Ток по тялото

щом докосна те
и ток потича
по пръстите
до тялото
обичано!

щом целуна те

страстта разпалва се
и устните
горят като
свещѝ запалени!

и сливаме се
като морските вълни
един във друг
преливаме

любовта не ще ни наранѝ
докато в очите я откриваме!

Благодаря ви жени

благодаря ви жени:
колежки
другарки
любими
благодаря че ви има!

някоя щом ме ранѝ
и друга с топли длани
лекува мойте рани

няма болка непростима!

завалѝ ли сняг - сланѝ
във моята градина
и топят го добрини
от вас - жени любими!

благодаря ви жени
през дните студени
че бяхте до мене
ту бурни вълнѝ
ту пусти поля
гори проходими
дарихте крила
на моите рими

благодаря ви жени
благодаря че ви има!

Милионен град

милионен град
толкова съдби
с вечните борби
за любов
за хляб

милионен град
и рай и ад
хиляди съдби
демонски зъби
забити
с адски глад

минават дните

милионен град
и стар и млад
живеят там
ни дом
ни храм
затвор капан
в тоз океан


милионен град
и рай и ад

Гроба

и бедни и богати
поглъща ни земята
по-важно е в сърцата
любов да има свята

омраза мъст и злоба
така са те излишни
че чака всички гроба
не ни спасява нищо

и многото имоти
коли и скъпи вещи
отиват си с живота
че никой не е вечен

и бедни и богати
за нас е гроба зинал
но нека във сърцата
любов и смях да има

На живота

на живота страниците леки
прелиствам бавно днес
в кръстопъти сливат се пътеки
разглеждам с интерес

колко пъти грешен път избирах
се вижда ясно тук
колко пъти в мрак и студ умирах
отказал да съм друг

на съдбата цъфналите листи
красиви са сега
и в очите сълзите са чисти
от болка и тъга

на живота страниците тежки
прелиствам бавно днес
и понесъл собствените грешки
ще спя добре нощес

По-силно е от мене

Какво да правя - по-силно е от мене!
И не за слава. Съдбата не променя.

Лекува всичко - най-кървавите рани!
Така обичам. Така подавам длани.

И дар сърдечен най-прелестен създава!
Той крие вечност. И почит заслужава.

Какво да правя - по-силно е от мене!
Ще продължавам... Творец съм на вселени.

Сам си си враг

ти сам си си враг
живееш във мрак
не дава ти знак
ти сам си си враг

и как не разбра
с любов - зла игра -
светът ти умря
и как не разбра

ти пак си си сам
в порутен стар храм
какво има там
ти пак си си сам

във болка и страх
не сторил ни грях
не си като тях
във болка и страх

без сам да си враг
прекрачил чужд праг
ще найдеш ти знак
без сам да си враг

От ада излязъл

от ада излязъл
с омраза белязан
той всичко убива
добро и красиво
и всичко изсъхва
живота издъхва
под лапите остри
на който докосне

но щом те посрещне
в сърцето горещо
се ражда и пламък
и всяка измама
изчезва самичка
и той те обича
тъй силно и вярно
че всяка коварност

се губи в душата
и влюбени двама
делите сърцата
все рамо до рамо
до края в земята

С нокът черен

с нокът черен ти разкъса
сърцето нежно и кървящо
вече е ужасно късно
в теб няма друго - само жажда!

ти заби жестока лапа
в плътта ми мека и невинна
с мръсна паст за миг излапа
душата - в болка тя загина

с нокът черен ти разкъса
сърцето нежно и кървящо
вече е ужасно късно
и само смърт във мен се ражда!

За кифлите 2 - Мога да мина за стока

какво като имаш кола
Лексус последен модел
аз зная че с къса пола
с поглед премрежен без цел
с много сенки и грим
и с вид "недостижим"
русолява и синеока
веща в хиляда порока
мога да мина за стока

какво като имаш пари
фирми насам и натам
аз зная че мога дори
да не е чак тъй голям
с много сенки и лак
и с вид "сега после пак"
кестенява и черноока
веща в хиляда порока
мога да мина за стока

какво като нямаш акъл
за друго при мен си дошъл

За кифлите 1 - Скъпа моя

скъпа моя
така си програмирана
дали си лакирана
дали нагримирана
или епилирана

все същата кифла оставаш си
годините ти не прощават и
ще се бъгне програмата
щом лъсне измамата

под грима показват се бръчките
не държи вечно и ботокса
изкуствено всичко замръчква се
и става тежък животът ти


скъпа моя
май не разбра че фалшиви са
"мечтите" ти пазени ревностно
тъпите мутри плешивите
не стават бащи на годината
и щом остарееш
заменят те
мигом с по-младата версия

защото ти не единствена
а с етикет "заменима" си
една е житейската истина
без чест по се търси жената
но има ли чест -
тя безценна е!

