По Вапцаров

докосвам лицето ти докато спиш
и те гледам дълго във съня ти
надявам се да ми простиш
тъй като поех по пътя

целувам очите ти в съня дълбок
съзерцавам колко си спокойна
а пътят ми е път широк
сега когато съм покойник

Ревнувам те, простако

Ревнувам те, разбира се, простако,
от оная грозна мърша те ревнувам!
Защото всяка нощ зад блока чака
и какво правите не виждам,
но на смърт я псувам!

Ревнувам те, разбира се, дръвнико,
от оная тъпа краста те ревнувам!
Защото мислиш, че не знае никой,
а ума ми всъщност обиждаш,
с ней като мърсуваш!

Събличай бързо тази риза

Събличай бързо тази риза,
(сега ушето ти облизах)
пипни ме леко, както знаеш,
недей със мен да си играеш,
че толкова сега сме близо,
(пак устните ти нежно гризнах)
а страстите се палят бързо,
не знам дали аз съм ти първа,
но ти да си ми първи исках,
затуй събличай тази риза!

Няма ли да се разболееш

обичам да те гледам гола
на леглото ми протегната
уви от вчера алкохола
над тебе тежко тегне

обичам да те гледам гола
как пълниш ми сутрин джезвето
минава мойто главоболие
щом пийна от кафето

обичам да те гледам гола
как поливаш наобед цветята

както се разхождаш из хола
едно ми е непонятно

като все гола ти се вееш
няма ли да се разболееш

Убийство

грях ли е
че толкоз те обичам
че за теб убих
грях ли е
че болката изтича
цяла в този стих

"Иван умря", написах.
И умря Иван, улисан,
падна в шахта зейнала.
И лицето грейна ми.

После, "Погребение",
плака като ученичка,
после, "Непотребно е
да те лъжа. Обичам те"

И всичко се реши,
с едно убийство писмено,
събра то две души
защото стана истинско.

Обичам да те гледам

обичам да те гледам
бельото ми обула
как разхождаш се из хола
стои добре на тебе
ти неведнъж си чула
но си по-красива гола

обичам да те виждам
облякла мойта риза
как се сънено протягаш
тогава в мен приижда
една любовна криза
страх че можеш да избягаш

Ред и Хаос

Ти си Светлина във Мрака,
диша в теб безплътен Дракон!
Ти си Тишина във Вихър,
ти си огнен кръг от Стихове!

Ти си всичко - Ред и Хаос,
ти си здрасти, ти си чао!
Над ежедневната ни врява
ти сърцата покоряваш!

По ALICE COOPER - POISON

един поглед може да убие
моята болка - твоя радост
и не мога никак да се скрия
твоята младост
носи наслада

искам да те обичам
но по-добре да не пипам
на агънце приличаш
но защо кръвта ми кипва

ти си отрова да убиеш готова
понякога искам да те нараня
само за да изкрещиш моето име
и пада над очите мои мараня
кръвта ти е студена като зима
като ледник твоята любов е

искам да те обичам
но по-добре да не пипам
да си мое момиче
значи с мъст да ме обсипеш

един поглед може да погуби
моята болка - твоя радост
ти си дрога колко ти ми струваш
твоята младост
за мен награда

Пачаврата

Да, ревнувам те, разбира се,
от оная пачавра!
Вечерта късно прибираш се
след работа!

Да не мислиш, че съм тъпа?
И не те познавам аз!
В бара бил ти хвърлен пъпа...
Имах си хас!

Да, ревнувам те, естествено,
от оная мръсница...
Ще намеря аз веществени
факти, че е лисица!

Чета ти имейлите, да

Чета имейлите ти, да.
Чета и есемесите.
Паролите ти разгадах,
във всичко се замесих!

Следя те всеки божи ден.
Напуснах даже работа.
И нося твоя сутиен.
(Да казвам май не трябваше.)

Ако от ревност не умра,
ще е от недоспиване.
От скрита камера разбрах,
че в петък се напиваш!

Не мога повече така,
ще взема да си тегля ножа!
Но чувам тропот на крака,
ще трябва пак да го отложа...

В мен дълбоко ти си

в мен дълбоко ти си
като картина изрисувана
с русите къдрици
и със очите - изумруди

в мен дълбоко живееш
като детенце недоносено
плачеш ти и се смееш
дори задаваш си въпросите

в мене дълбоко те има
като огнище незапалено
дойде ли тежката зима
ще запламтиш тогава в алено

История в парка (След теб вървя)

След тебе вървя.
(Отвътре кървя...)
Сами сме в парка.
Ти носиш слушалки.
Чуваш само тях.
И не те е страх.

(А може би трябва!)
Така ме ограби!
Дистанцията скъсявам.
(Да слушаш продължаваш!)
Тъй нежна си и слаба.
Но не те е страх.
(А може би трябва!)
Ще бъде ли грях?
Към теб приближавам.
- Здравей, моя мила!
- О, боже мой, Ильо!
Какво правиш, друже?
- От теб имах нужда!
Дойдох да те видя.
- Ах, кой би предвидил?
- Не знам, ти ще кажеш!
- Изглежда е важно!
- Дотук те последвах...
- Нима ме преследваш!?
- Не мога аз без тебе!
- Държиш се като бебе!
Нали се разбрахме.
- Но ти изигра ме!
С него пак сте двама!
- Да го пусна няма!
Свиквай най-добре.
- Не, някой ще умре!
- Какво правиш, Ильо!
- Отмъщавам, мила!
- Моля те, свали ножа!
- Щом мъртъв го положа!


До мене вървиш.
(Отвън ти кървиш...)
Отдясно те подпирам.
"Любимият" набирам.
Сами сме в парка.
- Ти ще живееш,
но той няма, господарке...

Ти си ми дрога

Ти си ми дрога, ти си моя страст,
без теб не мога да трая и час!
Кажеш ли сбогом - умирам без глас!


***


Впивам устни във врата ти
с жест един безпътен...
Ти ме гледаш с лед в очите.
"Къде са искрите?"

Стискам те силно с ръцете,
не чувам сърцето...
Прегръдката ти - студена,
"Защо ми изменяш?"


***


Ти си ми въздух, ти си ми кръвта,
без теб аз съм кух, ти си ми мечта,
без теб във сън глух ме гони смъртта!

Децата на новото време

ние сме децата на новото време
на тринайсет всички сме вече големи
електрониката нова е в кръвта ни
и смартфоните нанасят свойте рани

ние сме децата на новото време
и създаваме ви различни проблеми
ненаучени на работа - това е! -
в кафенетата да виснем само знаем

ние сме децата на новото време
от орис жестока ограбено племе

Цветница

Честит имен ден, цветенца мои!
Устояли сте на снегове и на порои
и сега цъфтите вие по-красиви даже
във градините и по паважа.

Но какво аз имам да ви кажа?
Бъдете все тъй силни, издръжливи,
все така упоителни, красиви -
да ви има на света е важно!

Татуировка

ще те татуирам
отвътре на клепачите
болка ще раздира
очите до откачане

мисля че разбираш
какво за мене значиш

Чисти небеса

С теб лежим под чисти небеса,
в нощ такава стават чудеса -
пеят птици, шушнат дървеса!

Сливаме тела под небосвода -
както на звездите водорода
стават част от цялата природа!

Обичам те до болка и до смърт!
Но зная и че трябва да съм твърд!
Далеч е още общият ни път!

Сега сме млади, търсим наслади!
Не мислим много, няма тревоги!
Животът сладък, кеф до припадък!

Вариации - Залязва слънцето рано

Залязва слънцето рано
подобно кървава рана,
избяга ти, аз останах...
бе твойта любов измама.


~~~


Залязва слънцето рано
подобно кървава рана.
Обичах те, но ти ножа
заби във моята кожа.


~~~


Залязва слънцето рано
подобно кървава рана -
небето в алено грее,
така в зори ще изтлея!

Ден на рока

Днес е ден на рок-енд-рола -
сред напредналата пролет
той е виден моден празник!
Днес празнуват всички групи,
за тях пропуски ще купим,
въпреки тази зараза!

Днес е ден на рок-енд-рола -
на мелодиите полета,
и празнуваме го всички!
От дъртите динозаври -
кака Сийка, дядо Ставри,
до "добрите" ученички!

По AVA MAX - MY HEAD AND MY HEART

Държа ме за ръката,
когато нямаше какво да хвана.
И гонеше тъгата,
лекува зеещата в мене рана.
Ти пиеше сълзата;
щом всички махнаха се, ти остана.

По BOOMKAT - THE WRECKONING

Днес съм секси - цялата в червено
и се инжектирам в твойте вени...
А пък стане ли ти изведнъж студено,
ще ти инфектирам организма с мене...

Не ти дреме за мен, затова излизам,
но преди това езика ти излизах...
Не ти дреме за мен, хич не ти пука,
затова няма повече да чукам...

Страст

задъхана
от тичане
към тебе
с коса
разрошена
в безреда
роклята
разголена
и мръсна
по земята
влачи се
разкъсана
достигам те
и в тебе
устни впивам
крака
около теб
увивам
вълшебство
ще сътвориме
жажда
е твойто име

Устните да впия

искам устните да впия
в твойте
и от тях нектар да пия
сладък
искам нокти да забия
във гърба ти
и с наслада да открия
любовта ти

езика искам да прокарам
по врата ти
и с ласки аз да те закарам
в Рая много пъти

Нося се към теб

нося се към теб
ураган съм цяла
и във рокля бяла
разпокъсана
боса и с коса
разпусната
в безреда
нося се към тебе
досущ съм торнадо
толкова съм млада
щом достигна те
ще те отнеса
а после

после ти ще страдаш

Стой далеч от мене

стой далеч от мене
аз съм вещица
сирена
горгона
самодива
в мен отровата прелива
щом докоснеш ме
ще страдаш
аз съм млада
вечно млада
при мене идваш за наслада
аз съм кучка дива
мога да ти донеса
много чудеса
мога и живота ти да взема
избирай хайде
няма време

ПО BRITNEY SPEARS - CRIMINAL

Мамо, аз съм влюбена в разбойник.
Той е лош, и убиец, и побойник...
знам, казваш ми да стоя настрана,
че той не е мъж за една жена,
но той за мен отива на война!

