Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
в огън бял покръстено
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - кόтета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
и кόтета две
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

ПО OLIVIA RODRIGO - GOOD FOR YOU

браво на теб
щастлив си ти сега
сякаш никога не сме били

браво на теб
без сянка от тъга
сякаш нищичко не те боли

браво на теб
тя дава ти ръка
а в душата моя град вали

браво на теб
май супер си така
сякаш никога не сме били

Камъни

ние сме камъни
стотици истории крием:
за старите замъци
и мощни магии
огнени пламъци
и силни стихии

ние сме камъни
и минали еони пазим:
на земята раните
как силно се мразите
упорито браните
среброто от вразите

ние сме камъни
всичко помним
и след вас ще останем...

Пещера

аз съм пещера
в дълбините мои
в земните недра
се водят двубои
с някои добра
на други нося смърт
мине ли през мене
твоят път
ще видиш чудеса
далеч от небеса
далеч от светлини
са мойте дълбини

аз съм пещера
спусни се в мене
всяко съмнение
ще се разсее
всичко бледнее
което си виждал
в мене иззидан
е целият свят
ела виж пъкъла
слез в моя АД!

Пустиня

безкрайна пустиня
пустош без край
молѝ милостиня
пъкъл познай

и пясък изгарящ
огнен и бял
очите ти парят
месец изгрял

и сърпът му свети
нежно в нощта
бъдете проклети!
вече не ща

не ща да се боря
с пясъка бял
и с всичките хора
тъп идеал!

ще найда оазис
там ще поспра
и няма да лазя
в мир ще умра!

Зора и мрак

сутрин е
по листата капчици роса
утрото плакало е
безутешно
стичат се сълза подир сълза
утрото чакало е
цяла вечност
луната да целуне пак
но няма как!
луната свети в мрак
а утрото е светлина
и няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

сутрин е - блести зора
по листата капчици роса
като утрото и аз
чакам да целуна пак
луната но съм сам
и редя сълза подир сълза
но няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

В полите на планината

в полите ласкави на планината
детето-езеро лежи
потоци пъргави към него скачат
от риби то гъмжи

със облаците бели си играе
успява тях да утеши
провожда ги тогаз към рая
ведно с човешките души

Залязва слънцето

залязва слънцето залязва
цветовете приласкава
в свойта пазва
и нищо светло не остава
тогава
едно човече забелязва
луната бяла островърха
под нея птица черна пърха
а на земята
като язви
разположени селата
спят гората планината
някой тихичко разказва
как без слънцето израства
черно-бяла тъмнината
и изчезва всеки цвят
от този шарен светъл свят!

Небесата

Небесата - бурни, тъмни,
под тях се леят водопади.
Тук отскоро чак се съмна -
и земята - още млада е...

Дървесата - буйни, живи,
те корен впиват във водите.
А животните прежѝвят
в такт листата и тревите.

Птиците

по небето - белите овчици
ги събира дядо Боже

а пък ято пойни птици
ще пътуват денонощно
по инстинкти вложени

да достигнат бряг далечен
от слънце весело изпечен

Скрито слънце

скрито слънцето зад облак
а отдолу океан бушува
сянка грее ярка обла -
и лъчите лачени събува

после пльосва се дълбоко
и със рибите игри играе
а небето звездооко
я провожда чак до рая!

По реката

по реката вървѝ по реката
със сълзѝте кървѝ тя горката
по реката ходѝ по реката
но пазѝ от водите душата си

по реката гора е разлистена
събудѝ се - зора свети чиста
по реката треви зеленеят
а реката кървѝ - слънце грее!

Върховете ледени

далече върховете ледени
оголват острите си зъби
от камъни и сняг отгледани
тежи им ориста им скръбна -

търпят те - брулени от вятъра -
извечни студ и светлина
гърдите сучат на земята
но дава ли им топлина?

тя - мащехата им - отгледа ги
да бъдат с пътниците зли
далече върховете ледени
забулени са във мъгли!

Северно сияние

в очите твои - северно сияние
зелено като ловните поля
когато в мен ги впиеше страдание
се раждаше и много ме боля

в ръцете твои - огнените пламъци
изгаряха тъй крехката ми плът
строяха помежду ни ледни замъци
наместо топлотата да спасят

в душата твоя - яростните викове
усещах и запушвах пак уши
но знаех знаех че не може никога
в мен мъката да спре да ме душѝ

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

гората в езерото се оглежда
гласи се като млада дама
а горе облак с бяла прежда
изплита райска панорама

листата - в пъстра са палитра
от зелено чак до алено
и ето птиците излитат
да целунат залеза

седя замислен до водата
и край мене падат листите
кърви от раните душата
есента по ней е писала

По BRING ME THE HORIZON - CAN YOU FEEL MY HEART

ДЕМОНИТЕ

демоните си не мога да удавя
че те знаят как да плуват
даже ангелите да ме благославят
с бесовете пак общувам

злобата във същината бих забравил
но влече ме да върлувам
демоните си не мога да удавя
че те знаят как да плуват

Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!

Разходка в гората

сред дървета се разхождам
но покрива всичко здрачът
от разходката ми нощна
във която ме провожда
мракът - моят спътник мрачен

чувам птичи песни звучни
но не виждам аз певците
питам се и как се случи
в този студ ужасен - кучи -
из гората да се скитам

образ лунен през листата
ту прозира ту изчезва

сякаш в приказка краката
движат се и беж - нататък
към поляна многозвездна

и излизам на широко
дето вижда се небето
няма облаче наоколо
сводът грее отвисоко
спира сякаш и сърцето

тази хубост упоява
покорѐн събираш длани
за молитва и тогава
ти Вселената прославяш
че с любов в Нощта събра ни

Гола

сърцето ти тупти
като на гондола
по тялото блести
на капки пот

така красива си
гола

в очите ти - небосвод!

и двамата сливаме
тела и душѝ

и двама откриваме
днес как се греши


сърцето ти тупти
след миг ще изскочи
ах моля те прости
за танца порочен

от обич съм болен
в този живот

макар и различна
аз пак те обичам

и не за пари
не за имот

в очите гори
безкрай небосвод...

а ти

все тъй красива си
гола

Всичко се случва само

докосвам те нежно
с ръце те притискам
и нека
сърцата
туптят
расте в нас копнежа
тъй силно те искам
огньове
във мене
горят!

а после е лесно
телата си знаят
и всичко
се случва
самό
от стонове песен
отиваме в рая
на облак
блажена
любов!

Две души

две душѝ самотни
подават си ръка
тъжни и сиротни
изгубени в нощта

две сърца самички
протягат длани те
момък и момиче
а мракът в тях расте

две душѝ самотни
ги свързва само чат
тъжни и сиротни
говорят а мълчат

Ток по тялото

щом докосна те
и ток потича
по пръстите
до тялото
обичано!

щом целуна те

страстта разпалва се
и устните
горят като
свещѝ запалени!

и сливаме се
като морските вълни
един във друг
преливаме

любовта не ще ни наранѝ
докато в очите я откриваме!

Благодаря ви жени

благодаря ви жени:
колежки
другарки
любими
благодаря че ви има!

някоя щом ме ранѝ
и друга с топли длани
лекува мойте рани

няма болка непростима!

завалѝ ли сняг - сланѝ
във моята градина
и топят го добрини
от вас - жени любими!

благодаря ви жени
през дните студени
че бяхте до мене
ту бурни вълнѝ
ту пусти поля
гори проходими
дарихте крила
на моите рими

благодаря ви жени
благодаря че ви има!

Милионен град

милионен град
толкова съдби
с вечните борби
за любов
за хляб

милионен град
и рай и ад
хиляди съдби
демонски зъби
забити
с адски глад

минават дните

милионен град
и стар и млад
живеят там
ни дом
ни храм
затвор капан
в тоз океан


милионен град
и рай и ад

Гроба

и бедни и богати
поглъща ни земята
по-важно е в сърцата
любов да има свята

омраза мъст и злоба
така са те излишни
че чака всички гроба
не ни спасява нищо

и многото имоти
коли и скъпи вещи
отиват си с живота
че никой не е вечен

и бедни и богати
за нас е гроба зинал
но нека във сърцата
любов и смях да има

На живота

на живота страниците леки
прелиствам бавно днес
в кръстопъти сливат се пътеки
разглеждам с интерес

колко пъти грешен път избирах
се вижда ясно тук
колко пъти в мрак и студ умирах
отказал да съм друг

на съдбата цъфналите листи
красиви са сега
и в очите сълзите са чисти
от болка и тъга

на живота страниците тежки
прелиствам бавно днес
и понесъл собствените грешки
ще спя добре нощес

По-силно е от мене

Какво да правя - по-силно е от мене!
И не за слава. Съдбата не променя.

Лекува всичко - най-кървавите рани!
Така обичам. Така подавам длани.

И дар сърдечен най-прелестен създава!
Той крие вечност. И почит заслужава.

Какво да правя - по-силно е от мене!
Ще продължавам... Творец съм на вселени.

Сам си си враг

ти сам си си враг
живееш във мрак
не дава ти знак
ти сам си си враг

и как не разбра
с любов - зла игра -
светът ти умря
и как не разбра

ти пак си си сам
в порутен стар храм
какво има там
ти пак си си сам

във болка и страх
не сторил ни грях
не си като тях
във болка и страх

без сам да си враг
прекрачил чужд праг
ще найдеш ти знак
без сам да си враг

От ада излязъл

от ада излязъл
с омраза белязан
той всичко убива
добро и красиво
и всичко изсъхва
живота издъхва
под лапите остри
на който докосне

но щом те посрещне
в сърцето горещо
се ражда и пламък
и всяка измама
изчезва самичка
и той те обича
тъй силно и вярно
че всяка коварност

се губи в душата
и влюбени двама
делите сърцата
все рамо до рамо
до края в земята

С нокът черен

с нокът черен ти разкъса
сърцето нежно и кървящо
вече е ужасно късно
в теб няма друго - само жажда!

ти заби жестока лапа
в плътта ми мека и невинна
с мръсна паст за миг излапа
душата - в болка тя загина

с нокът черен ти разкъса
сърцето нежно и кървящо
вече е ужасно късно
и само смърт във мен се ражда!

За кифлите 2 - Мога да мина за стока

какво като имаш кола
Лексус последен модел
аз зная че с къса пола
с поглед премрежен без цел
с много сенки и грим
и с вид "недостижим"
русолява и синеока
веща в хиляда порока
мога да мина за стока

какво като имаш пари
фирми насам и натам
аз зная че мога дори
да не е чак тъй голям
с много сенки и лак
и с вид "сега после пак"
кестенява и черноока
веща в хиляда порока
мога да мина за стока

какво като нямаш акъл
за друго при мен си дошъл

За кифлите 1 - Скъпа моя

скъпа моя
така си програмирана
дали си лакирана
дали нагримирана
или епилирана

все същата кифла оставаш си
годините ти не прощават и
ще се бъгне програмата
щом лъсне измамата

под грима показват се бръчките
не държи вечно и ботокса
изкуствено всичко замръчква се
и става тежък животът ти


скъпа моя
май не разбра че фалшиви са
"мечтите" ти пазени ревностно
тъпите мутри плешивите
не стават бащи на годината
и щом остарееш
заменят те
мигом с по-младата версия

защото ти не единствена
а с етикет "заменима" си
една е житейската истина
без чест по се търси жената
но има ли чест -
тя безценна е!

На К.

в очите ти - хитро и палаво пламъче
приличаш на дяволче малко
но колко е жалко
тъй жалко е
в обувката камъче
в живота ми няма ги
ни устните алени
ни длани за галене
няма ги...
звездите запалени

в очите ти - залези...

Една любов

заменям всичките си стѝхове
за една любов огнедишаща
дошла от нищото
разнищваща

една любов

и нека ме погълне бездната
за една любов
от звезди извезана
родила поезия
в стих един

една любов

една-единствена

и после смърт


и после - ров

По малко умирам

как искам да пиша поеми епични
в които войнѝ титанични
земята на две да раздират

но винаги идва красиво момиче
и въпреки клетви изрични
по малко умирам

Две сили

Две сили в мен се борят -
за две девойки пиша:
другарка и любима -
все стари, вехти рими...

Ума ми те разделят -
аз две жени описвам:
бял ангел, дяволица -
и двете хубавици!

Едва ли ще сполуча
с коя да е от двете -
едната става кучка,
а другата е цвете!

Държи ме тя

държи ме тя все още с мощ
огромна и велика
но ти в кръвта гориш и вриш
на няколко езика

съдба е тя но няма как
да бъде моя вече
а ти си вечен огнен знак
дори да си далече

опряла тя в миг лош е нож
до нежната ми вена

но пазиш ти среднощ с разкош
душата покорена

Очите ѝ - кинжали

Защо очите ѝ - кинжали -
раздират мойта плът?
А облаците натежали
с пух раните лечат?

Защо ръцете ѝ с магия
ме правят неин роб?
Смирен от дланите да пия
вода до своя гроб?

Защо лицето ѝ омайва -
за други да съм сляп?
И вместо туй да ме отчайва,
ме храни като хляб?

Защо така ме мъчиш?

Защо така ме мъчиш,
Сърце, войник жесток!?
Когато някой връчи
писмо - "Дотук сме!" Шок!

Защо забиваш меча,
Сърце, без милост ти?
Нима така ти пречи
да сбъднеш две мечти:

Едно: обич споделена.
Две: за писане вселена?

Забранен стих

нас съдбата жестока обрече ни
и сме двама различно обречени
да обичаш изобщо не искаш ти
а очите ми - вечно обичащи

Нейното име помръкна

когато боли ме
нормално не пиша
изчаквам да мине
но нищо

сърцето не пита
то иска си свойто
и рита с копита
на бройка

сърцето е тъпо
не мисли изобщо
излиза ти скъпо
най-общо

когато боли ме
добре е да млъкна
че Нейното име
помръкна

На Лили

аз мислех си че съм различен
не съм - по всичко си личи
щом всяко хубаво момиче
наказва ме като мълчи

По STARSET - MY DEMONS

не мога да я спра
тази болест във ума ми

дори и да умра
няма как да я измамя

край мене те летят
пак подобно лешояди
угасва моят свят
и пропада право в ада

не мога времето да върна
(не знае милост времето!)
спаси ме ако се превърна
в моите демони

По Linkin Park - New Divide

помня черни небеса
със светкавици осеяни
всички тъмни чудеса
от душата ми лелеяни

случваха се в тишина
но прорязана от болката
на човешката война
продължаваща без отговор

нека думите разсеят
далечното в очите ти
слънце силно ще огрее
стотици въпросителни

искам всичко аз да знам
покажи ми свята истина
върна ли се - ще съм сам
но ще знам дали си Изтокът

дай ми огън в пълен мрак
насочѝ ме към посоката
твоят ален топъл знак
във очите ти - жестоките

нека думите разсеят
далечното в очите ти
слънце силно ще огрее
стотици въпросителни

Искаш да откраднеш?

искаш да откраднеш
стиха ми?
глупако - ще напиша още сто!
дори и тях да ги задигнеш
и да публикуваш книга...
давай!
кой ще ти повярва
бурен върху цвят покарва ли?
бисер как ще се роди в калта?
плява ражда само плява!

искаш да откраднеш
мойта слава?
не става!
кради на воля
неразбрал
на мисълта полета
на думите размаха
раждат шедьоврите
и те правят класик
ако писано е
да бъдеш велик
пред света си длъжен
себе си да бъдеш!

никого не ще излъжеш

По трахеята

лази буца по трахеята
сълзите солени зреят там

от очи извира влагата
и сърцето силно стяга тя

бе това край и сбогуване
той не иска да общува не

той не иска да живее с теб
лази буца по трахеята

Мускулът

износва се мускулът
който поддържа ме жив
крепя го изкуствено
с пълни лъжи:

"ще срещнеш момиче
твоята сродна душа
ще я заобичаш -
ето ти шах!"

как искам да няма
нежни момичета днес
да гасне и пламък
и интерес!

"ще срещнеш жената
тази с която до край
ще стегне съдбата -
само че май..."

как искам да няма
повече силни жени
ех чудо голямо!
кой ме вини?

как искам да мога
да бъда щастлив
но вие сте дрога
държите ме жив!

Изхабено сърце

сърцето ми е изхабено
като износен стар парцал
от вас - жени свещени -
родени в рая бял

как искам да изтръгна
забитите във мен игли
и после да си тръгна
но без да ме боли

не искам да се давя
във ваште прелестни очи
и нека ви забравя
душата да мълчи

как искам да не пали
докосването ви пожар
на чувствата заспали
да бъда господар

не искам да обичам
- в гърдите камък от бетон -
с жена или момиче
да глъхнат вик и стон

как искам...

но кой срещу природата си
се сражава?
и докъде ще доведе това?
дух празен
във обвивка от слова
остава!

това е сякаш да убия
ей тъй направо - изведнъж
аз мойта - силната стихия -
с която се наричам мъж!

затова...

доде сърцето мое бие
макар износен стар парцал
ще бъдете във него вие -
жени от рая бял!

В очите сини

в очите сини - дъжд в пустиня
в очите сини - небеса лазурни
в очите сини - сън в градини
в очите сини - урагани бурни

Щом погледна

щом погледна
в сините очи
вечност ледна
в тях личи
непрогледни
облаците в тях
за последно
сторих грях

На Маришка - Имен ден

Честит имен ден, Маришка!

Каквото и да пожелая,
ти вече си го имаш:
- дечица - пълна стая
- мъжа - със теб до края -
във твое име!

Каквото и да е в сърцето,
ти можеш да постигнеш:
- пораснали момчета
- и Муза на поети;
десетки книги!

Художничка с думи -
красива и умна
БЪДИ!
Децата ви смели
по пътя поели
ВОДИ!

Ти стихия си опасна!
Ти си лоша и прекрасна!
Погледни ме с поглед ясен!

Очите - синева дълбоки!
Добри са, но са и жестоки!
Стрела си в тетива с посока!


Винаги напред движи се,
да си първа вечно искай...

Щом държиш добрите близко,
ще намериш всявга изход!

Нека музика ума пречисти

нека музика ума пречисти
заговарят тези бели листи
и се раждат хиляди мъниста

думите пред мен подскачат
знам какво те всички значат
те: спасители - палачи

всички чувства те предават
нищо скрито не остава
в мен избухва вряла лава

хич не мисля просто пиша
правя го тъй както дишам
коментарът е излишен

нека музика ума разтвори
тя душѝ спасява от затвора
музиката е за мен простора!

Имен ден на майка ми

Честит имен ден, мамо!
Бъди ни здрава само!
Бъди все тъй грижовна,
а аз - с любов синовна
и татко:
- заслон от бурите житейски -
ще те опазим храбро!
И както в притчите библейски
да бъдем ние трябва -
делен на три е хляба,
а пък закони европейски
не могат да ни сплашат!

Затуй да вдигнем чаши!

Честит имен ден, мамо!
По ръст не тъй голяма,
сърцето твое е вселена.
И щом те има - сме спасени!

По Rihanna - Don't stop the music

ръцете ти на кръста ми
танцуваме на ритъма
в косата твоя пръстите
емоции изпитваме

изгарящи и диви
и чувстваме се живи


и нека свирят тонове
въртим се бясно ние
заглъхват мойте стонове
в мелодия - магия

телата тя извива
и двама сме щастливи

Времето минава

... и времето минава
аз оставам сам
да пиша продължавам
без да съм голям

... и времето минава
все наивен съм
очакваната слава
е далечен сън

... и времето минава
и жени реди
какво ли толкоз дава
без да ми вреди?

Защо ли?

защо ли никой не разбира
какво към теб изпитвам
как ти душата ми раздираш
пак нежно и възпитано
и капе кръв - алени капки
и следват те ритъма
и хапеш плът - мънички хапки
зъбѝте в мен впити са!

Жена - ти за мен си...

жена!

ти за мен си божество
жестоко и далечно
стиховете - тържество
и обреченост

жена!

ти за мене си казън
ужасна и чудесна
от любов съм белязан
зреят песните

Жена - ти си ангел бял

Жена! Ти си ангел бял!
Жена! За теб бих умрял!

Жена! Красива богиньо!
Жена! Сипи чаша вино -
да пием ние двама!
Като теб друга няма!

Какво за мене значиш,
това не разбира го никой...
Луна, блестяща в здрача.
Жена - ти кралице велика!

Ти, като буря огнелика,
помиташ думите в езика.
Остават бели листи -
душата твоя чиста!

За тебе копнея

За тебе копнея -
безплътна богиньо!
Ликът ти мил грее
над мойте градини -
широки...

За тебе копнея -
красиво момиче
и сълзите лея,
че думи изричаш -
жестоки...

че думи изричаш -
думи съдбовни:
- Не ще те обичам!

Няма виновни!

Защо живея

Живея, за да трансформирам
чувства, факти и идеи
от света размирен.
На куплети зреят...
И нямам ни секунда мира -
копнея аз за Нея,
все за Нея!

Вахта е да обичам

Той още пише...
Какво да го правим?

Нека въздиша
по чакана слава...

Така вреди си...
Какво ни остава?

Да резнем всички
жени - да забрави!

...


Така не става
намира си нови!

И продължава
да ражда любови!

Тогаз в ума му
"любов" да изтрием!

И таз измама
открива с магия!

...


Дяволи малки
тъй сте ми жалки

как не разбрахте
до край ще пиша

нямам си яхта
тя е излишна

само че вахта
е да обичам!

На баща ми, по случай рождения му ден

Татко, ти си нашата опора,
наш стожер, котва и светлик!
Няма нито миг дори да споря -
за мен си ти велик, велик!

Татко, на плещѝте силни твои,
крепим се ние цял живот.
Трудните и сложните двубои
печелиш ти със тържество!

Татко, ний желаем любовта ни
с лъчи да свети в края чак.
И житейските ти люти рани
затворени да видим пак!

Жената е жена

жената е жена на всяка възраст
понякога река - друг път е бързей
мъжът обича тя щом той е дързък
а той обича я до края кървав

Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

Свобода

в стиха си можеш да си всеки
герой злодей убиец и месия
върви по прашните пътеки
и твори магия!

в стиха си можеш да си вечен
или вечна да е твойта муза
защото щом е той изречен
в него спи изкуство!

в стиха си можеш да си всичко
река
дърво и хълм
любов и огън
помни че трябва да обичаш
славата е дрога!

Не можеш да се спреш, нали?

не можеш да се спреш нали
пръстите сърбят
вътре те боли
не можеш да се спреш нали
пука ти или
нека се множат

в ума ти вечен ад!


а няма ли за теб покой
няма ден и нощ
няма и отбой
а няма ли за теб покой
просто са безброй
кой добър кой лош

душата режеш с нож!

Не мислех, че мога

не мислех че мога
да чувствам отново
ни лед нито огън
ни сладка отрова
а вашата дрога
жени
с която готови
сме ний за войни
с която и Бога
забравяме в миг
защото сте вие
и мрак и светлик

но явно се случи
и ето че днес
във мен се отключи
нездрав интерес
към женския род
и ето получих
цел в моя живот
жена
звезда в небосвод
в деня светлина
в реката ми брод
която за мене
е огън и страст
и цяла вселена
заклевам се аз!

Излизайте

вън е сто градуса
излизайте!
вие млади сте!

слънцето пече ли
излизайте!
ще спечелите!

сън е маранята
излизайте!
лудият вятър

ваш другар е
и на млади
и на старите!

той ще охлади
с ласка страстите
вечер със звезди
нежните води
те прекрасни са

В ушите

в ушите музика кънти
и носи вихър леден
към листа тихо гледам
молѝвът сив в ръка блести

и пиша вече думи аз
под порива му силен
и буквите ми жилят
със огън и любов и страст

в ушите музика кънти
захранва мойта жажда
и стихове поражда
окъпани в мечти

Музика

музиката ромоли
като летен дъжд
ах защо така боли
в ляво изведнъж

музиката е река
в мен се влива тя
гони всякаква тъга
ражда любовта

музиката ромоли
като летен дъжд
бодват мънички игли
- стръкове от ръж -

Нещо с мен се случва

нещо с мен се случва
а не знам какво
нещо се раздува
нещо се отключва
ставам сякаш
ново същество!

всичко се променя
идва наместо
става нещо с мене
раснат грозд вселени
гасне мрака
осветен с любов!

Бял ангел

Бял Ангел сред демони...
Защо дошла си тука?
Не стигна ли времето -

ти цветовете да отделиш
от боклука?

Бял Облак сред пушека...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли - душно е?
А ти си цветето лилаво,
теменуга!

Бял Дух носиш в себе си...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли белезите?
Знай, те не могат; няма как да
станат други!

Свещица ярка

свещица ярка в мрака
ангел в черен ад
кралица чака сякаш
обич в тъмен свят!

сълзица нежна тиха
рониш - светъл цвят
в стотици силни стиха
прелест оживя!

лозници са ръцете
меки бели те
на жрицата сърцето
в теб тупти дете

кралица чака в мрака
обич в тъмен свят
свещица ярка сякаш
ангел в черен ад!

Поема

дъхът последен
преди да поема
богиньо - погледни ме

дъхът ти леден
описвам в поема
богиньо - докосни ме

и път последен
преди да поема
богиньо - целуни ме

и в сън непрогледен
без риск да поема
богиньо - нарани ме

В живота ви навлизам

в живота ви навлизам
приятели мои
аз бурно не прецизно
без жалби и капризи
през всички двубои

в живота ми ви има
приятели мили
и тъй сте ми любими
и тъй необходими
вий давате сили

Можеш ли от нищото

можеш ли от нищото
нещо да измъкнеш
можеш ли излишното
в него да изтръгнеш
огъня да вдишаш ти
който ражда пъкъл
всичко да напишеш и
вкусил смъртна мъка

осъзнал че си се лъгал
да умреш във някой ъгъл

Дали жената е змия

дали жената е змия не зная
но зная че змията ни е
изгонила от рая
и ако двете са били змии
тогава нищо чудно
че щом жената те обвие
започват всичките злини

Зова

зова вас - вихрите могъщи -
които къщите обръщат
и викам бурите всесилни
с дъжда обилен покорил ни!

зова вас - огнени стихии -
владели вие сто магии
и викам ангели и дяволи
на мене славата да дават!

зова вас - думите безсмъртни -
и нека Музата със вас живее
сърце върви по пътя кървав
щом спре
звезда блестяща ще изгрее!

Елате думи

елате думи
елате красиви слова
за никакви суми
вас - нежните струни -
не бих изтъргувал
заради вас съществувам

елате думи
ела прелестна реч
по реки и по друми
в нощи тъмни и лунни
те диря и намирам
за тебе живея
и за тебе умирам

Всичко е черно

всичко е черно всичко е сиво
не зарежда любимата музика
няма във мене чувство красиво
и далече избягаха музите

губи се пламът чезне искрата
без надежда се скитам по листите
вехнат без сили спят сетивата
и ще дойде той - краят ми - близо е

Душата ми

душата ми мракът оплита
из ада самотна се скита
страдае
а пътят с надежда пропит е
изгарят по него сълзѝте
блуждае
с горчива отрова опѝта
тя няма кого да попита
за рая

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - котета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
ней - котета две -
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

Смъртта

прокара черен нокът по сърцето ми
Смъртта
телата ни мърсуваха преплетени
в сластта

прокара остър нокът по душата ми
Смъртта
следа остави с болка отпечатана
в пръстта

Давя се в море

давя давя се в море
искам болката да спре
няма кой да разбере
но пиша
огън огън в мен гори
стига ми смъртта дори
да съм мъртъв до зори
недишащ

Да можех

да можех от себе си да съблека
всичко тъмно и тревожно
както сменя кожата змия
но това е невъзможно

да можех да изчистя всичко зло
от себе си да го извадя
и да не бъда вече лош
да усетя чиста радост

да можех но не мога аз уви
и душата ми кърви

Виждам очите ти

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
дните наситени
с чувствения ти разкош
сто въпросителни
режат като остър нож

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
тъй възхитителни
крият те голяма мощ!

Душа оголена

душа оголена...
гледайте всички!

сърцето в полет е...
мъничка птичка!

и всички спомени...
ваши са днеска!

живот отровен е...
моята песен!

Аз съм като теб

аз съм като теб
но не съвсем еднакъв
в мен любов расте
расте и - черен - Мракът

да пътувам мога
във всички измерения
и убивам много
дори без прегрешение

да руша успявам
и сградите бетонни
нивга не прощавам

със силите огромни

виждам всичко скрито
зад хиляди прегради
ясни са душите
и няма изненади

да пътувам мога
във време нелинейно

и да кажа сбогом
преди дори здравейте

аз съм като теб
но не съвсем еднакъв
леко с мен дете
убива бавно Мракът

Аз съм Бог

Аз съм Бог
ако заповедите престъпиш
с моя гняв жесток
ти излиза всичко много скъпо

Аз съм Бог
но не такъв какъвто си мислиш
милостив не
строг
и за жалост далеч не единствен

Аз съм Бог
но наричат ме парична валута
нямам аналог
по-безмилостен съм и от барута

Осъден

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
за него няма награди
и стига само да диша

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не сеща капчица радост
и чувства всичко различно

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не спира нивга заряда
присъда дадена свише

На Вечността пастта

На Вечността в раззинатата паст
ще загине всичко мое!
Всичката жажда, обич, нежност, страст,
редом с тежките двубои!

Питам - какъв е смисълът тогаз
да живея и да дишам
щом ще изчезне всичко? Даже аз
всички листи да изпиша!?

Прокълнат съм

прокълнат съм
покълват там
в главата ми шедьоври
но мразя ги
погазени
са всичките любови

прокълнат съм
да пълнят те
стотици бели страници
забравени
сломявани
в дълбоките ми кланици

Пролетен дъжд

този нежен пролетен дъжд
вали и залива земята
разпрострян на шир и на длъж
играе си с лудия вятър

този нежен пролетен дъжд
пои той и всичко покарва
както ласка лека на мъж
на почвата обич докарва

Светът така красив е

светът така красив е
защо тогава в сиво
всичко в мен е оцветено
текат от кръв сълзѝте
и пътят с тях пропит е
плаче цялата Вселена

Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
вместо огън бял да ръси то
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Едно кафе

сипѝ едно кафе
с канела
на свойте светове
стигнах предела

сипѝ в едно кафе
сметана
да пиша стихове
само остана

сипѝ едно кафе
и плащам
катеря върхове
смело
юнашки

Седя и се чудя

седя и се чудя
какво да скалъпя
без да настъпя
с крак по мазола
някоя гола
(но мила и скъпа)
дива и луда
поп-фолк "певачка"
(пълна глупачка)

седя и се чудя
какво да напиша
в което да диша
"на нашето време"
духът
на кой ли му дреме?
напълно излишно
хабя си таланта
дори без поанта
завършвам стихът!

Ще бъдеш в бяло

"ще бъдеш в бяло", казал е поетът
но какво сега диктува етикетът?
булките във смокинг
младоженците във рокля?
просто не зная
къде ли ще му дойде краят?
не не искам тук за джендъри да пиша
или за други извращения
просто се чудя откога излишни
нормалните са отношения
и не - не е перфектен този стих
но пък то кое ли вече е перфектно
може би на чичо нощния грим
или на леля бицепса нацепен

По Hallucination - Dj Regard and Years & Years

тъй фалшива не бъди
любовта ти е халюцинация
аз пътувам сред звезди
във дълбока хибернация

и ума ми не лъжи
любовта ти е халюцинация
сред безкрая ме държи
към далечна дестинация

във душата ми блести
любовта ти е халюцинация
сбъдва моите мечти
без да дава с тях гаранция

https://www.youtube.com/watch?v=5jeVnkgfv2I&list=RDMM&index=12

Не живея в приказка

Не живея в хубава приказка
и често боли ме!
Принцът де е? Няма го никъде!
Да съгрешиме!

Не живея и в анимация
на DC или на Дисни!
Всеки ден ги режа. Глупаците!
Така ми писна!

Но когато дойде Спасителят,
ще ме отведе надалече!
И от силата му опѝтала,
ще стана Вечна!

Опитвам се горко да плача

опитвам горко да плача
додето скрива ме здрачът
замахва с брадва палачът

и удря напразно дръвника
на демони чува се кикот
аз глътнал съм сякаш езика

не мога и дума да кажа
понявга съдбата с виражи
те храни с любовни миражи

додето се пръснеш от мъка
животът ти става на пъкъл
и свиваш се в тъмния ъгъл

разбираш ти как си се лъгал

и можеш само да плачеш
но трябва смело да крачиш
за някой всичко ти значиш!

Всеки ден

всеки ден - различно чувство
кара ме на лудост!
искам да творя изкуство
почвам да се чудя...

няма ли щом стана майстор
вече да съм куку?
и с цветята първомайски
с пролетта да пукна!?

Безсилен

но защо ли в душата ми мъка
простира сега пипала
нито крал съм аз
нито съм лъгал
защо ли в ума болка зла
като шило се е забила
и - ангел кървящ без крила -
днес се чувствам толкоз безсилен?

Тежко брате се живее

тежко брате се живее
когато не знаеш
не разбираш
за какво боли
за какво умираш
в цикъла безкраен

тежко брате се живее
щом съществуваш
с едната цел -
с разтворено сърце
да чувстваш
да описваш
и да сееш истини

тежко брате се живее
когато всъщност
не живееш!

Всемирната мъка

на гърдите ми звяр тежък лежи
в душата - всемирната мъка -
и защо ли тъй животът тежи
защо ли са дните ми пъкъл?

от очите текат горки сълзи
кога ли ще свърши тъгата
към сърцето ми отрова пълзи
защо е тъй лоша съдбата!

По Garbage - Cherry lips

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
ти нарече ме скъпа
станах аз бързо твоя любима

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
и оголих си пъпа
даже не знаеш моето име!

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
и закона престъпи
лесно как лесно ти съблазни ме!

дадох ти всичко което имах
захвърли ме бързо
с тон злобен и дързък
вече не съм ти необходима!

Тялото ти помни

тялото ти помни
и страстите огромни
тялото ти помни
момата с двете стомни
тялото ти помни
и огнените срещи
тялото ти помни
целувките горещи
тялото ти помни
два слети силуета
тялото ти помни
и болката в сърцето

тялото ти помни

Душата излезе от гроба

душата излезе от гроба
заровен бях жив
ранен бях от завист и злоба
от долни лъжи

душата е вече свободна
под ярко небе
душата със рана прободна
лекувана бе

душата излезе от мрака
където живях
годините минаха
чаках
без обич без грях

Килия

затворен бе в килия
и всеки ред бе отражение
на външната магия
на твоето копнение

сега си ти свободен
и всеки ред е откровение
ти виждаш небосвода
той носи вдъхновение

Тъмнината се разсея

тъмнината се разсея
и ето виждам пак лъчи
зная скоро ще огреят
сърцето сините очи

във душата вече зреят
цъфтят красиви стихове
птиците в овошки пеят
летят в горите ветрове

Добре си поживя

дотук добре си поживя
сега е време да пораснеш
и да отвориш своя свят
за две очи и поглед ясен

Мислиш си, че можеш

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Помисли си пак!
Спъваш ме на всяка малка крачка.
И обвиваш в Мрак!

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Помисли отново!
Твоята стръв само е закачка.
Аз владея словото!

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Залагам против теб стотачка!

Това което в мен гори

това което в мен гори
тоз ярък пламък
запалено е от зори
да гасне няма

това което в мен гори
- една магия -
която хиляди дори
не ще убият

това е древния талант
и ще пребъде
като шлифован диамант
като присъда

Раната боли

Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Всичко отминава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Хич не съжалявам.
Питам се дали
после продължава...

Щитове и брони

слагам щитове и брони
бягам
никой мен не гони

вадя мечове и пушки
всички
ви държа на мушка

истината - аз копнея
пълна
с обич да живея

Ядох хляба клисав

колко стихове изписах
ядох хляба клисав
слагах в разните калъпи
изразите скъпи
украсявах с цветни рими
думите любими

и какво?

хиляди творби
стихосбирки десетки
толкова съдби
сладки мои кокетки

всички ви обичам
- мили ми момичета -

но

вие безразлични сте

Талантът

талантът помага и пречи
не искате речи
аз зная
талантът ме води напреде
но той е и вреден
аз зная
талантът ме дърпа назаде
но носи и радост
аз зная


талантът - нож с две остриета
е за поета

Въртя се в кръг

въртя се в кръг
и щом опитам да избягам
стрела и лък
огъвам и разтягам
и после изстрел
и далеч съм от десетката
такава истина
че солена ми е сметката

въртя се в кръг
и щом затичам се направо
един недъг
препречва земната ми слава

Дали е възможно

дали е възможно да пресъхне

реката която към мене тече

и музата вечно да заглъхне

дори тиха дума да не изрече

навярно въпроси реторични

това са и нямат те работа тук

край мен пърхат винаги момичета

гласовете им - най-прелестен звук

Пиша за тебе момиче

пиша за тебе момиче
което само на себе си приличаш
без стотици обожатели
ти няма да получиш цвете
но цветето си ти
и най-красиво днес цъфтиш
да ще осъмнеш може би самичка
не на луд купон
може да пролееш и сълзичка
може да отрониш стон
но ще дойде и твоето време
не казвам че ТОЙ ще те вземе
сякаш ти си нечий колет
аз пиша за тебе момиче
както само може да обича
един поет

Осми март - Маришка

в живота ти едва навлязох
ни с любов
ни с омраза
а с приятелство дълбоко
кажи момиче звездооко
нали ще бъдем все другари
доде Оная ни попари
и надявам се мир да намеря
и в ръцете ти да не треперя
това добър е старт:

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ!

Осми март

на вас
които ни раждате
на вас
които сте Жаждата
на вас
които ни гледате
на вас
понякога ледени
на вас
които обичаме
на вас
в които се вричаме
на вас
които ни пазите
на вас
далеч от омразата
на вас
лъжливи и истинни
на вас
студени и искащи

това!
днес ви даваме
в слова!
обещаваме
да бъдем до вас
не само днес
и през другите
364 дни
от годината
защото сте вие жени
дъщерите
съпругите
майките

бабите

силните

слабите
и богините

Момиче звездооко

поглеждам в очите ти дълбоко
кажи момиче звездооко
защо се държиш така жестоко
с твоя предан слуга

надеждата виждам да изгрява
кажи девойко слънцеглава
защо да ме мъчиш продължаваш
чувствата поруга

одеждите твои са лъчите
кажи принцесо от мечтите
защо за теб леят се сълзите
раждат цветна дъга

Творецът

творецът е затворник на ума си
нощите му - дълги
дните му са къси

творецът е заложник на труда си
героите му - ярки
сюжетите са пъзел

творецът е свободен като птица
душата му - крилата
творбите от сълзи са

Защо принуди ме

защо насили ме със думи
свободно да живея
защо принуди ме с делата
аз други да не слушам

защо заложник взе ме тамо
дето грее свободата
защо накара ме да бъда
независим и безгрижен

Рано е

знаех че и този ден ще дойде
във който
ще спра завинаги да пиша
писалката ще е излишна
и няма да създава нищо
обаче
рано е да ме погълне здрача

Чудовището

чудовището облизва пак лакомо
своите хиляди резци
откъснало е то скоро на някому
нежните два бели прасци

чудовището захапва с наслада
твоята хубава душа
запраща я в кръв и стенеща в ада

само ако му разреша!

Какво ни прави такива

какво ни прави такива
каквито сме всъщност
дали наш опит горчив ни
превръща
в учени и метачи
в жертви или в палачи...

какво животът значи?

ако търсите отговор
във този кратък стих
ще ви разочаровам
но личната ми теза
е че всеки иска
да е полезен
и с някой близък

ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ

Не сме били за този свят!
Нито за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ!

Не сме били за този свят!
А за друга конюнктура!
Години в ямата живях!
Но даваме ви:
ОЩЕ КУЛТУРА!

Не сме били за този свят!
А нима за вас е запазен!?
От нас запомнете това:
Ще вървим напред
ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ!

Аз дори не ви съжалявам

... но аз дори не ви съжалявам
вие - за хубостта женска слепи -
как се осмелявате
да сипете обиди свирепи
да се подигравате
"ще я разцепя!"

жената е крехко създание:
богиня прекрасна
стихия ужасна
жената е с нежно съзнание:
тя иска ухажване
желае угаждане

жената е с крехка физика:
като цвете лека
кадифено мека
жената е често капризна:
тя иска жестове
желае чествания

жената понякога иска
стихове, възхвала...
колко е чиста
ангелски бяла

жената понякога иска
само нежност, ласки...
мъничко близост
без маска

но най-важното -
жената иска уважение
пак ще кажа

че аз дори не ви съжалявам
вие - за хубостта женска слепи -
как изобщо дръзвате
да сипете обиди нелепи
"ще я пръсна!"
"ще я разцепя!"

Ако само...

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:

- блага за всички хора
- и място под простора
- дейност пожелана
- две копнени длани

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
нямаше да има смърт

а Светлината на хиляди звезди!

Жест красив

жест красив да дойде може
само от момиче хубаво
няма как да бъдеш лоша
нито злобна зла и глупава

толкоз мила и добра си
като нежна роза алена
и приятелка на Краси
по фармация запалена

Взора си нежен

взора си нежен в изгрева ален
си впила
с огнени мрежи той е запален
и силен

моята младост твоя е скъпа
вземи я
нови наслади в цвят ще напъпят
с магия

скоро ще дойде нашата среща
почакай
миг един в който ражда се нещо
от Мрака

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!

Сенките раснат, Любими,
а ние се гледаме, пак устните слели.
В мене захласнат, любѝ ме -
под блясъци бледи, за любов сме узрели!

Люби ме

аз зная че ме искаш
хайде лесно е
кажи ми

желая те любима
интересно е
любѝ ме

жадувам тебе скъпи
толкоз години
плени ме

бленувам тебе мила
моя богиньо
спаси ме

Кога последно

Кога последно бях с момиче?
Кога ѝ казах, че обичам?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Това човешко
чувство като рана!

Кога последно бях с момиче?
Кога любима я наричах?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Така горещо -
огън палех с длани!

Сняг

колко чисто колко бяло
в сняг е пътя цял
в сняг са къщите колите
бели днес са и душите
и светът е бял
като ярко огледало

Подари ми луна

подари ми луна
подари ми дъга
звездна нощ подари ми
ще ти стана жена
но ще носят тъга
дните непоносими

ти подай ми ръка
давай точно така
нека танца подхванем
аз ще бъда до теб
и през вихър свиреп
и докрай ще остана

Чакам те

чакам те
през безкрайните нощи
в напрегнатите дни
чакам те
упорито теб още
сред всичките жени
чакам те
вечно с призива мощен
под звездни светлини
чакам те

Моя любима

моя любима
в тебе се сливат стотици
тебе те има
в образи ярки на жрици
принцеси, кралици...

моя любима
в тебе живеят красиви
незабравими
образи на самодиви
русалки и нимфи...

моя любима
в тебе се раждат и бъдни
дами без име
тегнат те като присъди
и водят по пътя

Каква ли си

каква ли си
с усмивка лисича
тъй мило момиче
с косите алени
в очи със залези
със устните кървави
това образ първи е

каква ли си
с очите лазурни
момиче културно
с коси платинени
с уста рубинени
с ръце отворени
това образ втори е

каква ли си
с коси абаносови
от битки износена
с очите лешници
с устните грешни
с ръцете ледени
това образ последен е

Не зная как изглеждаш

не зная как изглеждаш
а образът лежи във мене
и някаква надежда
и няколко копнежа
създават тези сто вселени

не зная как изглеждаш
и няма как да те опиша

без смисъл всяка нежност
във мисъл безметежност
все още всичко е излишно

Ти си мислиш навярно

ти си мислиш навярно
че по тебе жаля
спомни си как коварно
честта ми окаля

мислиш че спомена пазя
мечтай си

ти си мислиш навярно
че по теб линея
така високопарно е
на глас ти се смея

мислиш че крия омраза
мечтай си

ти си мислиш навярно
че за теб боли ме
това е тъй невярно
как бе твойто име?

мисли както ти изнася
мечтай си

Ти си видение

ти си още видение
ти си още в съня ми
теб наричам спасение
със очите - бездънни

ти си само илюзия
ти си само на листа
но си бъдеща Муза
свята бляскава чиста

ти си вече в съдбата
ти си вече решена
ето твоя - душата ми -
с нея всички вселени

По Sia - Unstoppable

слагам броните железни
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнените бездни
на безкрая
в тях - беззвездни -
те са с пламък изковани

слагам броните железни
да се биеш - безполезно е

аз съм непобедима
но наричай ме любима
аз съм неудържима
но обичай ме любими

слагам броните железни
няма време за поезия

аз съм непобедима
по-могъща от богиня
аз съм неудържима
като вятър във пустиня

слагам броните железни
побеждавам много лесно

слагам броните железни
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнените бездни
на безкрая
в тях - беззвездни -
те са с пламък изковани

Твоето име още не зная

твоето име още не зная
някъде в бъдното мое лежиш
нашата среща - сладка омая -
как ще започне
                    и как - продължи

твоето име още не помня
някъде в бъдното мое си ти
нашата среща - грешка огромна? -
или ще сбъдне
                    тя мойте мечти

Ти си толкова далече

ти си толкова далече
още не си ми се случила
ориста така се стече
чака тайник да отключа

ти си толкова високо
още не съм те усетил
теб момиче звездооко
твоят поглед ще ми свети

Не те познавам

не те познавам
не съм те виждал дори
но ти пленяваш
огън в очите искри
в дланите пламък гори

мойто сърце покори


не те познавам
вече душата боли
кажи тогава
с мене ще тръгнеш нали
огън където вали

моя ще бъдеш или?

Ти нямаш име

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви.
Ти забрави ме; мен забрави!
Още не помниш сладкия час,
радост огромна... Огън и страст.
Моя любима, моля, върви.
Ти забрави ме; мен забрави!

Ти нямаш име, нито лице -
с обич спаси ме, даде ми цел!

Черна сянка

ти си черна сянка
в моя нов живот
може би си ангел
от небесен свод

може би си дявол
с цел да пакости
махай се тогава
имам си мечти

може би богиня
впила две звезди
ювелирно сини
обич да роди

може би момиче
скромно и добро
на врата окичило
ангел от сребро

ти си бяла сянка
в мойте нови дни
стана ми стопанка
в мир и във войни

Ти наричаш ме сега любима

ти наричаш ме сега любима
но не знаеш още мойто име
аз момиче съм за тебе мило
но си траеш
с рими пъстрокрили

не затрупа ти слуха ми крехък
а направо със голям напредък
водка купи и почерпи всички
и тогава рече - ти Лисиче

си достойна за богиня вечна
твърде близка но така далечна

Поискай ме

Поискай ме и ще ме имаш.
Ти само назови ме!
Желаеш ме, това го зная.
И лесно идва рая!

Поискай ме и аз съм твоя.
Едничка сред безброя!
Наричаш ме сега любима.
Не знаеш мойто име!

Поискай ме и ще ме имаш...

Жена, богиньо вечна!

Жена, богиньо вечна!
Подай ръка и в мен река
потича бързотечна!

Жена, кралице нежна!
Аз рицар съм и в боя пръв
дори и безнадежден!

Жена, принцесо бледа!
Твой съм жених, и с този стих
стопявам взора леден!

Хибрид

плъзга се колата в мрака
като през морето скат
святкат две очи на дракон
демон зъл от чужди свят

плъзга се колата в мрака
като диво същество
спира тихо тя пред знака
и спасява пак живот

плъзга се колата в мрака
този странен нов хибрид
в бъдещето нея чакат
купувачите с пари

Ти навярно си мислиш

Ти навярно си мислиш, че страдам?
(по това прекрасно тяло младо!)
Е, съвсем случайно си сгрешила...
(красотата ти че ми е мила!)

Ти навярно си мислиш, че плача?
(като че за мене всичко значиш!)
Е, направо много си във грешка...
(че аз пазя всяка твоя дрешка!)

Ти навярно си мислиш - боли ме!
Аз не помня и твоето име!

Очите ти маслинени

обичам очите ти маслинени
обичам и ръцете меки
и галя ги при случай всеки
сега но и утре и завинаги

обичам и устните ти алени
обичам и нозете леки
споделяме едни пътеки
те водят до изгреви запалени

Твойто име е жена

твойто име е жена
а жена звучи ми гордо
във очите тишина
на последните акорди

твойто име е жена
а това е нещо свято
заблестяла в светлина
населяваш ти земята

твойто име е жена
а жена звучи красиво
нямаш никаква вина
че Природата загива

Името ти е жена

името ти е жена
плод в утробата си носиш
повод ставаш за война
и за хиляди въпроси

името ти е жена
и природата пробуждаш
в теб събираш светлина
и отдаваш я при нужда

името ти е жена
нов живот в света въвеждаш
в тези тежки времена
носиш вяра и надежда

Аз жена съм

Аз жена съм! -
раждам, страдам и умирам!
В студ ужасен
топлината в мен складирам!
Плод прекрасен
във утробата моя живее.
С поглед ясен
и Природата в мен ще узрее!

Дяволът и поетът

Луцифер, Велзевул, Мефистофел,
имам много имена,
и във тези кратки строфи,
ще говорим за шедьоври -
по очите на жена!

Този, който пише тука стихове,
надява се на слава,
и макар да е от тихите,
и макар да хваща шрихите,
не му се получава!

Тука идва моят ред - готов съм,
и малко да помогна,
идва тук: идея нова,
идва там: и е готово -
душа да взема мога!

И ето че поетът в ад се пържи,
но аз не съм доволен,
цял живот бил е в кърви,
в казана скача бърже,
за още огън моли!

Но аз съм хитър и разбирам,
че трябва да го върна,
там горе бавно да умира
той без изобщо да разбира
защо в поет се превърна!

Не всеки стих

не всеки стих е шедьовър нали
колкото и да ти се иска
понякога пишем пълни бози
дори без перфектните рими

не всеки стих те прави класик
но за един поне ти се молиш
един живот какво е
жалък миг
изправиш се едва и се строполиш

не всеки стих е най-добър
но как без него ще успееш
щом вали отваряш ти чадър
докато слънцето изгрее

Тайна

страх те е че ще изчезна
страх те е че ще ме изгубиш
и ще се продъниш в бездна
и това ще те погуби

не се страхувай

аз живея във гърдите твои
дишам с твойте дробове
и побеждавам с теб в двубои
и строя със тебе светове

не се страхувай

аз съм огъня в очите ти
аз съм хилядите въпросителни
които задаваш безкрайно

аз съм твоята тайна

Трудовак

Не бях ти писал много дни...
(под много, ти разбирай два)
Но имам чудни новини -
за туй ти пиша тез слова!

