Видове рефлекси

 ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ

Рефлексът е основна форма на нервната система. Той се проявява със започването или прекъсването на която и да е дейност на организма - например свиването или разширяването на кръвоносните съдове, съкращаването или отпускането на мускулите, секретирането или преустановяването на секрецията на жлезите и други. Посредством рефлексите организмът се адаптира към околната среда, което е основното изискване, за да не загине.

Рефлексите са много разнообразни и се делят по своите функции. 

Според биологическото си значение са:

- отбранителни, 

- хранителни, 

- полови, 

- ориентировъчни,

- пространствени. 

В зависимост от положението на рецепторите, водещи до определен рефлексен акт, се делят на

- екстерорецептори, 

- интерорецептори (при дразнение във вътрешните органи, ставите, скелетните мускули и т.н.). 

Кората на големите полукълба и подкоровите образования, се явяват висши отдели на централната нервна система при топлокръвните и човека. Те пораждат рефлекторни реакции, за сметка на които се осигуряват сложни взаимоотношения на организма с околната среда. Първи представи за рефлекторния характер на главния мозък дава Иван Сеченов (1863) в книгата си "Рефлекси на главния мозък". 

Той изказва мисълта, че произволните движения и психическите процеси на човека и животните по своята природа се явяват отразени (рефлекторни). Висшата нервна дейност е неврофизиологичната основа на поведението, включваща централни мозъчни механизми. Тя е присъща в една или друга степен на всички животни с развита нервна система. Във функционално отношение представлява смес на вродени (инстинктивни) и придобити (условно-рефлекторни) механизми, които осигуряват най-съвършено приспособяване на животните към околната среда.

Безусловните рефлекси са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае. Te са видови рефлекси и са характерни за всички представители на дадения вид, могат да бъдат прости и сложни. Простите се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона). Към сложните се отнасят инстинктите. 

Условни рефлекси - приспособяването на животните в процеса на адаптация към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на форми на поведение. Заедно с това приспособяване към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко поколение животни се формират динамични, изработени в онтогенезата придобити форми на поведение.

Условните рефлекси са рефлекси, придобити по време на индивидуалното развитие и се изграждат под влияние на средата. Те са функции на мозъчната кора и имат голямо значение за бързата адаптация. Условните рефлекси са индивидуални, възникват само при определени условия и изчезват при тяхното отсъствие. Не се предават по наследство. Условно-рефлекторните реакции зависят от миналия опит, обучението, от специфичните условия, в които се формира условен рефлекс.

Изучаването на условните рефлекси се свързва с името на Иван Павлов през 1927 г. Павлов разделя рефлексите на условни и безусловни. Той показва, че новия условен стимул може да предизвика рефлекторна реакция ако известно време се съчетава с безусловен стимул. Когато придобитите реакции престанат да се проявяват е налице погасяване на условния рефлекс.