ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ
Нервната система (от латински: Systema nervosum) е високоспециализирана система в телата на животните, която е изградена от най-високо организираната жива материя – нервната тъкан.
Органите на нервната система осъществяват връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. По този начин се осигурява корелацията на функцията на органите на животните, както и интеграцията на органите в органните системи.
Нервната тъкан осъществява адаптацията на организмите към постоянно изменящите се условия на външната среда. Функцията й се осъществява с помощта на ендокринната система, която под влияние на нервната участва в регулиране на функцията на органите и в направляването на тяхната взаимна връзка. В процеса на еволюцията всички отдели на нервната система са се усъвършенствали морфологично и функционално под влияние на многообразието на действащите фактори на околната среда.
Налице е тенденция на съподчиненост между отделните структури на системата, изразяваща се в преразпределението на жизнените функции между различните отдели и нарастване на координиращата роля на висшите отдели. В съответствие с това се увеличава общата маса на главния мозък.
Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС). Първата е образувана от главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. Нервните окончания са сетивни органи и органели, като зрителния, слуховия, вкусовия и обонятелния, които допълнително се класифицират като сетивна система. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или „нервна клетка“. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки. Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни предавани по тънки влакна, наречени аксони.
От биологична гледна точка нервната система e:
- мрежеста – най-просто устроена. Тя е съставена от множество клетки разположени по цялото тяло и свързани по между си чрез израстъци. Медузите, хидрата и коралите имат мрежеста нервна система.
- ганглийна – съставена е от нервни ганглии и връзки по между им, чрез които се образуват нервни вериги. При някои червеи, при раци и насекомите ганглиите в предната част на тялото се разрастват и образуват по големи струпвания – надглътъчни гангли, подглътъчни ганглии и коремна нервна верига.
- тръбеста – характерна за гръбначните животни и е най-сложно устроена. Тя има две части – централна и периферна нервна система. ЦНС включва главен и гръбначен мозък. При различните групи гръбначни животни частите на главният мозък са различно развити. ПНС е съставена от нерви и ганглии.
При гръбначните животни се наблюдава концентрация на нервните клетки в областта на главата. Образува се главен мозък, а нервната верига назад е гръбначния мозък. Поради високата специализация на тъканта и нейната чувствителност на механични увреждания същата се помества в черепа на главата, а назад преминава в канал образуван от тялото на прешлените, а отгоре се затваря от костна арка. Освен централна нервна система се образува и периферна.
Нервните клетки са свързани по няколко във верижки. Първата клетка във верижката е много изменена. Само тя може да усеща дразнителите. Нарича се рецептор. Изграден е от специализирани образувания, разпръснати в целия организъм или събрани в специализирани сетивни органи, чрез които се възприемат промените във външната и вътрешна среда на организма. Рецепторите имат висока възбудимост. Могат да бъдат разположени по повърхността на тялото, във вътрешните органи и в мускулите, сухожилията и ставите. Рецепторът предава сигнали за промяната на следващите клетки. Сигналите са като много слаб електричен ток. Последната нервна клетка от верижката е свързана с мускул или жлеза, които приемат сигналите и изпълняват командата на нервната система. По този начин организмът отговаря на дразнителя. Този отговор се нарича рефлекс. Рефлексът стои в основата на взаимоотношенията на организма, както с външната среда така и между отделните органи и системи на тялото. Чрез рефлексите организмът се пренастройва спрямо различните условия на външната и на вътрешната среда. Анатомичният път, по който се осъществява рефлексът, се нарича рефлексна дъга. Състои се от рецептор, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и реагиращ (изпълнителен) орган. Усилването и отслабването на функциите на едни органи води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се увеличава работата на скелетните мускули, което повишава дейността на сърцето и дихателните органи, усилва потоотделянето и топлоотдаването. Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделните органи, т.е. осигурява единството на организма.
Функционална класификация
Разделянето на нервната система в зависимост от физиологични и анатомични особености се дължи най-вече на разликите в автономния и неволеви характер на някои рефлекси с тези, които са подчинени на волята и изпълняват двигателната дейност на организма.