На К.

в очите ти - хитро и палаво пламъче
приличаш на дяволче малко
но колко е жалко
тъй жалко е
в обувката камъче
в живота ми няма ги
ни устните алени
ни длани за галене
няма ги...
звездите запалени

в очите ти - залези...

Една любов

заменям всичките си стѝхове
за една любов огнедишаща
дошла от нищото
разнищваща

една любов

и нека ме погълне бездната
за една любов
от звезди извезана
родила поезия
в стих един

една любов

една-единствена

и после смърт


и после - ров

По малко умирам

как искам да пиша поеми епични
в които войнѝ титанични
земята на две да раздират

но винаги идва красиво момиче
и въпреки клетви изрични
по малко умирам

Две сили

Две сили в мен се борят -
за две девойки пиша:
другарка и любима -
все стари, вехти рими...

Ума ми те разделят -
аз две жени описвам:
бял ангел, дяволица -
и двете хубавици!

Едва ли ще сполуча
с коя да е от двете -
едната става кучка,
а другата е цвете!

Държи ме тя

държи ме тя все още с мощ
огромна и велика
но ти в кръвта гориш и вриш
на няколко езика

съдба е тя но няма как
да бъде моя вече
а ти си вечен огнен знак
дори да си далече

опряла тя в миг лош е нож
до нежната ми вена

но пазиш ти среднощ с разкош
душата покорена

Очите ѝ - кинжали

Защо очите ѝ - кинжали -
раздират мойта плът?
А облаците натежали
с пух раните лечат?

Защо ръцете ѝ с магия
ме правят неин роб?
Смирен от дланите да пия
вода до своя гроб?

Защо лицето ѝ омайва -
за други да съм сляп?
И вместо туй да ме отчайва,
ме храни като хляб?

Защо така ме мъчиш?

Защо така ме мъчиш,
Сърце, войник жесток!?
Когато някой връчи
писмо - "Дотук сме!" Шок!

Защо забиваш меча,
Сърце, без милост ти?
Нима така ти пречи
да сбъднеш две мечти:

Едно: обич споделена.
Две: за писане вселена?

Забранен стих

нас съдбата жестока обрече ни
и сме двама различно обречени
да обичаш изобщо не искаш ти
а очите ми - вечно обичащи

Нейното име помръкна

когато боли ме
нормално не пиша
изчаквам да мине
но нищо

сърцето не пита
то иска си свойто
и рита с копита
на бройка

сърцето е тъпо
не мисли изобщо
излиза ти скъпо
най-общо

когато боли ме
добре е да млъкна
че Нейното име
помръкна

На Лили

аз мислех си че съм различен
не съм - по всичко си личи
щом всяко хубаво момиче
наказва ме като мълчи

По STARSET - MY DEMONS

не мога да я спра
тази болест във ума ми

дори и да умра
няма как да я измамя

край мене те летят
пак подобно лешояди
угасва моят свят
и пропада право в ада

не мога времето да върна
(не знае милост времето!)
спаси ме ако се превърна
в моите демони

По Linkin Park - New Divide

помня черни небеса
със светкавици осеяни
всички тъмни чудеса
от душата ми лелеяни

случваха се в тишина
но прорязана от болката
на човешката война
продължаваща без отговор

нека думите разсеят
далечното в очите ти
слънце силно ще огрее
стотици въпросителни

искам всичко аз да знам
покажи ми свята истина
върна ли се - ще съм сам
но ще знам дали си Изтокът

дай ми огън в пълен мрак
насочѝ ме към посоката
твоят ален топъл знак
във очите ти - жестоките

нека думите разсеят
далечното в очите ти
слънце силно ще огрее
стотици въпросителни

Искаш да откраднеш?

искаш да откраднеш
стиха ми?
глупако - ще напиша още сто!
дори и тях да ги задигнеш
и да публикуваш книга...
давай!
кой ще ти повярва
бурен върху цвят покарва ли?
бисер как ще се роди в калта?
плява ражда само плява!

искаш да откраднеш
мойта слава?
не става!
кради на воля
неразбрал
на мисълта полета
на думите размаха
раждат шедьоврите
и те правят класик
ако писано е
да бъдеш велик
пред света си длъжен
себе си да бъдеш!

никого не ще излъжеш