Най-скъпото

Калоян подуши пушек. Той бързо стана от леглото и тръгна към изхода. "Трябва да взема най-важното за мен" - появи се натрапчива мисъл. Най-важното. Огнените езици вече лижеха пода, завесите горяха. Трябва да взема най-важното за мен. Той сложи кърпа на лицето си и изтича до една картина. Отмести я. Зад нея в стената имаше вграден сейф. Трябва да взема най-важното за мен...

Калоян се събуди, облян в пот. Отново този сън! Най-важното за мен. Той се сети нещо, отиде до сейфа зад картината, набра комбинацията и... предметът беше там. Добре. Закъсняваше за болницата.

Гардеробът падна с трясък. Всичко се тресеше и падаше. Да бягам! Но първо трябва да взема най-важното за мен. Полилеят падна с трясък на пода, прозорците започнаха да се чупят, той отново отиде до сейфа и започна да набира комбинацията...

Звънецът иззвъня. Инкасаторката била объркала нещо, извинявала се, дали можело да... Не, не може 3 ч през нощта е, утре ще го свършим. Той се опита да заспи, но не можа. Сега щеше бъде нервен в болницата. Нищо, това може и да е от полза.

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! ТОВА Е ТОВА Е СЪОБЩЕНИЕ СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗА ЯДРЕНА ЯДРЕНА КАТАСТРОФА КАТАСТРОФА...
гласът продължаваше как трябва да се евакуират, но той трябваше да вземе най-важното нещо за него. Отвори сейфа и го взе. Сега трябваше да се евакуира с него. Дали да се облече... нямаше време.


Калоян излезе от сградата по пижама, още спейки, като държеше един предмет в кутия. До тротоара беше спрял черен мерцедес, а две горили седяха отпред. Те взеха кутията и събудиха Калоян.
- Как, какво има?
- Проблемът ви с кошмарите е решен. Повече няма да ги имате. Няма нужда да идвате в клиниката всеки ден за сканиране.
- Ааа, благодаря ви много!

Когато Калоян се прибра, видя картината на земята, а сейфът - отворен. Погледна вътре - видя парите, диамантите, скъпоценностите, акциите, о не, бяха взели най-скъпото му - кичура коса, който пазеше от мъртвата си съпруга!