Очите

в очите ти огньовете изстиват
в очите любовта загива
но боже - колко си красива! -

в очите ми пораждат се копнежи
очите чистота бележат
но боже - колко топла нежност...

очите сливат се накрая
и - ето ада! - ето рая! -

какво ще стане после
- аз не зная! -

Колко бързо

Колко бързо изчезна чувството наситено,
сякаш влезе във бездна докрай неизпитано!

Колко бързо копнежите нежни загинаха,
сякаш глътна ги паст безпощадна и зинала!

Колко тъжно живота човешки подрежда се,
щом ранена и кървава гасне надеждата...

Няма болка, но няма и радост във дните ми,
сякаш влезе във бездна любов неизпитана!

Не зная как изглеждаш

не зная как изглеждаш
а образът лежи във мене
и някаква надежда
и няколко копнежа
създават тези сто вселени

не зная как изглеждаш
и няма как да те опиша

без смисъл всяка нежност
във мисъл безметежност
все още всичко е излишно

На Тауриел

Косите огнени, чертите нежни...
очи усмихнати и устни меки...
Всичко, всичко в теб...
е огън, страст... и лед...

Мелодия звънлива - на Славей песента;
от сърничката скоклива
до в горичка самодива,
всички омагьосва песента звънлива...

Косите огнени, чертите нежни...
Навяват спомени,
разгарят страсти... и мечти... копнежи...

Лъчите лунни... Слънцето искрящо...
Запяват струни... в сърце скърбящо...

И всички думи...
тъй безсмислени са и нетрайни!

Очите ти - кристали чисти! -
ще пазят те - две сребърни мъниста -
свойта Светлина лъчиста
и свойте неразкрити тайни...