19 февруари 2016 г.

Идеали

Всяко време има своят идеал:
Свободата - Ботев
Машините - Вапцаров
Комунизма - Смирненски
Толкова неща велики са написани,
със кървави пера,
толкова души на смърт орисани,
отнесла е смъртта.

Нима си струва да загинеш
за нещо празно, идеал,
за идеал който даже не е твоят
който друг ти е прелял.

Толкова души погълна
смъртта със свойта ненаситна паст,
писатели, учители, поети,
такива същи - като мен и вас.

Но не, не като вас, сгрешихме тука.
Онези хора са се борели със стръв.
А ний покорно плащаме си тока
и се караме кой втори бил, кой пръв.

А истинските, смелите, къде са,
нима отидоха на Втори терминал,
защо не им държахме интереса
поне докато народят деца.

Защо Българйо ти гониш
най-светлите си умове,
нима онези
дето крадоха милиони
ще се загнездят
отново в Парламента,
защото няма кой да ги смени...

Не са виновни нашите деца, че бягат.
Виновните сме ние,
че не ги задържаме сами.

Няма коментари:

Публикуване на коментар