Ще бъда вече трудовак,
(това работник ще рече)
А колко хубаво това е -
пара към мен ще потече!

От днес ще съм обикновен
(това отдавна пожелах!)
И с този стих, за мен свещен,
изгарям всеки глупав страх!

Кой така жестоко ме наказа

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

стига толкоз
                    прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич
                дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!

По Roxette - Stars

...и където и да идеш
аз ще те последвам
погледни и ще ме видиш
пак ще те последвам

каквото и да кажеш
каквото и да направиш
ще ти подскажа
не ще те оставя

като огъня подпалка
като листа химикалка
много малко
са родените да следват


и където и да идеш
аз ще те последвам
всеки ход ти е предвиден
винаги те следвам

каквото и да кажеш
каквото и да направиш
ще ти подскажа
не ще те оставя

като рибите реката
като пъпките земята
такава е съдбата
на родените да следват


И слънцето ще грее,
реките ще се леят,
цветята ще узреят,
там ще те намеря!

Сфера стъклена

разкрива сферата стъклена
в ума ти планове пъклени
тя вътре в себе си крие
огромна силна магия

разкрива сферата стъклена
от тяло няколко въглена
остават в твоето бъдно
щом караш я безразсъдно

разкрива сферата стъклена
очи на дявол изцъклени
той в тебе гледа лакомо
потъваш скоро в мрака му

Свикни с болката

свикни със болката
покори я
както се пречупва кон
кажи ѝ - толкова!
усмири я
нищо че тежи цял тон

свикни със болката
нека боли
чувствай се като боклук
кажи ѝ - колкото
имаш игли
давай в мен забий ги с чук!

свикни със болката

Рана дълбока

рана дълбока в гърдите
кръвта му тече ли тече
длани жестоки с бодлите
дерат го доде се врече

рана дълбока в гърдите
боли го тъй - ще откачи
литва високо с орлите
и къпе се в ярки лъчи

Да си болен

колко тежко е да бъдеш болен
прикован духът, не волен
във затвора лежиш доброволен
вечна зима в теб, не пролет

Стихът те лекува

стихът те лекува
но не е магичен
и щом боледуваш
с причини логични
за лек да го считаш
не можеш
опитай
все пак с церовете
които предлагат
за лек вековете
доказват - помагат

Съставка

съдържаш ценната съставка
на всичко живо на света
и правя вече съпоставка
как силно действа любовта

(когато трябва да обичаш
даже само от инат
или любимото момиче
е целият ти свят

когато трябва да забравиш
ей така дори напук
защото той не заслужава
и пълен е боклук)

Твореца тя как вдъхновява
творбите пълни с красота
как носи му безкрайна слава
душата грее в чистота

Вие двамата работите

вие двамата работите
и от времето крадете
стих да напишете
и развиват се животите
аз изливам си сърцето
пълно с излишъци

вие двамата работите
а аз клатя си краката
стихове пиша
все на бързи обороти
и изливам си душата
с думите скришом

Всеки от нас

всеки от нас е различен
и пише както обича
всеки от нас - уникален -
душата крие кристална

всеки от нас има стил и
във него много е силен
всеки от нас ще успее
все някой ден да изгрее

Планината се издига

планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина

върховете ѝ са бели
като женските гърди
а отгоре са се спрели
стадо светещи звезди

планината се издига
таз огромна планина
тя за мене е енигма
като тяло на жена

Моля, мила

моля мила на колене
дай ми само шанс
и ще видиш ти у мене
по-голям талант

моля мила дай ми време
дай едничък танц
и любов ще те обземе
и не ще съм сам

Живеел някога един поет

живеел някога един поет

той виждал различно света

където другите виждали смет

той виждал дивна красота

където другите виждали смърт

той виждал нов живот

живеел той в прелестен кът

под звезден небосвод

за него бил целият свят

голям разперен лист

и колкото дълго живял

оставал си чист

той искал всичко околовръст

във стихове да претвори

и Бог с ужасната си мъст

осъдил него да гори

живее днес един поет

безсмъртен и велик

но не може той да спре

да пише и за миг

Жив ли съм?

Жив ли съм, или съм мъртъв?
Такава панорама пред очите!
Бог създал я е, безсмъртния...
И гледам я, и парят чак сълзѝте!

Жив ли съм, или съм мъртъв?
Дали ангел пренесъл ме е в рая
и очите виждат първи
божествената хубост на безкрая!?

Жив ли съм, или съм мъртъв?

Тривиален или странен

тривиален или странен

ако трябва да избирам

във сърцето с люта рана

цял живот ще си умирам

тривиален или странен

но в душата ми да грее

любовта и да остане

и след мене да живее

тривиален или странен

но безсмъртен и всевечен

и със обич да нахраня

едно мъничко човече

Женската усмивка

женската усмивка
женският смях
търся без почивка
търся без страх

те са ми храната
жаждата с тях
засищам в душата
без да е грях

женската усмивка
женският смях
пивото са пивко
поривът плах

Същества магични

всякакви същества магични
стиховете мои населяват
някои - прости и логични
други пък се открояват

кралици, принцеси, самодиви
те всичките присъстват
във римите леки и красиви
нежни те са но и пъстри

всякакви същества митични
стиховете мои населяват
като свои деца обичам ги
тъй като го заслужават

Сърцето ми кърви но

сърцето ми кърви но
сипи ми чаша вино
да пиеме на екс
животът си върви но
не всичко е невинно
и често има секс
бедите забрави но
остава си повинност
да бъдеш ти човек

Искаш Вечност

О, искаш Вечност? Глупаво човече!
Какво ти пречи?
- Нямаш връзки. Не си дързък!
- Не си упорит като магаре!
- Необвързан. Много бързаш!
- Ще започна да повтарям...


О, искаш Вечност? Времето изтече!
Какво ти пречи?
- В тъпа страна се намираш!
- Не им пука дори да умираш!
- Самоубийство е да издаваш!
- С книгата и себе си продаваш!


О, искаш Вечност? Ами размножи се!
Това е Истината!

По Madonna - Hung up

Времето върви тъй бавно,
времето върви тъй бавно,
любовта кърви безславно...

Знаеш ли какво изпитвам,
знаеш ли какво изпитвам,
не си ли малко любопитен?

Затвори вече телефона,
затвори вече телефона,
говориш си с Мадона!

Всяко малко изречение,
всяко малко изречение,
от голямо е значение!

Времето върви така бавно,
времето върви така бавно,
няма да лежим водоравно!

Затварям телефона вече,
затварям телефона вече,
един от друг сме тъй далече!

Върхът

Върхът се извисяваше високо,
беше изпитание голямо.
Започнахме борбата си жестока -
рамо до рамо.

И метри побеждавахме единни -
Борето и Влади най-отпреде,
и въпреки невръстните години,
в мрак непрогледен...

"На своя брат помогни!", рече Краси,
Влади от високото геройски
на Борето ръка подаде ласкаво,
дръпна го той и...

още дълго продължихме
но върха не покорихме

Да, вярно е, върха не покорихме,
но пак постигнахме много -
със малките страха ний победихме,
открихме Бога!