14 февруари 2016 г.

Сетива

Сетиво е всяка от шестте способности, които позволяват на човека и голяма част от другите живи същества да възприемат околната среда и да общуват: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие. Тъй като усещането за равновесие е добавено отскоро, все още много често се говори за пет сетива.

Допълнително като за сетива се говори и за усещането за болка или за топлина/студ.

Сетивността за допир и натиск е проявена най-добре при повърхности на дисталните фаланги на пръстите. При рязка температурна промяна се различава температурна разлика до 0,5°C, докато при бавна — разлики от 5 до 7 градуса остават неразпознати. Рецепторите, възприемащи болката се наричат ноцирецептори. Различават се два вида болка: остра (отчетлива) и пареща (притъпена).

Извън традиционната наука се говори и за т.нар. „шесто чувство“. Под него се разбира интуицията (усет) или свръхестествени (парапсихологични) способности, като телепатията, ясновидството или възприемането на електрически или магнитни явления от хората и животните.

Сетивата са се развили в различна степен при хората и при другите живи същества. Информацията от сетивата се предава и разбира от специални сензорни клетки (рецептори).

111

Зрение e способността на живите същества да възприемат информация за околния свят като улавят и анализират светлинните лъчи, които достигат до специални предназанчени за целта органи — очи. Различните физиологични компоненти засягащи зрението се означават обобщено като зрителна система и са обект на много изследвания в областта на психологията, когнитивната наука и молекулярната биология. Зрение притежават само макроскопичните животински видове, тъй като възприемането на светлината (особено направлението на лъчите) изисква относително големи очи, съдържащи оптични елементи (фокусираща леща, бленди и пр.)

222

Слухът е сред 5-те сетива и представлява специална функция на слуховия апарат - способността за възприятие на звуци посредством ухото.

Неспособността за възприятие на звука се нарича глухота. Човек е способен да чува в диапазона от честоти между 20 Hz и 20 kHz, но това зависи от пол, възраст, заболявания, тренировка, начин на живот и други. Честоти над 20 kHz се наричат ултразвук, а под 20 Hz инфразвук. Кучето може да чува ултразвук, докато китовете и слоновете използват инфразвук за комуникация. Прилепите също използват ултразвук, за да се ориентират в тъмното и да намират храна на принципа на ехолокацията.

333

Обонянието е едно от петте сетива – за мирис. Състои се в способността да се определят веществата, разсеяни във въздуха или разтворени във водата по тяхната миризма. Това възприятие се получава благодарение на рецепторни клетки, разположени в носовата кухина при хората, които след това по обонятелни нерви се предават в обонятелния център в мозъка и се обработват.

От гледна точка на еволюцията обонянието е едно от най-древните възприятия и чувства, с помощта на което са се ориентирали животните.

Обонянието на човека е значително по-слабо развито отколкото при животните. Въпреки това то е достатъчно добро за да усеща миризмата на етера дори при концентрация във въздуха от 1:1 000 000, на мускуса при 1:10 000 000, на сероводорода при 1:1 000 000 000 и т. н.

Обонянието е различно и според пола. Като правило жените превъзхождат мъжете в това отношение. В значително по-малка част от изследванията е посочено мъжкото обоняние като по-добро.

Новородените имат много силно обоняние. С възрастта се забелязва отслабване на всички сетива, включително обонянието. Отново при жените то се запазва по-дълго.

Органът на обонянието е съставен от нервни клетки с вретеновидна форма, разположени в обонятелната част на лигавицата, която покрива областта на горната носна мида и съседния на нея участък от носната преграда. От нервните клетки излизат два израстъка – периферен и централен. Периферните израстъци се разклоняват в областта на лигавицата, а централните се групират в снопчета (обонятелни нишки), преминават през решетъчната кост и завършват на обонятелната луковица. Те образуват първия периферен неврон на обонятелния път. Вторият неврон на обонятелния път започва от обонятелните луковици и завършва в триъгълните обонятелни поленца. Оттук започва третият неврон, една част от влакната на който минават над мазолестото тяло, други под него, а трети направо и достигат до централната част на обонятелния мозък.

Адекватен дразнител за обонятелните клетки в носната лигавица са различните миризливи вещества, излитащи или изпаряващи се от повърхността на различните предмети. За да се усети миризмата на дадено вещество, отделящите се от него молекули трябва да достигнат до обонятелните клетки. Когато миризмата е слаба, човек прави няколко бързи, едно след друго вдишвания през носа. Това явление се наблюдава още по-отчетливо при животни със силно развито обоняние и се нар. душене или подушване.

Обонятелните рецептори притежават способностите да понижават своята възбудимост при по-продължително действие на дадено миришещо вещество. Ако човек влезе в затворено и задушно помещение, в началото той изпитва известно неприятно усещане, но след известно време това усещане изчезва, тъй като обонятелните рецептори са се адаптирали към постоянно действащия дразнител. Излизането на чист въздух бързо повишава възбудимостта на обонятелните рецептори.

444

Вкусовите рецептори се намират в специални сетивни образувания, наречени вкусови луковици. Те имат овална форма и са пръснати свободно в лигавицата на устната кухина и хранопровода или са разположени във вкусовите брадавици (на латински: gustatory calyculi) на езика. Върху предната част на езика са разположени малки гъбовидни папили, които съдържат 1 – 5 вкусови луковици, а върху задната част са разположени големи листовидни папили, съдържащи няколко хиляди вкусови луковици, като всяка вкусова луковица съдържа около 50 – 100 вкусови клетки.

Вкусовите брадавици могат да различават относително малко видове вкус. За разлика от вкуса, обонянието може да различава много голям брой различни видове миризми.


555

Осезанието е сетивно възприятие при животните и човека на дразнения, предизвикани от допир или триене на кожата (и др. „покривки“), или натиск на мускулите и сухожилията, възприемани от специални рецептори (осезателни органи). То се възприема от нервни окончания, пръснати по цялата повърхност на тялото, но на отделни места са струпани в голямо количество и чувствителността е увеличена (върховете на пръстите у човека, устните и около тях и пр.). При някои животни осезателни клетки са съсредоточени предимно в определени места:

Антени – при насекоми.
Амбулакрални крачка – при иглокожи.
Мустачки – при риби.
Чрез тактилните телца (барорецептори) и свободните нервни окончания се възприемат много усещания, като:

Допир – усещане, получено при лек натиск на кожата.
Натиск – усещане, при увеличен натиск върху кожата.
Болка – средно на квадратен сантиметър от тялото има около 100 такива рецептора за болка.
Температура – усещане за топло (чрез 30 000 рецептора) и студено (чрез около 250 000 рецептора).
Тактилната азбука

Шест релефни тактилни азбуки
Тактилната азбука е писмена система, предназначена за незрящи, посредством осезание. Най-популярна в момента е системата на Луи Брайл – брайлова азбука. Исторически има много други азбуки.

Системи основани на релефната латинска азбука
Системи основани на произволни символи

Няма коментари:

Публикуване на коментар