24 февруари 2016 г.

Интимност

- Е, защо още си сам?
- Казах ти, мило момиче, искам любов, която никоя смъртна не може да ми даде.
- Ние всички сме смъртни.
- Тогава ще умра самотен.
- Но... защо?
- Виж... харесваш ми... за бога, ти си прекрасна... но видя, целувам се калпаво, прегръщам те със the floating hand... в думите може да съм отличен, но във физиката съм среден 3, което е иронично, защото имах само шестици по физика.
- Това няма значение, това е субективно. - каза Яна и вирна носле.
- Много неща са субективни, мила - красотата, изкуството, литературата, но няма нищо субективно в това, че когато те докосна или прегърна не чувствам НИЩО. Съжалявам, не е в теб проблема, очевидно. Другите ти приятели очевидно чувстват...
- И какво, това ли е? - тя наклони глава и видимо се натъжи
- Опасявам се, че да.
- И ще умреш сам?
- Това е плана.
- Не мога да го позволя. - тя тръсна глава и сви юмручета
- Хммм, на 25 и още на фаза - да помогна на другите. Добре, уважавам това. От другия понеделник имам интервю. Ако ме вземат на работа ще наемем обща квартира, става ли?
- Но ние... не сме... искам да кажа...
- А скоро няма и да... но това не ни пречи да живеем заедно, нали? Наема е от мен.
- Ами...
- Няма "ами"... искаш ли го или не?
- Искам го!

***

- Взеха ли те, взеха ли те?
- Квартирата е в твоята част на града, ако съм много непоносим можеш да спиш при вашите една нощ. Или ако хъркам.
- И аз хъркам.
- Нищо, аз спя като слон.
- Божичко, наистина правим това, нали?
- Нека ти кажа нещо, хлапе!
- Хлапе?
- Humor me.
- Никога не съм разбирал двойките които са "боже, ще живеем заедно, това е голяма крачка, боже, ще се женим... как може толкова бързо"
- Да се женим? - Яниното сърце  затуптя силно.
- Спокойно, мишле, просто давам пример, който - мисля -  е показателен. Мисълта ми е, че аз - ако не си забелязала досега - не се интересувам от физическото в теб?
- Кккакво!? - намуси се изгората ми. - Ами то какво друго има?
- Духът ти. Излъчването. Всичко отвъд сетивното.
- И ти можеш да го усетиш?
- Мило дете, аз там живея. Нали съм писател, забрави ли?
- А, да, защо не ми даваш да прочета нищо твое.
- Знаеш ми името, нали. Първите 4 страници в гугъл са само за мен.
- Сега трябва да ходя на работа, довечера ще говорим.

***

-Уау!!!
- Ехей, по полека, ще ме събориш, вече не съм на 20, за да издържа 50 килца хвърлящи се към мене.
- Ти си УНИКАЛЕН! Нещата, които прочетох са... невероятни...
- ... боклуци!
- Как можеш да говориш така за своите...
- Виж, добри са. Но тук не става въпрос за това... нали говорехме за субективното. Не можеш просто да ме пресрещнеш от вратата с викове колко съм добър. Колко съм добър ще се разбере след 100-200 години, а тогава и двамата няма да сме живи, затова - на кой му пука.
- На децата ни....амм - зайчето се изчерви и млъкна.
- Виж, нищо лошо не си казала. Искам деца - момче и момиче. И имам достатъчно пари да ги издържам. Ако не, родителите ще помагат. Но вече ти казах, аз не съм създание, което живее често в този свят. И не мога да... виж, може би говоря глупости "любов, която никоя смъртна не може да ми даде" - казах това с преправен глас и тя се засмя.
- Нека поживеем още малко заедно и да стигнем до... сещаш се, и ще видим дали нещата се получават.


***


- Наистина ли не чувстваш нищо? - Яна захлипа тихичко в тъмното - Затова ли не искаш да правим секс? Толкова ли съм ти противна?
- Виж, зайче! Не плачи. Просто... и аз не знам. Докосването е нещо, с което не мога да свикна. Заедно сме от три месеца, колко пъти сме се докосвали или прегръщали?
- 75.
- Какво, броиш ли ги?
- Не, бъзикам се, за да разведря обстановката, извинявай, продължи.
- Ами няма какво да продължа. Не знам как ме търпиш. Всяка друга би ме зарязала досега.
- Защото си умен, и талантлив, и много мил, и прекрасен.
- Айде сега с коплиментите!
- Не, сериозно. Искаш ли да направим един експеримент с докосването.
- Не виждам защо не.
- Затвори очи и разпери длани.

Не виждах нищо, скоро усетих малката ръчичка на Яна леко докосвайки лявата ми ръка.

- Чувстваш ли нещо? 
- Чувствам ръката ти.

Почувствах как тя нежно гали дланта ми, после кръстосва пръсти с цялата ми ръка.

- Хубаво е, нали?
- Да, но нали ние и преди...
- Шшшшт, в тази игра няма думи.

Тя нежно хвана другата ми ръка и аз усетих нещо обло и меко. Беше нещо, което не бях докосвал досега. Беше едновременно меко и твърдо. Досетих се какво е.
Тогава тя съблече ризата ми и леко прокара ръка по раменете, гърдите и корема ми.

- Виж, знам какво...
- Шттт! Без думи!

После ме поведе към леглото и ме бутна на него, така че щях да си разбия главата. Отворих очи, но в стаята беше тъмно и виждах само силуета й. Беше гола. Усетих някаква тръпка както казват "под лъжичката", нещо, което не бях изпитвал досега. Формите и бяха възхитителни. Приближи се бавно и свали панталона ми, после боксерките.

- Знаеш ли защо си сам?
- Не. Защо?
- Защото не си се отпускал пред никой досега. Не си вярвал на никой?
- Какво те кара да мислиш, че вярвам на теб?
- Нищо. Но досега ти си правил само секс, не любов. А сега ти предстои да правиш любов.

Това бяха последните думи преди езкстазът да започне. Не знам дали беше хетера, гейша или откровена курва, но начинът по който ме докосваше, беше уникален. Вярно е, че след първия месец вече живеехме заедно, но това беше просто отчаян опит да ПОЧУВСТВАМ НЕЩО. Е, сега, тази нощ, аз бях изтъкан от чувства. Като опъната струна, по която тя свиреше виртуозно. Човешкото тяло е като карта, изпълена със сензорни неврони, за всеки от които отговаря част от мозъка. Тази нощ, невронните магистрали бяха в час пик.

Вижте, бих описал секса, но има хиляда порносайта, където можете да видите каквото извратено си искате.
А в това нямаше нищо извратено. Това бяха просто две тела, които се сливаха и ставаха едно. И не, не само телата, душите ни се преплитаха, сливаха и преливаха една в друга. Никога не бях изпитвал такова нещо преди. Вярно, за нея едва ли е било кой знае колко задоволително от физическа гледна точка, пък и за мен... няколкото ми акта преди това не ми бяха дали кой знае какъв опит, но това беше различно. Описвам го на десетина реда и пак ми се губи същината. Представете си слепец, на който му обясняваш цвета червено. Обясняваш, обясняваш... И изведнъж, той проглежда и вижда втасал домат. Е, тази вечер прогледнах за всичко, което знаех за секса и го видях като слепеца - червения домат.

И от този ден, всеки път когато се държехме за ръка, когато се прегръщахме или целувахме, аз усещах интимност. А интимността е нещо много по-скъпо от всяка плътска връзка, която имаш. Защото да си интимен с някого означава да бъдеш уязвим пред него и да го поканиш в храма на душата си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар