Намерих момиче в чата

Намерих сладко и мило момиче
в безкрайния космос от чатове,
и то на ангелче много прилича,
навярно е бяла душата му...

Прелест, която в миг покорява

Прелест, която в миг покорява,
чувства от огън бързо създава!
Устни-малини в тебе се впиват,
твоята болка пият горчива!
Ириси черни - две тъмни бездни,
туй са очите, небули звездни!
Кожата бяла, нежна до болка,
цялото тяло леко е - облак!
Прелест, която в миг покорява,
с разум е пълна, дух притежава!

Какво от тебе искам?

Какво от тебе искам?
И какво мога да ти дам?
Да сме докрая близки!
Как развиваш се да знам.

Какво от тебе искам?
Какво да ти предложа аз?
Да бъдеш моя изток!
Аз да бъда твоя глас.

Какво от тебе искам?
И как да ти се отплатя?
Във стих и реч съм искрен -
най-добра си на света!

Страх ме е

Страх ме е.
Направо чувствам ужас.
Но ти си с мен.
Усещам полъх теменужен.
Ти си ми нужен.
Всяка нощ и всеки ден.
Страх ме е
от бъдещето многолико.
Но ти си с мен.
Отдавна те обикнах.
Сега съм в плен.
И цвете в мен поникна.
Страх ме е.
Но ме учи всеки ден -
ние по-силни сме двама
от закалена стомана!

За училището кой е

За училището кой е
най-много допринесъл?
Ами че това е мойто
Йоанче тъй известно!

За училището кой е
наградите донесъл?
Ами че това е мойто
Йоанче... нали, честно!

Кой е умен и успешен
и отличник при това?
Май че дружката ми беше -
и за ней са тез слова!

Да се откажеш...

Да се откажеш искаш
от мечтата си...
Та ти така си близко,
че главата си
по-скоро бих отрязал
и съдбата си
във черно бих белязал,
и очите си -
избол ги бих и двете,
и сърцето си,
продал си бих сърцето,
но ти ще учиш там!
Ще го измислим някак.
Да откажеш... Не знам...
Не ме познаваш сякаш!

На този бал ще има

На този бал ще има
една истинска принцеса.
Ще е незабравима
тя като прекрасна песен!

На този бал ще има
едно прелестно момиче.
Излязло от картина
то ще бъде на Да Винчи!

На този бал ще има
една приятелка добра.
Ще помня това име -
Йоанна, докато умра!

С тебе учим двама

С тебе учим двама,
укрепваме си връзката,
(нищо друго няма)
и чакаме развръзката...
Търсим си квартира,
как ще стане, чудим се,
но се подразбира -
не ще сме на улицата!

Моят север и моят юг

Ти си моят север и моят юг,
винаги се грижим един за друг,
направо сме семейство вече -
но и макар и без халката тук,
и двамата сме си обречени!

Студено ми е 2

Студено ми е!
Не на тялото,
а на душата.
Измръзнала съм,
вътре, цялата,
аз от теглата...

Студено ми е!
И аз моля те
ти да ме стоплиш!
Ледът достигна
(както болката!)
самите кости...

Студено ми е!
Падат снежинки
от очите ми.
Допри ме нежно
и ще заспинкам
на гърдите ти...

Студено ми е 1

Студено ми е!
А теб те няма да ме сгрееш!
Простено ти е!
Щом толкова далеч живееш...
Аз те разбирам.
Пътят ти е дълъг ужасно.
Но подозирам,
че ще бъде просто прекрасно
да дойдеш при нас,
с ръцете си да ме обгърнеш.
Ще дам всичко аз
назад ти да не се завърнеш!

Не плачи

Ти плачеш...
Не плачи.
От очите ти сълзи
на поточета се стичат...
Не плачи.
Обичаш.
Това е важното, нали?
Има кой
сълзите ти да изсуши.
Обичана си ти.
Това е важното, нали?
Ти плачеш...
Не плачи.
За някого ти всичко значиш.
И със него ти живот делиш.
Затова се усмихни.
Идват светли дни!

Бала 1

И ето те на бала...
Облечена в Нощта си цяла -
дали за среща, или за раздяла,
ти първата си младост си раздала!

И ето те гореща...
Облечена за първа среща -
навява роклята ти друго нещо...
Не може всичко туй да бъде грешно!

И ето те, момиче,
пълна с обич и обичана -
на ангел черен с роклята приличаш,
до тебе верен крачи твоят рицар.

Какво си ти за мен?

Какво си ти за мен?
Слънце в тъмния ден!
Звук в мъртва тишина!
В мрака лъч светлина!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

Животът ми без теб е празен,
като обезцветена ваза,
като мъртъв сив площад,
като тих безлюден свят,
като обезводнена река
като обезкървена ръка...
като една голяма яма!
Животът ми без теб го няма!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

Толкова си секси

Боже, толкова си секси,
фокуса ми ти размести
с тез бикини огнени
ти направо ме отнесе
думите изгони ти
на онази, мойта песен,
няма ги и нотите...

Боже, толкова си секси,
че направо не човек си,
ами демон на лъстта -
устни, дяволски червени,
тяло, грее в Красота
а очите - в тях Вселени
и вселена любовта!

Боже, толкова си секси...

Сирена

На басейна до морето
е полегнала сирена.
Тя пленява ти сърцето
със косите си червени
и с бельото алено
страстите разпалва тя!

На басейна до морето
е полегнала русалка,
но с пораснали крачета
тя желания запалва
и със формите нежни,
ражда мисли копнежни...

Пародия на "Кукла" на Атлас: Кифла

Бледа кифла си ти,
нацапана цялата с тонове грим.
Как да видя, кажи,
твойте изкуствени меки гърди?

Питам, мога ли аз,
на гости да водя теб утре у нас?
Колко път ни дели,
аз съм шебек, а кифла си ти?

Ти ме тровиш със дим -
дим от цигарите, неизличим.
Руса кифла си ти,
която дебилно ме гледа с очи.

Против "Стратегията за детето 2019-2030"

Мислите, че ще ви позволя...
да ми вземете детето?
Да ми бръкнете в сърцето!
Мислите, че ще ви позволя?
Ще ви издера очите,
на вас, без душите...
Глупци... кървави, сълзите,
стават отрова!
Аз съм готова
всичките да ви изтровя...
Глупци... кървави, ръцете,
стават на камък;
с огън и пламък
къщите ви ще запаля...
Мислите, че ще ви разреша
да ми вземете детето?
Първо през ада мойта душа
ще премине...
Дяволът ми е свидетел!

Говори ми, мила, говори ми

Говори ми, мила, говори ми,
ще ти отговарям аз със рими,
ще мълвя във унес твойто име,
но не знаеш колко мен боли ме,
задето тъй сме далече;
това ужасно ни пречи!
Побърква ме също вече,


че не мога да те гушна,
думи нежни да ти шушна -
тъй си мила, добродушна...
Говори ми, мила, говори ми,
и душата своя отвори ми,
във земите й неизбродими
заведи ме.
Пък нека боли ме!

Разказвай ми наволя...

Разказвай ми на воля...
едно само те моля,
изчакай ме напролет
ти с китка във косите
и с мека бяла рокля.
Едничка сред жените
ще си. И ще си моя!
Преплетени, съдбите
играят свойта роля
и сливат се душите
с тез слова,
затова
разказвай ми на воля,
до срещата напролет!

Какво към теб изпитвам?

Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Защо ли все те питам
де си, как сте със децата?
Защо ли любопитствам
стига ли една заплата?
Да, искам да опитам
твойта зелена салата!
Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Любов във ней попива,
в нея ти си със децата!

Говоря си с тебе

Говоря си с тебе
и сякаш по хребет
изкачвам се аз -
замаян съм, губя
и поглед, и свяст;
така в тебе влюбен,
под твоята власт,
дали съм тъй глупав,
че мисля за Нас?

В тясната квартира

Във тясната квартира,
аз място не намирам
да сложа на децата
тетрадки, химикалки...
Таванът пък извира.
Май никой не разбира -
така не се живее!
А кметът дебелее
и прави си оглушки;
обират ме до шушка
във всички магазини;
за детската градина
пак непосилна такса,
и малко да наваксам,
все някой легне болен -
за болничен пак моля.

В тясната ни квартира
мойта младост умира.