На Ц.
Някога... не толкова отдавна
живеел магьосник могъщ.
Той с магия ужасно коварна
слънцето угасил и луната
и тъмно било изведнъж!
По земята забродили твари
от ада пръкнати същ.
А магьосникът бил господаря,
император, владетел и царя,
бог силен и вездесъщ!
В мрака обаче Тя се родила,
била Тя цяла в любов.
Тя блестяла и давала сила,
светлината Тя там възродила
под тъмен, черен покров.
Щом усетил я злият магьосник,
веднага я уловил.
Не искал Светлина Тя да носи,
да поражда опасни въпроси.
На място тайно я скрил.
Скрил я в тъмницата надълбоко,
където няма живот.
Наказание толкоз жестоко
за момиче добро, светлооко -
да гние в мрака само.
Но намерил се момък безстрашен,
желаещ да я спаси.
И пробол той магьосника мразен
със кинжала магичен и пазен
зад милиони врати.
От килията щом я извадил,
заронила горки сълзи.
Бил магьосникът този баща й
и направил го с цел да я пази...
"Ах, моля, ти го спаси..."
И поспрял този момък учуден,
не вярвал той на това.
Да спаси знаел магът е лудост,
докато дълго, тихо се чудил,
Тя казала тез слова:
"Ти покай се татко и светлика
върни на този народ!
Или дъщеря ти ще извика
Светлина и Буря огнелика
под черния небосвод!"
Щом видял я в белите одежди,
горчиво заплакал той...
Била вяра, любов и надежда,
и във ней Вечността се оглеждала
в очите й - звезден рой!
Върнал им слънцето и луната,
а лек му дарила Тя...
Момъкът разкрил пред ней душата,
свързвала ги здраво веч съдбата
била в нея Любовта.
