ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ
Мидгард (Midgard)
е старо германско име на нашия свят, обитаван от хората, което буквално означава „Средно оградено място“.
Митгард е един от деветте свята в скандинавската митология. Изобразен някъде по средата на Игдрасил, Митгард е заобиколен от свят от вода (или океан), който не може да бъде прекосен. Океанът е населяван от великото морско чудовище-змия Йормунганд (Miðgarðsormr), което е толкова голямо, че обгръща целия свят и може да докосне самата си опашка. Подобна концепция може да се види при Уроборос.
В скандинавската митология около Мидгард минава стената, обикаляща света и построена от боговете от веждите на великана Имир като защита срещу Йотуните, живеещи в Йотунхайм, на запад от Мидгард. Самият свят е създаден от кръвта и плътта на Имир, като плътта му съставя земята, а кръвта - океаните. Мидград е свързан с Асгард чрез мостът Бифрьост, който е охраняван от Хаймдал.
Мюспелхейм (Muspelheim)
Това е царството на огъня. Това е един от деветте свята, управлявани от Съртр и неговата съпруга Синмара. Съществата, обитаващи това кралство, често са наричани Елжионар - огнени великани.
Нифлхайм (Niflheim)
Това е царството на леда и студа, със замразеата река Елвиагар и кладенецът Нхелгермир, от който извират всички реки. Според Гифагининг, Нилфхайм бил един от двата прастари свята, като другият бил Муспелхайм, този на огъня. Между тези два свята - на жега и студ, започнало Сътворението когато водите му се смесили с жегата от Мюспелхайм, създавайки съзидателна пара.
По-късно, станало местообитанието на Хел, богинята-дъщеря на Локи и там живели мъртвите й поданници, които не загинали героично или запомнящо се.
Мидгард (Midgard)
е старо германско име на нашия свят, обитаван от хората, което буквално означава „Средно оградено място“.
Митгард е един от деветте свята в скандинавската митология. Изобразен някъде по средата на Игдрасил, Митгард е заобиколен от свят от вода (или океан), който не може да бъде прекосен. Океанът е населяван от великото морско чудовище-змия Йормунганд (Miðgarðsormr), което е толкова голямо, че обгръща целия свят и може да докосне самата си опашка. Подобна концепция може да се види при Уроборос.
В скандинавската митология около Мидгард минава стената, обикаляща света и построена от боговете от веждите на великана Имир като защита срещу Йотуните, живеещи в Йотунхайм, на запад от Мидгард. Самият свят е създаден от кръвта и плътта на Имир, като плътта му съставя земята, а кръвта - океаните. Мидград е свързан с Асгард чрез мостът Бифрьост, който е охраняван от Хаймдал.
Мюспелхейм (Muspelheim)
Това е царството на огъня. Това е един от деветте свята, управлявани от Съртр и неговата съпруга Синмара. Съществата, обитаващи това кралство, често са наричани Елжионар - огнени великани.
Нифлхайм (Niflheim)
Това е царството на леда и студа, със замразеата река Елвиагар и кладенецът Нхелгермир, от който извират всички реки. Според Гифагининг, Нилфхайм бил един от двата прастари свята, като другият бил Муспелхайм, този на огъня. Между тези два свята - на жега и студ, започнало Сътворението когато водите му се смесили с жегата от Мюспелхайм, създавайки съзидателна пара.
По-късно, станало местообитанието на Хел, богинята-дъщеря на Локи и там живели мъртвите й поданници, които не загинали героично или запомнящо се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар