7 февруари 2016 г.

Гео Милев (Георги Милев Касабов)

Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева. Днес в София има квартал, наречен на неговото име.


Тук можете да прочетете: всички произведения на Гео Милев



Биография:

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр.Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.


Образование:


Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907–1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други.


Следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.


През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).


Творчество, 1915-1916


Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети-символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.


Участие в Първата световна война:


През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.


Берлин, 1918-1919:


През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки петнадесет тежки операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционния кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.


***


София, 1919-1924


Първо издание на поемата „Септември“ от Гео Милев, НИМ

След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.


Смърт:


Изкуственото око на Гео Милев, 

Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на генeрал Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

Памет:


Къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, е превърната в музей. През февруари 2013 г. родната къща на поета в гр. Раднево е откупена от Община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да го отвори като музей.

Гео Милев е един от героите в документалната книга на Николай Христозов „По дирята на безследно изчезналите“ (1978).
През 2014 г. е отпечатан биографичният роман на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, главни герои на който са Гео Милев и анархистът Георги Шейтанов.



Ще завършвам всяка биография с любимо стихотворение на автора:


"Оставете тук всяка надежда!" -

писа нявга ръката на Данте
над вратата на ада.

Данте беше andante
- и разнищваше мъдра пророческа прежда
през цялата древна и нова световна история:
Данте беше andante:
страх и терор без надежда.

Ний сме presto.
Галоп.
Първия скок
изпреварен от втория
(злочесто
салтомортале
на вси грехове
раздрали
жестоко
с отрова
плътта и душата).

Ний се раждаме в ада
- готово -
там.
Ний не идем отвън
като Данте през сън -
живота ни цял е
там
жупел и плам.

Девет спирали
- кръг подир кръг -
девет кръга
от мъка,
от плен
и угнетение
- всеки ден -
безпир си въртят
в деветорно въртение:
и ний
носим се шеметно
- изстрел от божия лък -
там, дето ний сме родени:
в ада.

Перото ми трепетно
страда,
отпада
без мощ
пред всегдашния, страшния ужас на ада,
който трябва аз днес да опиша.
На помощ!
Вожд
Вергилий.

ІІ

(Но Виргилий отдавна не диша.
Виргилий се хили
с беззъбата зев на класически череп
стар хиляда и толкоз години.)
Свий
в торбата си чер хляб
и
без целомъдри, спокойни терцини -
тръгвай сама,
о, душа!
през адските кръгове - плам и тъма:

Уви!
Лъжа
е Виргилий.

ІІІ

Черните сили,
подземните сили -
там:
власт;
верните сили,
земните сили -
плам:
паст.

Ропот и клетви
и в мъката светва
праведна вяра за мир.
Скърцане с зъби,
и вопли, и скърби,
гняв и надежда безспир.

О!
Грешници няма
в ада:
там страдат
белите праведни само:
жертва на гибелна власт,
приклещени в ужаса хилядорък
на глад и закон
на човечеството безконечния стон
сред кипящи блата
от вражда и смола
- в огнена вихрена паст:
Адът е само за нас.
Кръг подир кръг.
- Девет -
извиват се
- Presto в спирала:
Адът е само за нас.
И нахалос
зовеш ти: пусни ме, спирала!

Адът е само за нас -
събери си сърцето
и ето:
падай
- с трясък
     - прасък
право в провала
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
- жт -
     пляс! -

ІV
Кръг първи:

В кърви
нозете ни
боси
- раздрани
- вковани
в яростен лед
        - виж ни, поет!
С ледени
     остри
        зли
     игли
-скреж:
в миг мраз,
в миг горещ:
всеки час
ни избожда очите
- и не виждаме нито
  напред
       - нито
  назад
       - виж ни, поет!
Боже, ти!
Зимното слънце
- усмихнат джелат,
страдащ неспирно
от люта безсъница -
одира ни
  кожата:
       - виж ни, поет!
       - Брат!

Корема ни кух
- изпъната кожа на стар барабан,
барабан след безименна бран -
бий, барабана
с глух
звук,
с дива закана
и яд:
  Глад!
  Глад!
  Глад!
Глад,
  без да чакаме
Глад,
  неоплаквани
Глад
  е съдбата ни
       Глад!
       Глад!
       Глад!
       Глад!
Пред нас булеварда
и целия град
- богатството дружно с разврата
шуми
от полуголи моми,
горди
лордове,
сити
банкери,
офицери,
велможи,
и прочее скотове
- О!

"Госпожи
и господа -
молим
връзки за обуща
вакса
кибрит!"

- Пред тях наредени в мизерен шпалир
посред трясъка
ний
на големия град
  - Urbi et orbi -
пред целия мир
и великия град:
    Глад!
    Глад!
    Глад!
Зад нас пролетяват
върволица безспир
автомобили
със сто конски сили,
мотоциклети
кеби
фиакри
карети
- и в тях
гордо, без страх
онези, които
ни познават,
признават
и не забравят
   (нас
   просяци нищи
   немощни мощи
   от кожа и кости
през целия град наредени в мизерен шпалир).

Над нас се развяват
безспир
блестящи етажи
ръкопляскат балкони
златни банки звънят
запяват
гладни
катедрали
на пладне,
а над широкия път
прозяват се
пурпурни
фурни
преяли -
и с хлебния свой аромат
ни облъхват полята
на целия свят.
А долу
под тежкия пласт на мъглата
разлива се мътната Темза -
далеко протича
и мъкне, довлича
от всички морета, от всички земи
     калта на света
- всемирната черна мизерия:
     италианци и немци,
     чехи, поляци
     монголци и негри,
     всички раси,
     народи и нации -
безродни скиталци
дриплювци
жълти
изпити
от глад
довлечени тук сред големия град
     лумпенпролетариат -
плевел и дим:
Всички пътища водят за Рим. -

Златни банки звънят
и запяват
над нас
гладни
катедрали
на пладне
прозяват се
пурпурни
фурни
преяли -
и с хлебния свой аромат
ни облъхват полята
на целия свят
Да живее великият глад!

Няма коментари:

Публикуване на коментар