Някой ми подаде лист

Някой ми подаде лист

с нарисувано сърце

този жест красив и чист

като детско личице

той очите излечи

сякаш пчелно млечице

Искри помежду ни

Искри помежду ни припламват

те страсти греховни приканват

там дето телата се сливат

ликуват душите щастливи

В парка сме

Есен е.

В парка сме двамата.

Лесна е

между нас измамата.

"Обичам те"

Лъжат устните.

Но очите ми...

Казват другото.

А ти ме обичаш.

Наистина!

Есен е.

Седим под дърветата.

Лесно е

да нарушиш клетвата.

"Завинаги"

Лъжат устните.

Но в ръцете ми...

Запечатано - чувството.

А ти ме обичаш.

В сърцето си!

Лайка

Лайка ще ти подаря

красиво цвете

за да ти благодаря

за цветовете

които ти ми даде

за греховете

на твойта буйна младост

за цветовете

аз готов съм да умра

красиво цвете

лайка ще ти подаря

За майка ми

Не съм ти писал от години...
Писах за роднини.
Писах и за чужди.
За теб да пиша нямах нужда.

Но ето че сега прогледнах!
Може всяка минута
да ни бъде последна!
Не искам вече да се лутам!

Не съм ти писал от години...
Ето пиша ти сега.
Даже с мъничко тъга,
че много закъснях прости ми!

Да, имали сме дрязги,
понякога се дразним,
чувам все един въпрос:
Защо си бос? Защо си бос?

Знам, мислиш ми доброто,
помагаш ми в живота
и без теб не бих могъл
Такъв да съм! Какъвто съм!

Загина мойто либе

загина мойто либе
намери свойта гибел
заедно с роднини
в родните градини

с верни си другари
турците заварих
до един изклах ги
вси човек разбрал би

либе погребах си
горко оплаках си
от туй найдох сила
битка продължих аз

Убиваш ме нежно

Убиваш ме нежно с целувки
раняват ме твоите устни
отвръщам ти с груби милувки
такива са нашите чувства
не искам красиви преструвки
родени в душата ти пуста

Тази нощ е студена в царството

По ALEC BENJAMIN - LET ME DOWN SLOWLY

Тази нощ е студена в царството
стъпките ме държат будна
още помня с ужас коварството
да го забравя е трудно

Ако ме напуснеш
аз ще бъда самотна
ако ще ме напускаш
напусни ме бавно
ако ще ме пускаш
ще отнемеш живота ми
ако ще ме пускаш
пусни ме бавно
бавно пусни ме бавно

Студени тръпки ме побиват
както вървя по коридора
ти знаеш че не съм щастлива
след като премина раздора

Ако ме напуснеш
аз ще бъда самотна
ако ще ме напускаш
напусни ме бавно
ако ще ме пускаш
ще отнемеш живота ми
ако ще ме пускаш
пусни ме бавно
бавно пусни ме бавно

Някога някога

По стих на Недялко Йорданов

Някога някога толкова някога
колкото десет живота
бяхме толкова млади и бягахме
надалеч и нависоко и чакахме
да чуем райските ноти

Някога някога толкова някога
колкото хиляди песни
бяхме ужасно наивни и смятахме
смятахме ние че всичко понятно е
че морето ни е до колене

Някога някога толкова някога
колкото милиони секунди
бяхме живи и смели и чакахме
любовта и отчаяно плачехме
плачехме ние със думи

По Kansas - Dust in the wind

Раждаме се, страдаме, умираме,
всичко това - сякаш не разбираме,
че сме само песъчинки в пустошта

преходни са всичките неща

Идваме на този свят, умираме,
без да знаем за какво тук спираме,
ний сме само песъчинки в пустошта

само песъчинки в пустошта

Корона 2

дръж се народе многострадални
плачете девойки печални
плачете за своите близки
че вирус телата им стиска
свийте юмруците си железни
пък нека и Бог сам да слезне
да каже защо ни наказа
със тази ужасна зараза

Очилата черни

Ти носиш очилата черни
за да прикриеш същността
а твоите думи неверни
съсипват просто любовта

свали ти очилата тъмни
очите мои посрещни
и нека в тях сега се съмне
след всичките твои злини

Толкова е вкусна

Тя... тя толкова е вкусна,
че не мога просто да изпусна...
тя оплела ме е тъй изкусно -

като паяк в мрежа здрава,
който крие се, не се издава,
а муха без смисъл се сражава...

Като цвете с цвят разтворен,
в който влизат лесно през отвора
хиляди мушички във затвора...

Тя... тя толкова е вкусна,
че дори за миг да се отпусна,
ще отрови всички мои чувства!

Дяволско дете

Дете си ти, но не с играчки -
с човешките сърца играеш,
невинни уж - твойте закачки...
Убиваш ти. Добре го знаеш!

Всеки с ума си би се влюбил,
изгарял по теб като факла,
ти толкова души погуби -
ти, дяволско дете на Мрака!

Падаща звезда

Ела при мен момиче младо
вкуси от нектара на нощта
вкуси ти всичките наслади
после погледни нагоре
през таванския прозорец
ще видиш там падаща звезда
знам какво ще пожелаеш
да намериш скоро любовта
но неутешимо плачеш
защото открила си я вече
но гръб ти обърна грубо тя