21 февруари 2016 г.

Европа - луната на Юпитер

Погледнах още веднъж огромния холографен екран.

НЕ СТЕ ДОВОЛНИ ОТ СВОЕТО ДНК?
ЕЛАТЕ НА ЕВРОПА. ОЧАКВАМЕ ВИ.

- Сър, бихте ли се преместили, сър, бихте ли...
- Ще се преместя, скапано парче тенекия! - мръднах в страни и ударих един шут на почисващата машина.
(електронен глас) За повреждане на стока на Републиката, глоба 10 кредита.
- Страхотно, просто страхотно! Сега и шибана глоба ми праснаха!
(електронен глас) За използване на непристоен език на публично място, глоба 5 кредита.

Ненавиждах роботите. Бях строителен работник. Не от тези дето носят от новия бетон и тухли, а с инженерна насока. По работна характеристика бях бригадир. Вярно, бях учил само 6 от 10те години инженерни науки, но това беше достатъчно за да си намеря работа с висок доход и да добия достатъчно високо положение, че да се замисля за жена. Но внедриха шибаните андроиди във всички области на физическия труд. А не можеш да се мериш по сила или точност с андроид, и най-любезно ни го начукаха.

Е, не на всички. ГМО-тата, както им казваме на жаргон (но не в лицата, защото ги обижда), са Поети, Литератори, Философи, Учени, Инженери, Лекари. Тяхната работа е бетонна. Работата с андроиди е следната - що се отнася до следване на заповеди, те са перфектни, затова и войните вече се водят с роботи и роботизирани дронове и танкове и прочее. Но когато трябва да се съчини нещо, трябва да се изпее или нарисува, или напише; когато трябва да се прояви инициатива за нещо - те са пълна нула. Азимов много е сбъркал с неговия позитронен мозък. Андроидите се появиха с нормални, програмируеми квантови процесори.
Що се отнася до хора, в частност до хората като моето семейство... за съвременните учени тайните на човешкия геном стават все по-малко и малко. След като Гугъл направи онова с ДНК изследването през интернет, всичко стана много лесно - можеш да провериш своя геном и този на партньора ти и да видите какво дете може да имате - разбира се, относително. Това, което не е относително е, че една друга фирма. Babyorder - беше в бизнеса с бебета по поръчка: искаш русо дете със сини очи и афинитет към пиано. Няма проблем - плащаш и получаваш. Може даже и да расте в изкуствена матка, та да не се тормози жена ти. Ако трябва ще вземат от вас сперматозоид и яйцеклетка, така даже може да излезе по-евтино.

Проблемът идваше от това "плащаш". Генното инженерство, колкото и да е развито, си остава високоплатен бизнес. Ако нямаш стабилен доход, не можеш да си позволиш и половин дете. Родителите ми бяха поддръжка на киберсистеми. Това е възможно най-ниската длъжност, която можеш да получиш. Баща ми го скъсаха на кандидат-академичните, а майка ми забременя с по-големия ми брат и си загуби работата.

Дълги години събираха, за да се родя висок, атлетичен, червенокос с ярко зелени очи, но... не им достигнаха парите, заради ремонт на къщата и вместо това получиха трътлест, бавен, брюнет със сиви очи и скучен поглед.

Брат ми, макар и силен и атлетичен, се оказа пройдоха. Абсолютно мързеливо животно. Нищо не можа да завърши, за нищо не го биваше. За щастие в нашата епоха, ако не искаш да работиш, просто подваш молба, че си съгласен с минималните социални помощи и когато те одобрят - а те одобряват всички - не е нужно да работиш. Вярно, не можеш да си позволиш много неща...

Сепнах се. Сега холограмата показваше машинен футбол. Как да събера пари за изключително скъпото пътуване до най-голямата луна на Юпитер?

Започнах да бродя по улиците, в очакване на някакво чудо.
Не вярвам в чудесата врочем; вярвам, че ние сами си създаваме възможности.
Влязох в най-близкия бар.

- По едно за всички! - изкрещях за да надвикам музиката. Това ми беше половината заплата.
Този ми жест беше приветстван с бурни овации и набързо се спрятелих с доста хора.
Но тези които ме интересуваха бяха контрабандист на антефакти от марс и млад и ексцентричен милионер с афинитет към опасностите. (Милионер, разбира се, няма същото значение както преди. Да си милионер днес означава да имаш една или повече пожизнени ренти) Изглежда, че отборът ни се събра.

- Момчета - казах аз когато излязохме на чист въздух - пришийте си по-големи джобове, защо...то ще бъъъ...дат пълни догоре съм злато!

Роджър беше червендалест, с лунички, ярко червена коса и зелени очи. Нормално, все пак беше от ирландия. Саймън беше милионера с тръпката към екстремните спортове - той беше високи и слаб, с къса руса коса и сини очи.

Когато им обясних набързо какво съм намислил да правим, Саймън възкликна - това е великолепно! Просто муцка! А, да, пропуснах да спомена, че Саймън беше гей и ми предложи парите за пътуването ако... направя нещо за него. Не се съгласих.
Ей, mate, ти защо си вътре, нали имаш милиони; няма да си турям главата на гилотината заради някакъв bloody несериозник and a snitch, hey. Бас държа, че ще ни изпее, hey!?
- Как ме нарече?
- Спрете! И двама ви. Първо, ще използваме Универсалния език за да няма неразбирателства. Второ, няма да се караме помежду си. Имаме обща кауза.
- Ъъъъ - почеса се милионера - вярвам, че вие имате общата кауза да спечелите пари, поне от това, което чух, а аз съм тук само да се забавлявам и за тръпката... Хей, защо ме удари.
- Защото много плямпаш. Сега върви, до клиниката пътят е дълъг.

По пътя никой не продума, освен когато наближихме и преговорихме плана.


Пазачачът си дремеше кабинката така сладко, че не ни се щеше да го будим, но трябваше някой да вдигне бариерата и да отвори вратата.

Саймън, подпомогнат от екипировката си, успя да се прекачи през стената и да натисне копчето за бариерата. Камерата, разбира се, показваше всичко, но ние бяхме с маски, а единственият, който можеше да я види сега, беше заспалият пазач. Милионерът му пръсна специален спрей, за да е сигурен, че няма да се събуди поне още 2 часа. Точно колкото ни трябваше.

Контрабандистът си беше написал домашното. Вървяхме на зигзаг, покрай невидими сензори, а кучетата лаяха не повече от пет секунди, преди да им хвърли сочни тлъсти паржоли.

И ето, че се озовахме вътре. Саймън извади холограмния си модул и видяхме най-краткия възможен път до инкубаторите.
- Как ще ги изнесем, не взехме кола?
- Това са зиготи, гений. Стотици се събират в кибритена кутийка.
Роджър се справи брилиантно и с вътрешните камери, точно когато пазачите се сменяха. Всичката информация от влизането ни до излизането - беше удобно сменена с празни кадри.

След половин час излзязохме с над 10000 оплодени зиготи на ГМО-та, които на черния пазар струваха милиарди. Трябваше ни купувач.

Роджър, като контрабандист, познаваше точния човек.

- 5 000 000.
- Колко?!? - едва сдържах радостта си аз.
- Това, което партньорът ми - каза Роджър и ме ръгна в ребрата - се опитва да каже, че това са джобни пари.
- Откъде да знам, че стоката е чиста.
- Барман, пусни холовизията.

Днес, от строго охраняема болница за инвитро оплождане са откраднати около 10000 оплодени женски яйцеклетки. Похитителите са действали бързо и не са оставили никакви следи. Полицията работи по...

- Спри го.
- Е, сега ще ги закръглим ли на 10 000 000?
- Не знам. Трябва да помисля.
- Имаш 10 секунди и отивам при Тренд. - Тренд беше най-основния му конкурент.
- Договорихме се. Ето ти чипа с парите.
- Хладилната чанта е вън в колата, направо я взимай и нея и без това е боклук.
- Беше удоволствие да правим бизнес с теб.
- Да, да, тръгвай вече.

Когато непознатият си тръгна, пристъпихме към делението.
- Полетът до Европа е 1 000 000. Там за ДНК промяната най-вероятно ще поискат хиляди, най-много милион.
Предлагам, тъй като Роджър уреди толкова голяма сума, той да получи 4, а ние двамата по 3.
- Да, но ти нищо не прави - намеси се Саймън. - А кой разкодира шифъра на стаята с ембрионите.
- Това е детска работа. - Да, 800000 комбинации са детска работа. - Защо не си навр...
- Момчета, момчета. Мисля, че това, което нашият приятел казва, е разумно. И тъй като аз взех лъвския пай, позволете ми да ви почерпя като цар на гората!!!

***

- Как мога да ви помогна, господине? - питаше висока, руса пищна мадама с ярко сини очи.
- Аммм, видях от вашите реклами за ДНК и искам...
- Ясно. - прекъсна го тя, изчурулика нещо по телефона и продължи - Това е нова технология и, както знаете, изобщо не е евтина...
- Имам парите! - прекъснах я аз.
- ... затова ще се наложи - продължи тя, все едно не бях казал нищо - да ви бъде обяснено в детайли всичко, а за съжаление главният геннохирург е на Йо и ще се върне след два дни. Имате ли къде да отседнете?
"Във вашето легло" - си помислих похотливо, но не го изрекох на глас, вместо това казах, че ще ида на хотел.

Европа. Знаете ли, животът изглежда съвсем различно когато имаш пари. Дори когато тези пари са крадени.
За два дни обиколих всички атракции, всички забавления които тази планета предлагаше, въпреки суровия си климат и радиацията от Юпитер.

***

- Здравейте, господин... Милър. Нали така, р-то не се чете.
- Здравете докторе, да, аз съм Джон Милър.
- Разбрах, че се интересувате от така омразният ни термин ГМО.
- Да. Не се харесвам. Ако родителите ми имаха повече пари, нямаше да изглеждам така.
- Вие таите злоба към родителите си?
- Какво сега, да не сте психотерапевт, просто ме направете висок, рус и синеок.
- Вижте, сър, нещата не стоят така, както ги представят в рекламите. Генната терапия е изключително дълъг, мъчителен и направо съсипващ процес и не може да се гарантира желаният резултат.
- Искате да кажете, че дадох 1 милион да дойда до тук, и "най-големия" специалист се опитва да ме убеди да дам още един да се върна СЪЩИЯ.
- Вижте, господине. - докторът видимо се ядоса - просто ви обяснявам, че ще прекарате месеци на легло, с всекидневни изтощителни и съкрушителни болезнени процедури, за да станете какво? Блондин със сини очи?
- А какво предлагате?
- Тук имаме страхотни психолози, с които можете да обсъдите обсесията си към ДНК промяната.


***

Психиатърката беше секси червенокоса (чудя се навсякъде ли) с пронизващи зелени очи и след 3 месеца, ето как протече последния ни сеанс.
- Господин Милър, мисля, че постигнахме значителен напредък. Поговорихме за отношенията ви към родителите, за брат ви, пройдохата, за омразата ви към андроидите, които са.... са... батерия изтощена, моля презаредете... батерия изтощена, моля презаредете...
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ? ТЯ БЕШЕ АНДРОИД? А АЗ ДОРИ НЕ РАЗБРАХ!

Сложих я на кушетката, взех джобния си нож и разпорих гръдния й кош - имаше някаква синя течност, но никаква кръв. Имаше подобия на органи, но бяха много неестествени. Замислих се.
Колко андроида има на земята, за които не знаем - наши приятели, близки, роднини... и тогава осъзнах какво трябва да направя... взех ножа и леко и прецизно го прекарах през вената... оттам потече синя течност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар