20 февруари 2016 г.

Какво е Вселената?

Във Вселената съществуват само две неща - Абсолют и Поле. Но те съществуват не по нашите критерии за съществуване.
Вземете един атом. Увеличете го милиарди пъти и ще видите ядрото, увеличете и него и ще видите протони и неутрони, увеличете и тях и стигаме до кварки, струни или каквото там отчаяно се опитват учените да пробутат за да потвърдят съществуването.

Истината - всичко е илюзия. Нищо не е реално.

Абсолютът има две състояния. Когато е ограничен, той създава илюзията за материя [Това е най-трудно да се обясни - как може нещо в свободно състояние да няма форма, спин, заряд и прочее, а щом е ограничено - да ги получава. Нямам отговор, просто е така.], а когато не е  - е навсякъде около нас. Той дори изгражда нашите души. В първичната си форма няма как да бъде уловен или неговото съществуване да бъде доказано.

Какво значи ограничен?

Формата, масата, и обемът са чисто човешки понятия и са въведени от хората, защото според нашите наблюдения, предметите имат очертания, маса и обем. Замислете се обаче, когато седнете на стола, вие всъщност докосвате ли атомите му, електроните или просто електронните полета на панталона ви и стола се отблъскват?
Всичко, което виждаме във Вселената, съществува благодарение на Полето. Полето е естествено ограничение на Абсолюта. Но какво точно е полето? Сигурно сте чували за силово поле. Да, но за да съществува такова поле, на него му трябват частици. Тук думата поле е взета просто за удобство, понеже думата граница някак си не върви.

И така, какво е Полето?

Да поговорим за Големия взрив. Големият взрив е раждането на Първото Поле. И преди 13 милиарда години се е отворила миниатюрна сфера, способна да задържи Абсолюта. Колкото по-тясно е мястото, на което е задържан Абсолюта, толкова по-висока е температурата му. Но Полето се е разширило, Вселената е изстинала.

Полето е граница. Ограничение. Всеки кварк е ограден с поле, всеки неутрон, атомът като цяло има неутрално поле. Нашите клетки, телата ни, улиците, земята, звездите, всичко около нас, което виждаме всъщност се нарича Поле.

А абсолютът просто запълва това Поле. Откъде тогава идва това разнообразие? Протонът има определен обем. Неутронът също. И електронът, и фотонът. Всички частици имат отпусната различна големина, ограничена от Полето.

Четирите атомни взаимодействия? Вече казахме, че абсолютът, ограничен от Поле, взаимодейства с материята. Тези четири взаимодействия са живи примери за това.

Да поговорим още за Големият взрив. Всички учени се чудят как може от нищо да се създаде нещо. Отговорът е много прост - нищо не е било създавано. Но по-интересно би било смъртта на голяма звезда.

Алфа Т е свръх гигант 50 пъти по-масивен от слънцето. Вътре в ядрото на звездата атомите са се слели в плазма, четвъртото състояние на материята. Там Полето е по-различно. Единственото нещо, което спира колапса на звездата, тоест да се свие, това е силата на термоядрения синтез. Когато се изчерпи горивото, звездата започва да се свива... свиването продължава докато не се стигне до взаимодействие на абсолюта в полетата на атомите... тогава полетата се сливат и отварят Портал към друга паралелна Вселена. Но това е портал през който нищо не може да мине... без да бъде смазано от хипергравитацията.

Да вземем един човек. Той е съставен от атоми и молекули. Всички оградени от поле. Да, но в него има още и съзнание и душа. Съзнанието е продукт на невралната мрежа в мозъка. Душата е ядро от Абсолют. Душата и Съзнанието са свързани с Мост. Мостът е разновидност на полето, която не дава на информацията - мисли и чувства - да се губи или разсейва в пространството и е като директна магистрала между съзнание и душа. Но душата не е оградена от Поле. Тогава какво я задържа, какво и дава форма? Отговорът - нищо.



Моята, твоята, душите на цялото човечество са просто първичен абсолют, който, както вече казах, не може да бъде уловен или измерен. Той няма форма, или маса, или обем. Днес душата ми може да се простре до алфа кентавър, а утре да се свие в левия ми бъбрек. Но как тогава съзнанието се свързва с душата посредством моста? Съзнанието е неврална мрежа. Невроните, с техните аксони са оградени от полета. Но същността на съзнанието още е неясна. Не мога да кажа как, защото липсва информация за съзнанието, но някак си общите полета на невроните - защото има нервни окончания в цялото тяло, действат като фарадеев кафез на душата, не такъв от който не може да избяга, просто такъв, който и придава форма и задържа поне част - ако думата част е уместна - от нея в тялото, докато има съзнание. Умре ли съзнанието, душата не умира, защото тя никога не е била нещо различно от останалия абсолют.

Няма коментари:

Публикуване на коментар