Душата излезе от гроба

душата излезе от гроба
заровен бях жив
ранен бях от завист и злоба
от долни лъжи

душата е вече свободна
под ярко небе
душата със рана прободна
лекувана бе

душата излезе от мрака
където живях
годините минаха
чаках
без обич без грях

Килия

затворен бе в килия
и всеки ред бе отражение
на външната магия
на твоето копнение

сега си ти свободен
и всеки ред е откровение
ти виждаш небосвода
той носи вдъхновение

Тъмнината се разсея

тъмнината се разсея
и ето виждам пак лъчи
зная скоро ще огреят
сърцето сините очи

във душата вече зреят
цъфтят красиви стихове
птиците в овошки пеят
летят в горите ветрове

Добре си поживя

дотук добре си поживя
сега е време да пораснеш
и да отвориш своя свят
за две очи и поглед ясен

Мислиш си, че можеш

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Помисли си пак!
Спъваш ме на всяка малка крачка.
И обвиваш в Мрак!

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Помисли отново!
Твоята стръв само е закачка.
Аз владея словото!

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Залагам против теб стотачка!

Това което в мен гори

това което в мен гори
тоз ярък пламък
запалено е от зори
да гасне няма

това което в мен гори
- една магия -
която хиляди дори
не ще убият

това е древния талант
и ще пребъде
като шлифован диамант
като присъда

Раната боли

Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Всичко отминава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Хич не съжалявам.
Питам се дали
после продължава...

Щитове и брони

слагам щитове и брони
бягам
никой мен не гони

вадя мечове и пушки
всички
ви държа на мушка

истината - аз копнея
пълна
с обич да живея

Ядох хляба клисав

колко стихове изписах
ядох хляба клисав
слагах в разните калъпи
изразите скъпи
украсявах с цветни рими
думите любими

и какво?

хиляди творби
стихосбирки десетки
толкова съдби
сладки мои кокетки

всички ви обичам
- мили ми момичета -

но

вие безразлични сте

Талантът

талантът помага и пречи
не искате речи
аз зная
талантът ме води напреде
но той е и вреден
аз зная
талантът ме дърпа назаде
но носи и радост
аз зная


талантът - нож с две остриета
е за поета

Въртя се в кръг

въртя се в кръг
и щом опитам да избягам
стрела и лък
огъвам и разтягам
и после изстрел
и далеч съм от десетката
такава истина
че солена ми е сметката

въртя се в кръг
и щом затичам се направо
един недъг
препречва земната ми слава

Дали е възможно

дали е възможно да пресъхне

реката която към мене тече

и музата вечно да заглъхне

дори тиха дума да не изрече

навярно въпроси реторични

това са и нямат те работа тук

край мен пърхат винаги момичета

гласовете им - най-прелестен звук

Пиша за тебе момиче

пиша за тебе момиче
което само на себе си приличаш
без стотици обожатели
ти няма да получиш цвете
но цветето си ти
и най-красиво днес цъфтиш
да ще осъмнеш може би самичка
не на луд купон
може да пролееш и сълзичка
може да отрониш стон
но ще дойде и твоето време
не казвам че ТОЙ ще те вземе
сякаш ти си нечий колет
аз пиша за тебе момиче
както само може да обича
един поет

Осми март - Маришка

в живота ти едва навлязох
ни с любов
ни с омраза
а с приятелство дълбоко
кажи момиче звездооко
нали ще бъдем все другари
доде Оная ни попари
и надявам се мир да намеря
и в ръцете ти да не треперя
това добър е старт:

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ!

Осми март

на вас
които ни раждате
на вас
които сте Жаждата
на вас
които ни гледате
на вас
понякога ледени
на вас
които обичаме
на вас
в които се вричаме
на вас
които ни пазите
на вас
далеч от омразата
на вас
лъжливи и истинни
на вас
студени и искащи

това!
днес ви даваме
в слова!
обещаваме
да бъдем до вас
не само днес
и през другите
364 дни
от годината
защото сте вие жени
дъщерите
съпругите
майките

бабите

силните

слабите
и богините

Момиче звездооко

поглеждам в очите ти дълбоко
кажи момиче звездооко
защо се държиш така жестоко
с твоя предан слуга

надеждата виждам да изгрява
кажи девойко слънцеглава
защо да ме мъчиш продължаваш
чувствата поруга

одеждите твои са лъчите
кажи принцесо от мечтите
защо за теб леят се сълзите
раждат цветна дъга

Творецът

творецът е затворник на ума си
нощите му - дълги
дните му са къси

творецът е заложник на труда си
героите му - ярки
сюжетите са пъзел

творецът е свободен като птица
душата му - крилата
творбите от сълзи са

Защо принуди ме

защо насили ме със думи
свободно да живея
защо принуди ме с делата
аз други да не слушам

защо заложник взе ме тамо
дето грее свободата
защо накара ме да бъда
независим и безгрижен

Рано е

знаех че и този ден ще дойде
във който
ще спра завинаги да пиша
писалката ще е излишна
и няма да създава нищо
обаче
рано е да ме погълне здрача

Чудовището

чудовището облизва пак лакомо
своите хиляди резци
откъснало е то скоро на някому
нежните два бели прасци

чудовището захапва с наслада
твоята хубава душа
запраща я в кръв и стенеща в ада

само ако му разреша!