24 септември 2017 г.

Един луд

Той беше луд
беше заразен от тази дивна лудост
на шапкаря от Алиса
и подобно Робин Худ
за неправдите прописа
но перото му тъй жилеше
че не остана невидян нечут
намериха го и го биха
изтупаха от него всяка дума
всеки стих
и безжизненият труп
захвърлиха да стине
но чудо
от трупа изникна цвете
цвете алено
искрящо
което вдъхновяваше поети
милиони като песъчинките в морето
и във техните зеници
жив бе нашият герой
и чрез тях достигна всички
и безсмъртен стана той



19 септември 2017 г.

Липсваш ми.

Липсваш ми.
Просто ми липсваш.
Тъй както може да липсва
водата в пустиня,
в живота светиня,
за цветето слънце,
за нивата зрънце.
Просто ми липсваш.
Без тебе е пусто.
Без теб няма чувства.
Душата ми крее.
Но огънят тлее.
Просто ми липсваш.
Липсваш ми.

18 септември 2017 г.

Истинска си

Писах... писах много
за измислена представа
а сега? сега не мога
ти пред мене оживяваш
не идол красив и студен
във ярък безоблачен ден
жена си от плът и от кръв
в която животът със стръв
се е впивал
оставяйки не един белег
всичко живо
е вкусвало Нейното жило
но ти си силна
и смела,
и добра,
и мила,
и толкова, толкова земна
истинска си като
земята черноземна
като небето
просторно и лазурно
като морето
разпенено и бурно
ти си истинска
само когато сме двама
останалото е мъчение
всичко друго е измама
всяка дума
всеки стих
и всяко изречение

12 септември 2017 г.

Душата ти кърви

Душата ти кърви, момиче,
живецът й бавно изтича,
животът си върви, девойко,
и няма кой да ти помогне,
ако не си помогнеш сама.
Излез вече от тази тъма!
Излез ти на светло
додето всичко от нея
                      не е изтекло...

7 септември 2017 г.

По "Scream if you wanna go faster" на Гери Халиуел

дай ми само
дай ми само
резервоар бензин
пълен с думи, музика, картини
и ще видиш
и ще видиш
как политам в небесата сини
с туй гориво
зареден
всичко в мен
красиво грозно
се превръща във поезия и проза
после връща се обратно
то усилено стократно
и на хора много непонятно