Асонансът е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението.
Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“.
Макар и рядко, асонансът се среща и в прозата. Води началото си от средновековната френска, келтска и испанска поезия.
По-голяма наситеност на звукове се среща в тавтограмния асонанс:
Асонанс с гласна "О":
"Образ ослепителен отгоре отразява
огромно огледало – оранжев океан;
отворен ореол отново осветява,
облака оловен – огнено облян...
Очи ожарени отворих омагьосан,
от облака отплуващ ожаднял отпих;
озарен, обсебен, ободрен, орисан,
омразата отпратих обичта открих."
Асонанс с гласна "Е":
Ела!
Ефир елмазен, есен едролунна.
Едрее еластично ехо есенес,
емва електрично есен еднострунна.
Ела! Ехти екстазно есемес.
Ела! Енигмена, ефирна! Ето:
есенее ехо. Есенееща ела!
Ела! Екстазно, еротично ехо!
Есен ехоструйна. Еклектика една.
Хаджи Димитър
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен:
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
***
Алитерацията е стилистична фигура, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близко разположени думи. Алитерацията се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено при кратки фрази.
Пример:
"Рано е Радка ранила."
"Гарванът грачи грозно, зловещо."[1]
Хармоничен хаос
Хребети хвърлят хладина хаотично.
Хладното хлъзва, хлътва, хълмú.
Хоризонт хубавее хромов, химично.
Хора хортуват хули, хвалби.
Хукват хлапета. Хармония-хаос.
Хълм-хоризонт хлапетата хваща.
Хладнеят хорските хули-халос.
Хвърчило хартиено хората хласва.
***
Ономатопея (на гръцки: ονοματοποιΐα; в българската литературна терминология е позната и като звукоподражателна дума) е дума, или съчетание от думи, за интерпретиране на звуци от всякакво естество, като най-често обозначава думи, с които се представя даден издаден звук от естествен, а понякога и изкуствен произход. Като част на речта в българския език в изречения ономатопеята обикновено изпълнява синтактичната функция на междуметие.
Примери за ономатопея (звукоподражателни)в българския език:
звук от часовник (тик-так);
звук от звънци, камбани и т.н. (зън-зън, бзън, тин-тан и т.н.)
звук от кихане (апчих и т.н.);
звук за излизането на пушек от комин на влак (пуф-паф);
звуци за удар(и) върху твърда повърхност (бум, прас, тряс, бум-бам и т.н.);
звуци, издавани от различни видове животни (от птици (чик-чирик и т.н.), от кучета, вълци и т.н. (бау, уаф-уаф и т.н.) от котки и коткоподобни (мяу, хссс и т.н.)), и други.
Ономатопеите (звукоподражателните)са различни в различните естествени езици, като при генетично близки езици от общи езикови семейства често съществуват общи (еднакви) или подобни (близки) по звучениe и/или изписване ономатопеи.
***
Метафора
В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.
(Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.)
Примери
Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях:
каменно сърце
бясна стихия
метафорични епитети:
златни ниви
горещо сърце
дървена глава
метафорични глаголи:
чупя рекорди
цепя тишината
вали кротко
Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията. ”Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995:144). Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това, дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното :
– живо върху живо : буден поглед, цар на животните;
– живо върху мъртво : песента на колелетата, галещото слънце;
– мъртво върху живо : необуздан гняв, желязно сърце;
– мъртво върху мъртво : стена от куршуми, лунна пътека.
Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.
***
Сравнението е фигура на речта, езиково и стилистично средство, за директно съпоставяне на иначе различни обекти и привидно несвързани термини или категории, приписвайки качествата на единия и на другия. В българския език това става посредством използване на съюзите „като“ и „сякаш“.
Макар метафората също да е форма на сравнение тя е цялостно приписване на новооткрито свойство на един термин, докато сравнението е частично усвояване на определени качества например:
(сравнението) „Синът ти е луд като магаре!“ и
(метафората) „Лудо магаре излезе синът ти!“
***
Образност
Сравнението е любима форма на писатели и поети, тъй като с малко думи внася богато съдържание.
Силен като хала.
Стройна като топола.
Бърз като стрела.
***
Ирония
Сравнението се използва често за изразяване на ирония, когато термините се използват, за да се съобщи обратният им смисъл:
Окат като прилеп.
Бърз като охлюв.
Ловък като слон в грънчарница.
Слабичък като коледно прасе.
Деликатен като каменарски чук.
Вътрешен хумор
Използуването на някои от ироничните сравнения е успешно при намиране на общодостъпна терминология, която да е ясна за слушателя или читателя.
***
Сравнението със стереотипните образи позволяват освен директната информация и богати асоциации, които подсилват разбирането на контекста.
Тиха като водата.
Беден като църковна мишка.
Кисел като оцет.
Хитър като лисица.
Яростен като тигър.
Опасен като смъртта.
***
Метонимия (на гръцки: metonymia, преименуване) е литературен термин, който служи за заместване на едно название с друго название, на една дума с друга дума.
Примери:
Името на предмета се замества с названието на материала, от който е направен.
Пример: „Героите наши, като скали твърди, желязото срещат с железни си гърди“ ("Опълченците на Шипка" от Иван Вазов, „желязото“ вместо „железните щикове“).
Качеството замества неговия носител.
Пример: „Храбростта прави чудеса“ („храбростта“ вместо „храбрецът“).
3. Времето на действието се заменя с предмет, тясно свързан с него.
Например „Човек се учи от люлката до гроба“ („люлка“ вместо „детство“, и „гроб“ вместо „смърт“).
Например „Злато “ вместо „пари“
Например „Върхът отговори с други вик: ура!“ („върхът“ вместо „опълченците“ (които са на върха) / "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов.
4. ,,едно име ново, голямо, антично
като Термопили славно, безгранично..." (върхът Шипка е заместен с ново, голямо, антично)
Други примери
„Облечи се прилично, че целият град ще те гледа!" - думата "град" замества "всички жители" на града.
„Върхът отговори с други вик: Ура!" - "връх" замества думата "опълченци"
„Изпих чашата" - под "чаша" се разбира съдържанието, а не предметът.
***
Ирония (на гръцки: εἰρωνεία) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава. Ирон (Eiron) е един от стандартните персонажи в гръцката комедия, чието поведение, иронията собствено, е подигравателно към това на самохвалкото (алазон). Така традиционно терминът се отнася към употреба на езика, при която изразеното без съмнение е неадекватно, например „Браво!“, изказано при проява на несръчност. Днес се приема също, че ирония може да бъде откривана в непреднамерено възникващи ситуации, примерно когато една застрахована срещу наводнение къща изгаря.
Като словоуптреба и като представяне иронията е стилистично-изобразителен похват, троп, използван във всички жанрови разновидности на хумористично-сатиричната литература.
От гръцката комедия иронията добива по-широко обществено разпространение. Особена популярност тя добива като средство, използвано от Сократ, такъв какъвто го предават най-вече диалозите на Платон. По-късно в официалната християнска култура иронията не намира място, но остава в ежедневната употреба. Ренесансът и заниманията на хуманистите връщат иронията в сферата на реториката и литературната култура. Тя се използва рутинно от френските просветители, а след тях немските романтици ѝ обръщат особено внимание, като стигат до философски обобщения – в хегелиански дух се твърди примерно, че отношението между явление и същност е иронично.
Иронията получава разнообразни нюанси, вариращи измежду остроумие, подигравка и издевателство, в зависимост от вложения в нея смисъл. Тя обаче се намира извън обсега на сарказма. За разлика от него, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи биват осмивани, вместо разобличавани.
Широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства ползват ирония. Такива са например гротеската, карикатурата, парадоксът, пародията, травестията, хиперболата и шаржът.
Вариант на иронията е самоиронията, която е пародиен израз на самокритика с ироничен оттенък.
САРКАЗЪМ
Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“.
Макар и рядко, асонансът се среща и в прозата. Води началото си от средновековната френска, келтска и испанска поезия.
По-голяма наситеност на звукове се среща в тавтограмния асонанс:
Асонанс с гласна "О":
"Образ ослепителен отгоре отразява
огромно огледало – оранжев океан;
отворен ореол отново осветява,
облака оловен – огнено облян...
Очи ожарени отворих омагьосан,
от облака отплуващ ожаднял отпих;
озарен, обсебен, ободрен, орисан,
омразата отпратих обичта открих."
Асонанс с гласна "Е":
Ела!
Ефир елмазен, есен едролунна.
Едрее еластично ехо есенес,
емва електрично есен еднострунна.
Ела! Ехти екстазно есемес.
Ела! Енигмена, ефирна! Ето:
есенее ехо. Есенееща ела!
Ела! Екстазно, еротично ехо!
Есен ехоструйна. Еклектика една.
Хаджи Димитър
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен:
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
***
Алитерацията е стилистична фигура, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близко разположени думи. Алитерацията се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено при кратки фрази.
Пример:
"Рано е Радка ранила."
"Гарванът грачи грозно, зловещо."[1]
Хармоничен хаос
Хребети хвърлят хладина хаотично.
Хладното хлъзва, хлътва, хълмú.
Хоризонт хубавее хромов, химично.
Хора хортуват хули, хвалби.
Хукват хлапета. Хармония-хаос.
Хълм-хоризонт хлапетата хваща.
Хладнеят хорските хули-халос.
Хвърчило хартиено хората хласва.
***
Ономатопея (на гръцки: ονοματοποιΐα; в българската литературна терминология е позната и като звукоподражателна дума) е дума, или съчетание от думи, за интерпретиране на звуци от всякакво естество, като най-често обозначава думи, с които се представя даден издаден звук от естествен, а понякога и изкуствен произход. Като част на речта в българския език в изречения ономатопеята обикновено изпълнява синтактичната функция на междуметие.
Примери за ономатопея (звукоподражателни)в българския език:
звук от часовник (тик-так);
звук от звънци, камбани и т.н. (зън-зън, бзън, тин-тан и т.н.)
звук от кихане (апчих и т.н.);
звук за излизането на пушек от комин на влак (пуф-паф);
звуци за удар(и) върху твърда повърхност (бум, прас, тряс, бум-бам и т.н.);
звуци, издавани от различни видове животни (от птици (чик-чирик и т.н.), от кучета, вълци и т.н. (бау, уаф-уаф и т.н.) от котки и коткоподобни (мяу, хссс и т.н.)), и други.
Ономатопеите (звукоподражателните)са различни в различните естествени езици, като при генетично близки езици от общи езикови семейства често съществуват общи (еднакви) или подобни (близки) по звучениe и/или изписване ономатопеи.
***
Метафора
В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.
(Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.)
Примери
Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях:
каменно сърце
бясна стихия
метафорични епитети:
златни ниви
горещо сърце
дървена глава
метафорични глаголи:
чупя рекорди
цепя тишината
вали кротко
Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията. ”Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995:144). Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това, дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното :
– живо върху живо : буден поглед, цар на животните;
– живо върху мъртво : песента на колелетата, галещото слънце;
– мъртво върху живо : необуздан гняв, желязно сърце;
– мъртво върху мъртво : стена от куршуми, лунна пътека.
Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.
***
Сравнението е фигура на речта, езиково и стилистично средство, за директно съпоставяне на иначе различни обекти и привидно несвързани термини или категории, приписвайки качествата на единия и на другия. В българския език това става посредством използване на съюзите „като“ и „сякаш“.
Макар метафората също да е форма на сравнение тя е цялостно приписване на новооткрито свойство на един термин, докато сравнението е частично усвояване на определени качества например:
(сравнението) „Синът ти е луд като магаре!“ и
(метафората) „Лудо магаре излезе синът ти!“
***
Образност
Сравнението е любима форма на писатели и поети, тъй като с малко думи внася богато съдържание.
Силен като хала.
Стройна като топола.
Бърз като стрела.
***
Ирония
Сравнението се използва често за изразяване на ирония, когато термините се използват, за да се съобщи обратният им смисъл:
Окат като прилеп.
Бърз като охлюв.
Ловък като слон в грънчарница.
Слабичък като коледно прасе.
Деликатен като каменарски чук.
Вътрешен хумор
Използуването на някои от ироничните сравнения е успешно при намиране на общодостъпна терминология, която да е ясна за слушателя или читателя.
***
Сравнението със стереотипните образи позволяват освен директната информация и богати асоциации, които подсилват разбирането на контекста.
Тиха като водата.
Беден като църковна мишка.
Кисел като оцет.
Хитър като лисица.
Яростен като тигър.
Опасен като смъртта.
***
Метонимия (на гръцки: metonymia, преименуване) е литературен термин, който служи за заместване на едно название с друго название, на една дума с друга дума.
Примери:
Името на предмета се замества с названието на материала, от който е направен.
Пример: „Героите наши, като скали твърди, желязото срещат с железни си гърди“ ("Опълченците на Шипка" от Иван Вазов, „желязото“ вместо „железните щикове“).
Качеството замества неговия носител.
Пример: „Храбростта прави чудеса“ („храбростта“ вместо „храбрецът“).
3. Времето на действието се заменя с предмет, тясно свързан с него.
Например „Човек се учи от люлката до гроба“ („люлка“ вместо „детство“, и „гроб“ вместо „смърт“).
Например „Злато “ вместо „пари“
Например „Върхът отговори с други вик: ура!“ („върхът“ вместо „опълченците“ (които са на върха) / "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов.
4. ,,едно име ново, голямо, антично
като Термопили славно, безгранично..." (върхът Шипка е заместен с ново, голямо, антично)
Други примери
„Облечи се прилично, че целият град ще те гледа!" - думата "град" замества "всички жители" на града.
„Върхът отговори с други вик: Ура!" - "връх" замества думата "опълченци"
„Изпих чашата" - под "чаша" се разбира съдържанието, а не предметът.
***
Ирония (на гръцки: εἰρωνεία) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава. Ирон (Eiron) е един от стандартните персонажи в гръцката комедия, чието поведение, иронията собствено, е подигравателно към това на самохвалкото (алазон). Така традиционно терминът се отнася към употреба на езика, при която изразеното без съмнение е неадекватно, например „Браво!“, изказано при проява на несръчност. Днес се приема също, че ирония може да бъде откривана в непреднамерено възникващи ситуации, примерно когато една застрахована срещу наводнение къща изгаря.
Като словоуптреба и като представяне иронията е стилистично-изобразителен похват, троп, използван във всички жанрови разновидности на хумористично-сатиричната литература.
От гръцката комедия иронията добива по-широко обществено разпространение. Особена популярност тя добива като средство, използвано от Сократ, такъв какъвто го предават най-вече диалозите на Платон. По-късно в официалната християнска култура иронията не намира място, но остава в ежедневната употреба. Ренесансът и заниманията на хуманистите връщат иронията в сферата на реториката и литературната култура. Тя се използва рутинно от френските просветители, а след тях немските романтици ѝ обръщат особено внимание, като стигат до философски обобщения – в хегелиански дух се твърди примерно, че отношението между явление и същност е иронично.
Иронията получава разнообразни нюанси, вариращи измежду остроумие, подигравка и издевателство, в зависимост от вложения в нея смисъл. Тя обаче се намира извън обсега на сарказма. За разлика от него, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи биват осмивани, вместо разобличавани.
Широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства ползват ирония. Такива са например гротеската, карикатурата, парадоксът, пародията, травестията, хиперболата и шаржът.
Вариант на иронията е самоиронията, която е пародиен израз на самокритика с ироничен оттенък.
САРКАЗЪМ
Няма коментари:
Публикуване на коментар