14 февруари 2016 г.

Какво НАИСТИНА си мислим по време на среща

- Здравей. – каза той любезно и й придърпа стола. Леле какъв балкон, мога да си простра прането на него!
- Здрасти и на теб! – каза тя и се усмихна предразполагащо. Явно деколтето си върши работата. Аз съм тук горе, пич! - Какво ще ядеш?
 - Ами не знам, колебая се.
- Дано не се колебаеш така и на други места. Храната тук е супер, идвам много често!
- Келнер, ще взема печен омар. Всичко тук е толкова скъпо, тая да ме разори ли се опитва?
- За мен салата от козе сирене.
- Идват веднага. Тоя няма никакъв шанс, само си пръска парите.

- Е?
- Какво „Е?”
- Ами кажи нещо, ти би трябвало да водиш разговора, все пак си каскадьор, сигурно животът ти е много интересен! Освен това...
Да бе, когато лежах 5 месеца в болница заради счупени ребра и фрактура на черепа, ми беше адски интересно да ме хранят с помия и да не мога да се движа.
- Нали?
- А, моля, извинявай, бях се отплеснал. Какво казваше?
- Той има концентрацията на ленивец на LSD. Казвах, че сигурно печелиш добре и се запознаваш с много звезди.
- Ох, писна ми от тези глупости, кога ще мога да я заведа у нас и да я изчукам най-после. От половин час си я представям гола.
­- Да, разбира се, звездите! Те са много взискателни, да знаеш.
- Заповядайте! За мосю – омари с гарнитура, за мадам  - салата от козе сирене.


Двамата ядоха сравнително мълчаливо. В главата му преминаха поне 20 секс пози от кама сутра, които двамата НЕ можеха да извършат без да се наранят значително.
А дамата се опитваше да прецени дали този човек е добър материал за подобрение. Тялото му беше божествено, но характерът – малко повърхностен, прекалено разсеян.
Работата му беше доходна и интресна, освен това, ако му се случеше нещо -  пу пу пу - и бяха женени, познайте при кой щяха да идат парите?

Но не можеше да прецени от една среща.
А едва ли щеше да има втора.

Наядоха се и той й предложи да я закара, защото валеше. Тя прие. Караха десетина километра в дъжда. Никой не продума. Радиото въртеше стари шлагери, но никой не го слушаше.
Жената си мислеше дали да спи с него или направо да го предаде на Лилит. А можеха и да си го поделят. Тя се усмихна на този мисъл. Нямаше да бъде първия...

- Е, ето ни и нас! 23 Apple drive.
- Дам. Ами слизам.
- Добре, приятно ми беше, аз ще отбърна оттук и...
- Освен ако не искаш да поостнеш за по едно кафе? – тя го погледна с ехидна усмивка и запърха с мигли – Едва ли съквартиранткта ми ще има нещо против.
- Секси съкрвартирантка! О, Боже Милостиви! Благодаря ти от сърце за този дар! Ще те боготворя до края на дните! Ами добре. Кафе звучи супер.

-  Хееей, бейбии!  - съквартирантката и беше негърка. – Виж новото ни попълнение, нали е превъзходен!
- Да, миличко, прекрасен е. Е, кога го започваме?
- Кога ме започвате? Какво?!? – намеси се мъжът, по-малко застрашително, отколкото му се искаше - Вижте, аз дойдох тук за кафе, но в момена трябва да се изпикая, а иначе нищо не искам да започвам...
- Втория кордор, третата врата в ляво. – отговориха двете в хор.

Тия кучки бяха луди за връзване! Можеше да ми се отвори парашута за тройка, обаче какво значеше „попълнение”. Да не събираха хора и после да ги препарират.

Но истината беше по-ужасна.

Обърках без да искам вратата и се озовах в просторно помещение, пълно с фризери. Приближих се до най-близкия, той беше със стъклен похлупак.

Едва сподавих вика си. Вътре имаше три замразени тела на мъже на моята възраст. Какво правеха тези вещици с тези хора? Не посмях за погледна какво имаше в другите контейнери.

Върнах се треперящ и разстроен, но успях да се овладея. Грешна стъпка или дума би значела да се присъединя към ледените принцове.

- Е, облекчи ли се? Готов ли си да започваме, каза черната и взе един много остър нож от масата, на която имаше вече най-различни неща, чието предназначение не исках и да разбера.
- Как да ви кажа... да, но забравих фаровете включени и ще трябва да сляза до долу да ги изгася, защото акумулатора...
- Никъде няма да слизаш! – каза заплашително мацката от бара – държейки двуостра брадва с двете си ръце.
- Хайде нека всички вдишаме дълбоко и се успоко...

Не завърших думите си защото се засилих към вратата, с един ритних разбих пантите и се спуках от бягане до колата, запалих и потеглих с мръсна газ, карайки по улиците с 2 пъти повече от разрешеното.


Вкъщи си сипах 50 грама скоч, изпуших една пура и реших, че или аз не знам как да ги избирам, или всички са луди. И в двата случая, свалките за мен в барове бяха дотук.


***


- Ама как избяга Как-му-беше-името, чак и вратата разби. – говореше нетърката през смях – Сега кой ще плаща?
- Спокойно, Лил. Важното е, че повече няма да сваля мацки в барове. Искаш ли да отрежем ръката на шоколадовия Уил Смит, главата на ваниления Бон Джоуви и да се оплакваме колко са тъпи мъжете.

- Винаги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар