29 септември 2015 г.

Двуезично и превод

They lie, they lie before me -
те, твоите прекрасни форми...
They lay, they lay upon me -
те, твоите красиви стомни...
Just pour, just pour onto me
от тях амброзия върху ми...
Then burn, then burn into me
очите свои сребролунни...


Лежат, лежат пред мене -
те, твоите... очи големи...
Тежат, тежат върху ми
те, твоите... ресници лунни...
Излей, излей върху ми
ти сока на измамни думи...
Гори, гори във мене
ликът ти от безкрайно време...

26 септември 2015 г.

На Галадриел

В душата топло е и светло
когато гледам твоето лице;
цъфти красиво цвете във сърцето,
във твойто нежно и добро сърце!

В душата тихо е и светло
когато виждам твоите очи;
изгрява ярко слънце във небето,
облива всичко с огнени лъчи.

В душата мирно е и светло
когато зърна твоите коси;
мелодия изпълва ти сърцето -
покоят в него винаги пази!

В душата леко е и светло...

To Arwen Undomiel (The Evening Star)

ти разкриваш 
светове от багри
музика в очите ти звучи
във косите ти лъчи блестят
червени 
ярки
на звездите във недрата жарки 
се раждат атоми и молекули
и душите сякаш твоя зов дочули
слизат на земята 
загърнати с одежди бели
от звезден прах са ангели изплели
тез обвивки огнени пламтящи
и душите в хор зовящи те
теб и твоите очи искрящи
предано и търпеливо чакат
да се разсее вече мракът
и да зацарува ярката зорница
родила се във твоите зеници

На Тауриел

Косите огнени, чертите нежни...
очи усмихнати и устни меки...
Всичко, всичко в теб...
е огън, страст... и лед...

Мелодия звънлива - на Славей песента;
от сърничката скоклива
до в горичка самодива,
всички омагьосва песента звънлива...
Косите огнени, чертите нежни...
Навяват спомени,
разгарят страсти... и мечти... копнежи...
Лъчите лунни... Слънцето искрящо...
Запяват струни... в сърце скърбящо...
И всички думи...
тъй безсмислени са и нетрайни!
Очите ти - кристали чисти! -
ще пазят те - две сребърни мъниста -
свойта Светлина лъчиста
и свойте неразкрити тайни...

25 септември 2015 г.

Есенна песен

Есен.
Ветровете пеят тъжна песен.
Птиците на юг са отлетели... Ели... Ели... Ели...

Есен.
И мелодия се носи нежна.
Листите са вече оредели... Ели... Ели... Ели...

Есен.
Аз те моля за едничка среща.
А душата ми са страсти вплели... Ели... Ели... Ели...

19 септември 2015 г.

Относно Чалгата и рапа

Друго скрито в скрина с аспирина стихче на агентът под прикритие от Лувъра - Савата.



Чалга, рап и Азис -
колко само са смотани!
Щом АББА и Роксет напяват балади в ухото ми,
то бясните чалги във Валди защо са ми?
До гуша дойде ми от ритми и рими
изтъркани!
Нима е изкуство туй глупаво хъркане!?
Тъй че припявам си Numb и The Look, 
а не - тоз боклук,
който вече побърква ме!

Песен за Аврил

Скрит текст, разкриващ скритите чувства на Савата към обектът на обожанието му:


Аврил, харесвам твоя стил.
Аврил, ликът ти ми е мил.
Така се радвам,
че съм те открил.
Не те сравнявам
с крокодил от Нил.
Не те наричам
понякога Гаврил.

Намирам те за интересна,
това нали е всеизвестно.
Гласът ти просто е чудесен,
харесвам всяка твоя песен.

Аврил, харесвам твоя стил.
Аврил, ликът ти ми е мил.
Списание със теб,
под леглото аз съм скрил.
С удар аз свиреп
хулителите твои бих убил.
Да те критикувам
не бих си позволил.

Ти за мен си приказно красива,
всеки цвят коса и дреха ти отива.
Гласът ти просто е божествен,
харесвам всяка твоя песен.

Аврил, харесвам твоя стил.
Аврил, ликът ти ми е мил.

11 септември 2015 г.

Пакетът

Учителят седеше под касата на вратата и държеше в ръка тик-такащата кутия.

Вътре в стаята беше семейството му, а отвън, на катерушките, играеха децата от близката детска градина.

Пакетът започваше да тик-така все по-силно и той знаеше, че трябва да реши какво да прави.


Учителят започна да разопакова пакета...

7 септември 2015 г.

Боже, толкова ми липсваш!

За Надежда

Боже, толкова ми липсваш!
Да заровя пръсти във косите меки,
да те докосна по лицето... няма!,
зная аз, че не обичаш...
Да те притисна силно до сърцето...
Ах, как искам само
да преплета ръце със твойте,
да погаля нежното ти рамо...

Ах, как искам само!!...

За Надя

Жадувам аз за твойте устни,
за твойте длани и нозе...
бленуваният образ не напуска
съня ми и зове...

Зове със вой на урагани,
с гробовен стон - навеки изтерзан,
и с аромата на цветя - сега набрани
примамва ме насам.

Затвор

намирам се в затвор
затвор един в затвора
далеч от други хора
аз с хората говоря
за слънце за простор

намирам се в затвор
затвор е за душата
душата ми крилата
умира в тишината
на черния затвор

намирам се в затвор