1. Соматична нервна система. Тази система инервира само скелетната мускулатура, като по този начин запазва позата на тялото и осигурява неговото придвижване
2. Вегетативна нервна система. Това е тази част от нервната система, която основно регулира дейността на вътрешните органи и способства за поддържането на телесната хомеокиназа. Тази система инервира ендокринни и екзокринни жлези, както и вътрешните органи и гладката мускулатура на всички органи в организма. Тя определя сърдечната дейност, намалява и увеличава диаметъра на артериите като така променя кръвното налягане и честотата на дишането. Въз основа на анатомични и физиологични различия вегетативната нервна система се подразделя на:
- Симпатикова нервна система. Този дял на вегетативната нервна система има свои предганглийни неврони в гръбначния мозък, които излизат от първия гръден до втори или трети поясен прешлен. Тази анатомична особеност показва че имат къс предганглиен аксон и дълъг следганглиен.
- Парасимпатикова нервна система. Нервите на парасимпатиковия дял излизат като главномозъчни или гръбначномозъчни нерви. Първите влизат в състава на няколко главномозъчни нерви – III, VII, IX и X, а вторите от първия до петия поясен прешлен.
- Десетият главномозъчен нерв (n.vagus) осигурява парасимпатикова инервация на гръдните и коремните органи. Около 80% от всички предганглийни влакна на парасимпатиковата нервна система влизат в състава на вагусовия нерв. Предганглийните парасимпатикови нерви имат дълъг аксон и къс следганглиен.
Разликите между двата вида функционални нервни системи са:
- Центровете на соматичната нервна система са разположени метамерно, докато тези на вегетативната излизат огнищно.
- Соматичните нерви вървят без прекъсване до изпълнителния орган. Вегетативните нерви се прекъсват в ганглий, като имат предганглийни и следганглийни влакна.
- Соматичните нервни влакна са по-дебели.
. Влакната на соматичните нерви имат миелинови обвивки, каквито имат само предганглийните влакна на вегетативната нервна система.
- Соматичните влакна провеждат възбудата по-бързо, до 120 m/s, а вегетативните до 1,5 m/s.
Импулсната честота на соматичните неврони е значително по-голяма от тази на вегетативните неврони.
Нервната система (от латински: Systema nervosum) е високоспециализирана система в телата на животните, която е изградена от най-високо организираната жива материя – нервната тъкан.
Органите на нервната система осъществяват връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. По този начин се осигурява корелацията на функцията на органите на животните, както и интеграцията на органите в органните системи.
Нервната тъкан осъществява адаптацията на организмите към постоянно изменящите се условия на външната среда. Функцията й се осъществява с помощта на ендокринната система, която под влияние на нервната участва в регулиране на функцията на органите и в направляването на тяхната взаимна връзка. В процеса на еволюцията всички отдели на нервната система са се усъвършенствали морфологично и функционално под влияние на многообразието на действащите фактори на околната среда.
Налице е тенденция на съподчиненост между отделните структури на системата, изразяваща се в преразпределението на жизнените функции между различните отдели и нарастване на координиращата роля на висшите отдели. В съответствие с това се увеличава общата маса на главния мозък.
Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС). Първата е образувана от главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. Нервните окончания са сетивни органи и органели, като зрителния, слуховия, вкусовия и обонятелния, които допълнително се класифицират като сетивна система. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или „нервна клетка“. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки. Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни предавани по тънки влакна, наречени аксони.
От биологична гледна точка нервната система e:
- мрежеста – най-просто устроена. Тя е съставена от множество клетки разположени по цялото тяло и свързани по между си чрез израстъци. Медузите, хидрата и коралите имат мрежеста нервна система.
- ганглийна – съставена е от нервни ганглии и връзки по между им, чрез които се образуват нервни вериги. При някои червеи, при раци и насекомите ганглиите в предната част на тялото се разрастват и образуват по големи струпвания – надглътъчни гангли, подглътъчни ганглии и коремна нервна верига.
- тръбеста – характерна за гръбначните животни и е най-сложно устроена. Тя има две части – централна и периферна нервна система. ЦНС включва главен и гръбначен мозък. При различните групи гръбначни животни частите на главният мозък са различно развити. ПНС е съставена от нерви и ганглии.
При гръбначните животни се наблюдава концентрация на нервните клетки в областта на главата. Образува се главен мозък, а нервната верига назад е гръбначния мозък. Поради високата специализация на тъканта и нейната чувствителност на механични увреждания същата се помества в черепа на главата, а назад преминава в канал образуван от тялото на прешлените, а отгоре се затваря от костна арка. Освен централна нервна система се образува и периферна.
Нервните клетки са свързани по няколко във верижки. Първата клетка във верижката е много изменена. Само тя може да усеща дразнителите. Нарича се рецептор. Изграден е от специализирани образувания, разпръснати в целия организъм или събрани в специализирани сетивни органи, чрез които се възприемат промените във външната и вътрешна среда на организма. Рецепторите имат висока възбудимост. Могат да бъдат разположени по повърхността на тялото, във вътрешните органи и в мускулите, сухожилията и ставите. Рецепторът предава сигнали за промяната на следващите клетки. Сигналите са като много слаб електричен ток. Последната нервна клетка от верижката е свързана с мускул или жлеза, които приемат сигналите и изпълняват командата на нервната система. По този начин организмът отговаря на дразнителя. Този отговор се нарича рефлекс. Рефлексът стои в основата на взаимоотношенията на организма, както с външната среда така и между отделните органи и системи на тялото. Чрез рефлексите организмът се пренастройва спрямо различните условия на външната и на вътрешната среда. Анатомичният път, по който се осъществява рефлексът, се нарича рефлексна дъга. Състои се от рецептор, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и реагиращ (изпълнителен) орган. Усилването и отслабването на функциите на едни органи води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се увеличава работата на скелетните мускули, което повишава дейността на сърцето и дихателните органи, усилва потоотделянето и топлоотдаването. Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделните органи, т.е. осигурява единството на организма.
Функционална класификация
Разделянето на нервната система в зависимост от физиологични и анатомични особености се дължи най-вече на разликите в автономния и неволеви характер на някои рефлекси с тези, които са подчинени на волята и изпълняват двигателната дейност на организма.
1. Соматична нервна система. Тази система инервира само скелетната мускулатура, като по този начин запазва позата на тялото и осигурява неговото придвижване
2. Вегетативна нервна система. Това е тази част от нервната система, която основно регулира дейността на вътрешните органи и способства за поддържането на телесната хомеокиназа. Тази система инервира ендокринни и екзокринни жлези, както и вътрешните органи и гладката мускулатура на всички органи в организма. Тя определя сърдечната дейност, намалява и увеличава диаметъра на артериите като така променя кръвното налягане и честотата на дишането. Въз основа на анатомични и физиологични различия вегетативната нервна система се подразделя на:
- Симпатикова нервна система. Този дял на вегетативната нервна система има свои предганглийни неврони в гръбначния мозък, които излизат от първия гръден до втори или трети поясен прешлен. Тази анатомична особеност показва че имат къс предганглиен аксон и дълъг следганглиен.
- Парасимпатикова нервна система. Нервите на парасимпатиковия дял излизат като главномозъчни или гръбначномозъчни нерви. Първите влизат в състава на няколко главномозъчни нерви – III, VII, IX и X, а вторите от първия до петия поясен прешлен.
- Десетият главномозъчен нерв (n.vagus) осигурява парасимпатикова инервация на гръдните и коремните органи. Около 80% от всички предганглийни влакна на парасимпатиковата нервна система влизат в състава на вагусовия нерв. Предганглийните парасимпатикови нерви имат дълъг аксон и къс следганглиен.
Разликите между двата вида функционални нервни системи са:
- Центровете на соматичната нервна система са разположени метамерно, докато тези на вегетативната излизат огнищно.
- Соматичните нерви вървят без прекъсване до изпълнителния орган. Вегетативните нерви се прекъсват в ганглий, като имат предганглийни и следганглийни влакна.
- Соматичните нервни влакна са по-дебели.
. Влакната на соматичните нерви имат миелинови обвивки, каквито имат само предганглийните влакна на вегетативната нервна система.
- Соматичните влакна провеждат възбудата по-бързо, до 120 m/s, а вегетативните до 1,5 m/s.
Импулсната честота на соматичните неврони е значително по-голяма от тази на вегетативните неврони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар