Урок по поезия

РИМИ

Римата е съзвучие в началото, средата или края на стиха; повторение на еднакви звукови групи, най-често в неговия край (където се наричат клаузули). Играе стиховоорганизираща и ритмична роля.

Римата не е задължителен елемент на всяко стихотворение и на всяко стихосложение. В античното стихосложение, в народните песни и в т. нар. бели стихове не се използват рими.

Римите биват двойни, тройни, четворни и т.н.  според броя на редовете (два, три, четири...), които се римуват в една и съща рима, като най-честа е двойната рима. Когато всички рими са еднакви, тогава цялото стихотворение се нарича монорима.

Според мястото на съзвучните думи римата бива начална, вътрешна и краестишна. Примери за трите ще видите по-долу.

ДЕБЕЛЯНОВ

Ти смътно се мяркаш

из морната памет,

кат бродница сънна     - краестишната се римува с начална

в бездънна гора -

аз тръпна след тебе

и тръпно ме мамят

в мъглите вечерни

две черни пера.

 МОЕ

Не си виновна ти. Душата твоя страда.

Светът отрови те. А беше толкоз млада...

Обикновено римите са прости (небесен – песен; велик – език), но има и сложни или съставни рими, образувани от две или три думи (где е – злодеи; камелия – кое ли я). Простите рими са от една дума, а съставните – от две до три.

Най-силно въздействат върху читателя пълните, оригиналните, богатите рими, които звучат хармонично и най-често се образуват от съзвучие на различни части на речта – римуват се глагол и съществително и прилагателно име, съществително и прилагателно име и т.н. (бляска – рязка, чезна – звездна, железни – бездни) точността на римата се определя от еднаквостта на звуковете (акустична), не на буквите (графическа рима) – например: град – врат; близка - плиска

ВИДОВЕ РИМИ

Първо да уточним кои рими са т.нар. пълни или перфектни.

Вече уточнихме, че римата не зависи от графичния изглед на думата, а от ударената сричка. Казано по друг начин, думите жена и сътворена не са рими, защото първата е мъжка, а втората е женска, въпреки че последните три букви са еднакви. С други думи – ВНИМАВАЙТЕ В УДАРЕНИЕТО!

Както вече установихме, крайната рима се нарича КЛАУЗУЛА

Клаузула в стихосложението е групата срички в края на римуван стих, които определят типа на римата. В зависимост от това къде пада ударението в клаузулата, римите се делят на мъжки, женски, дактилни и хипердактилни:

-         при мъжката рима е акцентувана последната сричка от стиха,

-         при женската рима ударението е върху предпоследната сричка,

-         при дактилната рима акцентът пада на две срички от края на стиха,

-         при хипердактилната рима след последната ударена сричка следват три или повече неударени.

Съзвучните гласни пред ударената гласна не се броят като срички от състава на римата.

По-често в стиховете се срещат мъжки и женски рими. Ако се бъркате, можете да използвате следния малък трик. В думата „жена”, римата е мъжка, в противоположния пол. Знаейки това, вече е по-лесно да се досетите, че женската е примерно в умора, т.е. предпоследната.

Аз лично съм фен на перфектните рими, но и на акустичните (особено в английския, когато почти само такива използвам). Цветовете са като горе.

Ето малко перфектни рими, които са от еднакви части на речта:

жена – война – тишина – светлина

хора – умора – двора – затвора

Когато се сменят частите на речта, тогава по-трудно се намират перфектни рими и се стига много по-често до акустични:

улица – дочули са   (Смирненски)  - дактилна рима / същ. - глагол

топло – вопли  -  женска рима / прил. - същ

гори – добри  - мъжка рима / глагол – прилагателно

Има и други части на речта, включително и имена на хора и места.

опротивяло ми е – разбрано ли е

Офелия – кое ли я

може би – съдби

зори – дори

начало - рало

Сега, относно неперфектните рими, или акустичните. Те са просто удивително много и могат да придадат на всеки стих стил и изящество.

Ето няколко:

време – мене – променям - Бремен

огън – много – мога – тревога

сняг – праг – враг – злак – мак – тъма

пламък – знаме – мама – рана – остане

вратата – вятър – приятел

хора – говорим – просторен

Тези рими все пак са сравнително близо до перфектните. Има и други. Например при мъжките рими има доста възможност за римуване:

Съдба – жена – река – сълза – роса – деня – кървя…

Както виждате, съгласната преди ударената сричка е различна навсякъде. Но това все пак са рими, макар и не перфектни. Дори на места не ги считат за рими, но все пак се използват от определени поети.

Другото, което сигурно сте забелязали, е, че мъжката рима може да изглежда по два начина:

сама - мак

Този вид рима е по-интересен и обогатява – поне според мен – стиха.

Когато римата завършва на гласна, тя е отворена, а на съгласна – затворена!

Има много интересен вид рими, които се основават на противоположността на съгласните звуци. Например:

Роса – сълза

Време – мене

Пощада – разплата

Лира – свила

Картоф – суров

Лак – стяг

Това са основите на фонетичните рими. А сега, относно другите.

Необходимо е да се знае следното:

я = иа                        вяра = виара – стара

ю = иу                       лют = лиут – студ

щ = шт                      мощ = мошт – лош        

щ = шт                      нощта - дъжда

ч = тш                       изчистен - шистов

ц = тс                        пулицър = пулитсър – чули са

…и още много други рими, които можете да срещнете в следващите стихове.

РИТЪМ

Ритъмът представлява редуването на ударени и неударени срички в определена, ритмична последователност. В следващите стихове, всички от които са мои, понеже съм себелюбив, ще ви покажа ритъма.

Вън е сняг и студ, и лед,

но на нас ни е добре,

пишем ние ред след ред,

мое мъничко мишле.

Не-ка па-да вън сне-га

по ши-ро-ко-то по-ле,

нас доб-ре ни е та-ка,

мо-е мъ-нич-ко миш-ле.

Няма да ви занимавам със стъпки, защото и аз не им обръщам особено внимание. Стъпките са за критиците. А вие знаете какво казват за тях…

Само ще ви кажа, че този стих е моноритмичен, защото всеки един ред има еднакъв темпоритъм и започва с две неударени, и завършва с мъжка рима. Стихосложението тук е почти моноримично в първия ред, но по-нататък в стиха се разграничава на кръстосана рима.

Ето и пример за кръстосана рима:

Във влака първата ни среща

след много време

премина и без страст гореща,

и без проблеми.

Забележете, че броя на сричките на римуваните редове трябва да е еднакъв, както и ритъма им, т.е. стъпките.

Ще дам още няколко примера за темпоритъм и продължаваме с видовете рима:

Колко много чистота

във сълзите на дете!

Колко болка и тъга

щом протегне то ръка

в тях живее и расте!

Из-во-ри на кра-со-та

са о-чи-те на де-те.

Гре-ят те ка-то звез-ди

ве-чер в ти-хи-те во-ди

на Без-край-но-то мо-ре.

Тук имаме модели – първият стих е модел, който се повтаря. Както виждате, първият ред на двата е еднакъв, а втори и пети се римуват, както и трети и четвърти.

Вече видяхме започващи с ударена и ударена след две, остана да ви покажа ударена на втората сричка.

Любов забравена, изтляла,

дойде при мене тази вечер,

и балната си рокля бяла

тя бавно, нежно разсъблече.

Це-лу-на ме със уст-ни бле-ди,

До-кос-на ме с ръ-ка еф-ир-на...

По-сред по-ля от слън-чо-гледи

от-да-ва-ше ми се без-спир-но.

ВИДОВЕ ЧЕТИРИСТИШИЯ И МОДЕЛИ

Вече видяхме кръстосаната рима. Остават покривната и последователната.

Покривна:

Помня... сякаш беше вчера                          A

как качих се аз на влака;                                 B

как пред НДК те чаках,                                  B

а в ума ми бе химера.                                    A

Покривната рима представлява: ABBA

Последователна:

Хайде с теб на топло да се сгушим!                      А

Цяла вечност мога да те слушам...                       А

Но може да мълчим, да не говорим;                       В

светът навън е толкова просторен,                      В

Последователната рима представлява: ААВВ

Кръстосана:

Когато срещнах те за първи път                           А

и взрях се във очите ти искрящи                             В

разбрах, че може само твойта смърт                   А

да спре огньовете във тях горящи.                         В

Кръстосаната рима представлява: ABAB

Това са някои от основните видове рими. Останалите са съставни от тях, или както аз ги наричам МОДЕЛИ или patterns.

Ела при мен

в тоз хубав ден.

Ела и нежно прегърни ме.

Но ти далеч

си днес и веч

все тъй ще бъде в мене зима.

Аз чакам сам,

но ти си там -

далеч от мойте топли устни.

И хич не знам

дали със плам

до твойте ти ще ме допуснеш.

Мечтая си...

Оставаш си

все пак едничка ти за мене.

Макар далеч

да си и с реч         

едва ли нещо се променя.

Боже всемогъщи!                                         6  срички

Виж тез извивки кръшни!                           7 срички

Виж очите - сиви, пъстри!                          8 срички

Виж нежните ръце и пръсти!                     9 срички

Боже милостиви!

Косите виж красиви!

Виж лицето - бяло, живо!

Нозете виж - на самодива!

Боже всечовешки!

Виж тези къси дрешки!

Как царете правят пешки!

И как тя смее се лудешки!

И има монорима във всеки куплет.

Толкоз болка има по света,                           9 срички

но и много красота!                                        7 срички

Потекат ли сълзи по страни                          9 срички

избърши ги и се усмихни -                                9 срички

смехът лекува.                                                   5 срички

И дори животът да е лош,

и да нямаш пукнат грош,

усмихни се и махни с ръка -

няма винаги да е така.

Не го умувай.

Ако сам останеш и боли,

и в душата сняг вали,

не унивай, не тъжи, а знай -

щом се бориш и вървиш докрай

светът ликува.

Толкоз болка има по света,

но и много красота!

Потекат ли сълзи по страни

избърши ги и се усмихни -

не се страхувай.

Всеки един модел е с първо 9-7 срички, после 9-9 и последният ред се римува във външните куплети с по 5 срички.

Стих за Ели – мисля, че е от ясно по-ясно.

Есен.

Ветровете пеят тъжна песен.

Птиците на юг са отлетели... Ели... Ели... Ели...

Есен.

И мелодия се носи нежна.

Листите са вече оредели... Ели... Ели... Ели...

Есен.

Аз те моля за едничка среща.

А душата ми са страсти вплели... Ели... Ели... Ели...

УПРАЖНЕНИЯ: ОБОЗНАЧЕТЕ РИМУВАНИТЕ РЕДОВЕ. МОДЕЛЪТ ВИ Е ДАДЕН

ABAAB

Вечеря за двама...

изяждаш я сам.

Уж нищо ти няма,

а болка голяма

в сърцето е. Там.

Лежиш си в леглото...

А празно до теб.

Уж вкъщи е топло,

със печка на осем,

в гърдите ти - лед.

Отиваш на кино...

Любовна боза.

Уж болка да мине,

а повече гине

самотна душа.

Уж все си повтаряш -

"Добре съм си сам"

А рана отваря,

една болка стара –

в сърцето ти. Там.

работният ден

            е преполовен

и мисъл за теб

            като в тъмен склеп

аз съм съхранил

            от чужди очи

далече

и вече

не мога да трая

            а малко остая

додето се видим

            а не е предвиден

по-ранен миг сладост

            от твоята младост

красива

а сиво

е целият ден

            макар и смирен

да чакам часа

            да се изнеса

от тъпата скука

            към твоите скути

копнежни

и нежни...

Моделът може да бъде толкова сложен, колкото искаш.

трябва да се науча

да правя любов

със нещо невинно

отваряме вино

чаршафът е нов

не ще ни бъде скучно

трябва да се науча

да целувам нещо чисто

без да го очерням

хвърлил съм ти мерник

право в устните - мъниста

целувки ще получиш

трябва да се науча

да докосвам нещо бяло

без това да бъде мръсно

но дали е вече късно

в мен дали е оцеляла

любов след всички случки

ABCCBA

Обичам те.

