За начало на Европейския символизъм започва да се говори след сонета на Шарл Бодлер „Съответствия“. Приема се, че той е основополагащ за символизма. Именно Бодлер създава темата за универсалните аналогии, според която целостта е осъществена посредством мистическа връзка между нещата. Тази връзка се долавя интуитивно от твореца и се изразява чрез символите.
Философската основа на символизма е неоплатонисткото разбиране за тукашния свят като несъвършено отражение на един по-висш, идеален свят. Поетическият език чрез способността си да прави единни, тъждествени, разделените същности е път към единението, към целостта. При символизма се появява полисемантичност на езиковия знак. Всяка дума има претенцията да принадлежи с еднакво основание на синонимен и омонимен ред от значения. Символизмът изостря сетивата за онова, което е извън словото и се движи на границата между смисъла и безсмислицата, което изисква владеенето на особен език този на мълчанието. Символизмът е шумен като манифести, но вглъбен като поетически изказ. Символистите отричат разликата между проза и поезия. Всичко е поезия, когато е свързано с музикалността, която отделя изкуството от не изкуството. Думите са сродни с музиката и положени в нея, а поетът трябва да разкрие тяхната музикалност. Френският символизъм сваля опозицията добро зло, поставя грозното на мястото на изящното (Цветя на злото на Бодлер).
Най-известните представители на символизма са поетите Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Пол Верлен, Артюр Рембо, Емил Верхарен, Жан Мореас, Александър Блок, писателите Жорис-Карл Юисманс и Пол Адам, драматурзите Морис Метерлинк и Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам.
Предшественици на Символизма:
William Blake (1757–1827) English writer (Songs of Innocence)
Caspar David Friedrich (1774–1840) German painter (Wanderer above the Sea of Fog)
Alexander Pushkin (1799–1837) Russian poet and writer (Eugene Onegin)
Đorđe Marković Koder (1806–1891) Serbian poet (Romoranka)
Gérard de Nerval (1808–55) French poet
Jules Amédée Barbey d'Aurevilly (1808–1889) French writer
Edgar Allan Poe (1809–49) American poet and writer (The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket)
Mikhail Lermontov (1814–1841) Russian poet and writer (A Hero of Our Time)
Charles Baudelaire (1821–67) French poet (Les Fleurs du mal)
Gustave Flaubert (1821–1880) French writer (Madame Bovary)
Dante Gabriel Rossetti (1828–82) English poet and painter (Beata Beatrix)
Christina Rossetti (1830–1894) English poet
Authors[edit]
(listed by year of birth)
ФРЕНСКИ:
Auguste Villiers de l'Isle-Adam (1838–89)
Stéphane Mallarmé (1842–98)
Paul Verlaine (1844–96)
Arthur Rimbaud (1854–91)
Albert Samain (1858–1900)
Rémy de Gourmont (1858–1915)
Gustave Kahn (1859–1936)
Jules Laforgue (1860–87)
Rachilde (1860–1953)
Paul Adam (1862–1920)
Francis Vielé-Griffin (1863–1937)
Henri de Régnier (1864–1936)
Albert Aurier (1865–1892)
Marcel Schwob (1867–1905)
Paul Valéry (1871–1945)
Paul Fort (1872–1960)
Alfred Jarry (1873–1907)
Charles Vildrac (1882–1971)
Georges Duhamel (1884–1966)
Alexandre Mercereau (1884–1945)
Jules Romains (1885–1972)
РУСНАЦИ:
Innokenty Annensky (1855–1909)
Fyodor Sologub (1863–1927)
Dmitry Merezhkovsky (1865–1941)
Vyacheslav Ivanov (1866–1949)
Konstantin Balmont (1867–1942)
Zinaida Gippius (1869–1945)
Valery Bryusov (1873–1924)
Maximilian Voloshin (1877–1932)
Alexander Blok (1880–1921)
Andrei Bely (1880–1934)
БЕЛГИЙЦИ:
Emile Verhaeren (1855–1916)
Georges Rodenbach (1855–98)
Albert Giraud (1860–1929)
Maurice Maeterlinck (1862–1949)
Léon Frédéric (1865–1940)
Albert Mockel (1866–1945)
Grigol Robakidze (1880–1962)
Valerian Gaprindashvili (1888–1941)
Sergo Kldiashvili (1893–1986)
Paolo Iashvili (1894–1937)
Sandro Tsirekidze (1894–1923)
Kolau Nadiradze (1895–1991)
Titsian Tabidze (1895–1937)
Giorgi Leonidze (1899–1966)
АРМЕНЦИ:
Levon Shant (1869–1951)
Siamanto (1878–1915)
Daniel Varujan (1884–1915)
Gostan Zarian ( 1885–1969)
Misak Metsarents (1886–1908)
СЪРБИ:
Aleksa Šantić (1868–1924)
Jovan Dučić (1871–1943)
Svetozar Ćorović (1875–1919)
Milan Rakić (1876–1938)
Borisav Stanković (1876–1927)
Jovan Skerlić (1877–1914)
Isidora Sekulić (1877–1958)
Petar Kočić (1877–1916)
Vladislav Petković Dis (1880–1917)
Sima Pandurović (1883–1960)
Veljko Petrović (poet) (1884–1967)
ДРУГИ:
Antoni Lange (1861–1929) Polish
Tadeusz Miciński (1873–1918) Polish
Stanisław Korab-Brzozowski (1876–1901) Polish
Louis Couperus (1863–1923) Dutch
Jean Moréas (1856–1910) Greek
João da Cruz e Sousa (1861–1898) Brazilian
Stuart Merrill (1863–1915) American
Camilo Pessanha (1867–1926) Portuguese
Otokar Březina (1868–1929) Czech
Jurgis Baltrušaitis (1873–1944) Lithuanian
Mikalojus Konstantinas Čiurlionis (1875–1911) Lithuanian
Ivan Krasko (1876–1958) Slovak
Renée Vivien (1877–1909) English
Josip Murn Aleksandrov (1879–1901) Slovene
Émile Nelligan (1879–1941) Canadian
Ady Endre (1877–1919) Hungarian
George Bacovia (1881–1957) Romanian
Mateiu Caragiale (1885–1936) Romanian
Dimcho Deb
В България символизмът достига през първите години на XX век, когато много от младите поети започват да пишат в този стил. Сред тях са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров.
Съществуват разногласия по отношение на поетичния манифест на символизма, на първата поетична творба, написана в съответствие с новата естетика на символизма. Това място си оспорват „Песен на песента ми“ на Яворов и „Новият ден“ на Теодор Траянов. Според Симеон Хаджикосев въпросът дали Яворов е символист или не има еднозначен отговор, но по отношение на българския символизъм той е фигура, която има аналогично значение на това на Бодлер за френския. С. Хаджикосев изтъква, че самият Яворов никога не се е смятал за символист, не е участвал в кръговете на младите поети символисти, а когато започва да излиза печатния орган на символистите сп. Звено (1914), той вече е приключил творческото си дело. Езикът на Яворов според С. Хаджикосев не се идентифицира напълно със символистичния език, защото символистичният канон предполага винаги един втори пласт на езика, който липсва при Яворов. Всъщност той заема символистични клишета, които впоследствие да разруши. Ако при Теодор Траянов откриването на ценностите е финалният акорд на поезията му, то при Яворов се започва с това разрушаване, чиято история поезията му описва.
Философската основа на символизма е неоплатонисткото разбиране за тукашния свят като несъвършено отражение на един по-висш, идеален свят. Поетическият език чрез способността си да прави единни, тъждествени, разделените същности е път към единението, към целостта. При символизма се появява полисемантичност на езиковия знак. Всяка дума има претенцията да принадлежи с еднакво основание на синонимен и омонимен ред от значения. Символизмът изостря сетивата за онова, което е извън словото и се движи на границата между смисъла и безсмислицата, което изисква владеенето на особен език този на мълчанието. Символизмът е шумен като манифести, но вглъбен като поетически изказ. Символистите отричат разликата между проза и поезия. Всичко е поезия, когато е свързано с музикалността, която отделя изкуството от не изкуството. Думите са сродни с музиката и положени в нея, а поетът трябва да разкрие тяхната музикалност. Френският символизъм сваля опозицията добро зло, поставя грозното на мястото на изящното (Цветя на злото на Бодлер).
Най-известните представители на символизма са поетите Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Пол Верлен, Артюр Рембо, Емил Верхарен, Жан Мореас, Александър Блок, писателите Жорис-Карл Юисманс и Пол Адам, драматурзите Морис Метерлинк и Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам.
Предшественици на Символизма:
William Blake (1757–1827) English writer (Songs of Innocence)
Caspar David Friedrich (1774–1840) German painter (Wanderer above the Sea of Fog)
Alexander Pushkin (1799–1837) Russian poet and writer (Eugene Onegin)
Đorđe Marković Koder (1806–1891) Serbian poet (Romoranka)
Gérard de Nerval (1808–55) French poet
Jules Amédée Barbey d'Aurevilly (1808–1889) French writer
Edgar Allan Poe (1809–49) American poet and writer (The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket)
Mikhail Lermontov (1814–1841) Russian poet and writer (A Hero of Our Time)
Charles Baudelaire (1821–67) French poet (Les Fleurs du mal)
Gustave Flaubert (1821–1880) French writer (Madame Bovary)
Dante Gabriel Rossetti (1828–82) English poet and painter (Beata Beatrix)
Christina Rossetti (1830–1894) English poet
Authors[edit]
(listed by year of birth)
ФРЕНСКИ:
Auguste Villiers de l'Isle-Adam (1838–89)
Stéphane Mallarmé (1842–98)
Paul Verlaine (1844–96)
Arthur Rimbaud (1854–91)
Albert Samain (1858–1900)
Rémy de Gourmont (1858–1915)
Gustave Kahn (1859–1936)
Jules Laforgue (1860–87)
Rachilde (1860–1953)
Paul Adam (1862–1920)
Francis Vielé-Griffin (1863–1937)
Henri de Régnier (1864–1936)
Albert Aurier (1865–1892)
Marcel Schwob (1867–1905)
Paul Valéry (1871–1945)
Paul Fort (1872–1960)
Alfred Jarry (1873–1907)
Charles Vildrac (1882–1971)
Georges Duhamel (1884–1966)
Alexandre Mercereau (1884–1945)
Jules Romains (1885–1972)
РУСНАЦИ:
Innokenty Annensky (1855–1909)
Fyodor Sologub (1863–1927)
Dmitry Merezhkovsky (1865–1941)
Vyacheslav Ivanov (1866–1949)
Konstantin Balmont (1867–1942)
Zinaida Gippius (1869–1945)
Valery Bryusov (1873–1924)
Maximilian Voloshin (1877–1932)
Alexander Blok (1880–1921)
Andrei Bely (1880–1934)
БЕЛГИЙЦИ:
Emile Verhaeren (1855–1916)
Georges Rodenbach (1855–98)
Albert Giraud (1860–1929)
Maurice Maeterlinck (1862–1949)
Léon Frédéric (1865–1940)
Albert Mockel (1866–1945)
Grigol Robakidze (1880–1962)
Valerian Gaprindashvili (1888–1941)
Sergo Kldiashvili (1893–1986)
Paolo Iashvili (1894–1937)
Sandro Tsirekidze (1894–1923)
Kolau Nadiradze (1895–1991)
Titsian Tabidze (1895–1937)
Giorgi Leonidze (1899–1966)
АРМЕНЦИ:
Levon Shant (1869–1951)
Siamanto (1878–1915)
Daniel Varujan (1884–1915)
Gostan Zarian ( 1885–1969)
Misak Metsarents (1886–1908)
СЪРБИ:
Aleksa Šantić (1868–1924)
Jovan Dučić (1871–1943)
Svetozar Ćorović (1875–1919)
Milan Rakić (1876–1938)
Borisav Stanković (1876–1927)
Jovan Skerlić (1877–1914)
Isidora Sekulić (1877–1958)
Petar Kočić (1877–1916)
Vladislav Petković Dis (1880–1917)
Sima Pandurović (1883–1960)
Veljko Petrović (poet) (1884–1967)
ДРУГИ:
Antoni Lange (1861–1929) Polish
Tadeusz Miciński (1873–1918) Polish
Stanisław Korab-Brzozowski (1876–1901) Polish
Louis Couperus (1863–1923) Dutch
Jean Moréas (1856–1910) Greek
João da Cruz e Sousa (1861–1898) Brazilian
Stuart Merrill (1863–1915) American
Camilo Pessanha (1867–1926) Portuguese
Otokar Březina (1868–1929) Czech
Jurgis Baltrušaitis (1873–1944) Lithuanian
Mikalojus Konstantinas Čiurlionis (1875–1911) Lithuanian
Ivan Krasko (1876–1958) Slovak
Renée Vivien (1877–1909) English
Josip Murn Aleksandrov (1879–1901) Slovene
Émile Nelligan (1879–1941) Canadian
Ady Endre (1877–1919) Hungarian
George Bacovia (1881–1957) Romanian
Mateiu Caragiale (1885–1936) Romanian
Dimcho Deb
В България символизмът достига през първите години на XX век, когато много от младите поети започват да пишат в този стил. Сред тях са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров.
Съществуват разногласия по отношение на поетичния манифест на символизма, на първата поетична творба, написана в съответствие с новата естетика на символизма. Това място си оспорват „Песен на песента ми“ на Яворов и „Новият ден“ на Теодор Траянов. Според Симеон Хаджикосев въпросът дали Яворов е символист или не има еднозначен отговор, но по отношение на българския символизъм той е фигура, която има аналогично значение на това на Бодлер за френския. С. Хаджикосев изтъква, че самият Яворов никога не се е смятал за символист, не е участвал в кръговете на младите поети символисти, а когато започва да излиза печатния орган на символистите сп. Звено (1914), той вече е приключил творческото си дело. Езикът на Яворов според С. Хаджикосев не се идентифицира напълно със символистичния език, защото символистичният канон предполага винаги един втори пласт на езика, който липсва при Яворов. Всъщност той заема символистични клишета, които впоследствие да разруши. Ако при Теодор Траянов откриването на ценностите е финалният акорд на поезията му, то при Яворов се започва с това разрушаване, чиято история поезията му описва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар