правилните въпроси в правилното време. И двата – “Ще дойдеш ли с мен на кино в петък?” и “Ще ми направиш ли честта да прекараш остатъка от живота си с мен?”… Кой говори така? Не и онзи, с когото бях, когато ме видя за първи път...
- Помниш ли какво ми каза в кафето? „Да бе, ще родя три деца и ще съсипя това тяло...” Мисля, че Квант, Фотон и Суитч опровергават думите ти. А и в тялото винаги ще те бива... Гладна ли си? Батерията на слънчевия панел се е заредила. Ето, вземи USB-кабела.
- Да, поогладнях. Между другото, портът ми се е замърсил, би ли го почистил първо...