Точно теб!

Повече от сладолед.

Повече от шоколад.

- Повече от бира?

Е, че то се подразбира!

Желая те.

Точно теб!

Повече от крем брюле.

Повече от мармалад.

- Повече от водка?

Стига, с моята походка!

Искам те.

Точно теб!

Повече и от суфле.

Повече от баклава.

- Повече от уиски?

Еее, ти вече много искаш!

Моделът може да не се римува вътрешно, а (почти) само външно.

СКЕЛЕТНА МОНОРИМИЧНОСТ

Нявга някъде видели се

най-умните двама творци;

поговорили в пределите

на приказните си дворци...

Разменили си идеи те,

на заем взети от предци.

Но когато се видели те

най-после и наживо;

и ръцете се допрели, те

за миг един щастлив, о,

зародили се вселените,

в тях и всичко живо!

После двамата погледнали

си заедно в очите -

там, в дълбокото, прогледнали,

видели си съдбите:

как били на тях преплетени

завинаги душите...

После двама се оттеглили

във свойте си палати

и във техните предели те

се чувствали богати.

По GWENDOLYN BROOKS

- Ние пушим много...

Не щем да сме дебели!

Яденето строго,

до минимум сме свели.

С гаджетата сбогом

отдавна сме си взели.

Не щеме момчета

без пари и без цели.

Скъпи БМВ-та

пред даскало са спрели.

Ние мислим малко...

Не знаем що е труд.

- А в душите жалки

цари ужасен студ.

МОДЕРНИ СТИХОВЕ (СТИХОВЕ БЕЗ ПУНКТУАЦИЯ)

Тези стихове няма какво толкова да се коментират. Може да нямат пунктуация поради различни причини. Или за да стигат по-бързо до ума, или за да се „леят” по-леко, или както съм изложил по-долу. Ще ви покажа няколко от моите, заедно с причините да ги напиша така.

котето ми даде коте

тримесечно бе то

сиво палаво мъниче

подари ми туй момиче

родено сякаш за любов

Сиво палаво мъниче подари ми туй момиче.

Подари ми туй момиче, родено сякаш за любов.
Сиво палаво мъниче (подари ми туй момиче) родено сякаш за любов.

котето ми даде коте

с игриви две очи

обич в моя дом донесе

тази мъничка принцеса

и болката така смекчи

котето ми даде коте

със белички зъби

с тях дано в сърцето рана

не отвори то голяма

не няма няма

може би

котето ми даде коте

и сега не съм самотен

той беше луд

беше заразен от тази дивна лудост

на шапкаря от алиса

и подобно тъжен шут

за неправдите прописа

но перото му тъй жилеше

че не остана невидян нечут

намериха го и го биха

изтупаха от него всяка дума

всеки стих

и после неговия труп

захвърлиха да стине

но чудо

от трупа изникна цвете

цвете алено

искрящо

което вдъхновяваше поети

милиони като песъчинките в морето

и във техните зеници

жив бе нашият герой

и чрез тях достигна всички

и безсмъртен стана той

Този стих натрупва „у” и „и”, заедно със съдържанието.

АСОНАНС И АЛИТЕРАЦИЯ

Асонансът е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението. Води началото си от средновековната френска, келтска  и испанска поезия.

ХАДЖИ ДИМИТЪР – ХРИСТО БОТЕВ

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен:

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

Алитерацията е стилистична фигура, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близко разположени думи. Алитерацията се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено при кратки фрази.

ПРИМЕР:

Гарванът грачи грозно, зловещо…

Сега, пример с един мой стих:

В очите пъстри аз се взирам,

във светлите очи,

в които ручеи извират

и къпят се лъчи.

Косите ярки приласкават:

"Ела ни докосни!",

покой и нежност обещават

за бъдните ни дни.

Ръцете бели сякаш молят:

"С нас пръсти преплети!",

а устните, те не говорят

допират се почти...

В този стих има и асонанс и алитерация. Упражнение – дооцветете и останалите стихове.

БЕЛИ СТИХОВЕ

Бял стих в поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от свободния стих, има размер: бял ямб, бял анапест. Стих, в който не се спазват строго законите на римата; свободен стих.
Ако един стих няма ударения на многосрични думи върху нечетни срички, той е написан в ямб.
Стихът не трябва да е лишен от метрика. (цялото стихотворение трябва да има ритъм)  
ямб - двусрична стихотворна стъпка
анапест - трисрична стихотворна стъпка
(всъщност, ударението пада върху тях)

анапест – гр. “обърнат назад”; 3-срична стихотв. стъпка; вид стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение е последователност от 2 кратки и 1 дълга сричка, в силаботоническото – от 2 неударени и 1 ударена.

Бива:

двустъпен /О, неволя – да крееш/,

тристъпен /Да живееш, да бдиш, да твориш/,

четиристъпен /Пъстрополата есен умира на двора/,

 петостъпен /Колко дена го били? – Ни дума, ни вопъл, ни стон/, шестостъпен /Ти наш кръвен баща, наш народ, леле стар непокорен бунтовник/

 и много рядко в повече.

Имам още много неща да ви кажа, но файлът и без това вече е обемист.

Остава една домашна. Става дума за попълване на рими. Имате дадени думи, които са краестишни рими и броя на точките отговаря на буквите на необходимата дума. По принцип думата е перфектна рима, но ако се сещате за друга, която си пасва, давайте…

Но, уви, така е жалко,

веднъж пресечени съдби,

ний се срещнахме за .....

и вече нивга може би!

Ти си моята светиня -

като свещ в иконостас,

ти - оазиз във .......

тебе жадно пия аз,

ти си моята ......,

шепна името ти с глас!

В минутата щом се роди,

реката бе веч пълноводна,

от нейните сини ....,

земята попи, плодородна,

в полето големи ......

преливаха, сити от течност;

небесните светли ......

изгряваха някак далечни!

От небето падат сълзи,

виж как облак черен .....;

над земята нежни ....

очакват дъжд проливен.

Не те обичам вече,

отдавна си ......

и думите ......,

с които сложи край.

Не те и мразя, знай.

Знай, не се е раждал още този,

който да успее само с ....

да ме прелъже

да се обвържа

във съюза брачен.

Нито може с тъпи ....

някой - този или ....

нещо да зазначи.

Зима е, а вън - горещо,

искам да ви кажа .... -

сметището тъй ......

направо живота ни трови,

кмета го премести ....,

няма нищо там растещо,

а всичко е гадна отрова.

Седя си самичък в тъмната ....,

и нищо не искам, нищо не зная,

къде е адът, къде лежи ... ,

не искам да .... .

Но дойде ли ....,

едно нещо ще кажа,

че проснат на паважа,

баща ми умря,

звезда му .....

и трябва при ....

да ида, къде го?

В ...?

В ада?

Дали ще из....

живота без радост,

с изгубена младост...

Тя беше вещица.

Изгориха я на клада.

Нямаха ...... .

Оставиха й нещичко.

На което да се радва.

В ... .

Тя беше вещица.

Видях я на кладата

как се ....... .

Чаках и плаках.

Оставиха й нещичко

заради което да стене -

.... .

Тя беше вещица.

Хвана я ..... .

Тя беше вещица.

И моя майка.

Ти си мила и .....,

затова и теб избра

сърцето ми за мен,

и искам всеки ...,

далеч от вечен ....

със теб да ....,

макар присъда

да има всичко живо,

от света да си .....;

кажи, че си щастлива!

Твоите светли, ясни ...,

на слънцето ярките лъчи

.........,

изразяват

толкова много те,

....,

.....

във теб

едно прекрасно същество

далеч от тъпо ........

ти би била щастлива

но си тъй .......,

за жалост,

че будиш много злъч

и завист.

Но ти си светъл ...!

И правиш ти

живота тъй красив!

Оставяш ме

доволен, че съм ... .

Отлитат вече прелетните птици,

събират се по дървета и ....,

после на ята се вдигат в ...... .

Не искам аз от живота .......,

не искам да съм в едно с ........,

да си продам душата и сърцето.

Искам да си живея мирно и тихо,

и да си пиша проза и стихове...