Но, мамо, аз обичам разбойника,
и макар и лош, той мой си е,
знам, казваш ми, че той е демон,
но кой ли няма си проблеми,
той ми дава своето време!

Той бил груб и зъл, но не и с мен,
от мен е напълно покорен,
прекарваме двама всеки ден
в кроежи какво да окрадем...

Мамо, аз съм влюбена в разбойник,
казваш, ще си имам главоболия...
знам, казваш да не се замесвам,
но е с него пролет всяка есен,
дори пропаднал, е той чудесен!

Наглост нечовешка (Политиците)

такава наглост нечовешка
та вие сте голяма смешка
какво говорите и спорите
не ви ли стана ясно вече
че от народа сте далече
какво лапацате и мацате
не струвате и пет пари
ни за листовките дори

На политиците

Нима не разбирате, че цял народ ви мрази,
какво да избираме, като все си е тази...
Нима не усещате, че никой не вярва ви
с лъжи ни посрещате, добри се изкарвате...
Как не ви е срам, тъй нагло да ни лъжете
след резил голям, оставаме без бъдеще!

Пророкът

Той беше пророк непресторен,
и право говореше,
но не му повярваха хората...
вещаеше порои той
и наводнения,
земетресения,
изригвания вулканични,
предупреждаваше изрично
за края на вида ни:

"Нанесохме жестоки рани
на Земята и не можем да останем"

Но всички му се смяха,
не повярва никой на словата...

И ето - изригнаха вулкани
реките лава градове заляха,
удавиха вълни къщята
и яви се Ада на Земята...
и от цялото човечество
не остана нито един,
вече нямаше отечества,
грееше океанът син...

И тогаз Божественото Слово
щеше да Роди живот отново!

Защо е толкова глупаво всичко

Защо е толкова глупаво всичко,
щом не можеш ти да обичаш
светът на мрачна килия прилича
любимата "Не!" щом изрича...

Защо светът е толкоз нечестен,
че вместо пролет - иде есен,
а лещите ти с фокус изместен
показват пейзаж неуместен...

Дървото, старото дърво

дървото старото дърво
вече е изсъхнало
за другите е същество
мъртво и издъхнало

дървото старото дърво
е храна на червеи
въпрос по естество
неудобен и изнервящ

дървото старото дърво
проблем е на природата
защото няма вещество
от полза то за хората

Когато дойде тя

когато дойде тя
ще постеле цветя
и овошките ще цъфнат
когато дойде тя
реките ще текат
залезът ще бъде кървав

когато дойде тя
лозите ще сълзят
птиците ще се завърнат
когато дойде тя
ще мога да умра
щом веднъж я аз прегърна

Любовта ми

облечена във шарена премяна
друга като тебе няма няма
изтънчена и нежна като дама
друга като тебе няма няма

очите ти са сини океани
искам те за мене само само
сълзите ти разкриват много рани
искам те за мене само само

любовта ми е голяма
само че е глухоняма

На майка ми за Осми март

Честит Осми март, мила Мамо!
Не искаш ти нещо голямо,
ни скъпо, ни тежко, ни цветно!
Туй - права си - е мимолетно!
Това, което имаш ти от нас,
е нещо повече... е нежен глас,
това, което имаш - обичта ни,
(додето нищо друго не остане!)
това, което имаш - мъжка сила,
в едно със твоята обединила,
да стане тя здрава, като бетон,
бъди все такава, давай ни тон!

На Jada Facer

Мелодия през теб потича
като река пълноводна
гласът ти следва я отлично
ръцете пък хващат тона

ти цялата си ритъм бесен
ти си музика прекрасна
да ти си песен
и ражда се във теб чудесен
ритъмът на есен ясна
на ясна есен

Мелодия през теб течаща
мръсотията измива
минава през плътта на части
без да попива

Ти си Светлина

Ти си Светлина,
в очите ти греят
лъчите и зреят
звездите!

Носиш Топлина,
в ръцете - жарава,
сърцето е лава,
искри то!

Чувствам Тишина
когато те зърна,
а щом те прегърна,
текват сълзите...

ПО IMAGINE DRAGONS - BAD LIAR

Здравей, мила моя,
бе тежка година,
но щастието гони
листа от гнили клони
в райските градини,
откъдето Той е!


Погледни ме във очите,
и кажи ми какво виждаш.
Ще се слеят ли съдбите,
или в твойте няма нищо?


Бих искал да те излъжа,
искам да избягам от това,
но повече не издържам.
Бих казал грешните слова,
но аз

съм лош лъжец!
съм лош лъжец!

сега знаеш,
сега знаеш...

аз съм лош лъжец!
аз съм лош лъжец!

сега знаеш,
свободна си да си тръгнеш...



Нима всички мои мечти
не струват и стотинка?
И щастието присъства,
само в диамантен пръстен,
взет сякаш от картинка...
Това от мен ли искаш ти?


Погледни ме във очите,
и кажи ми какво виждаш.
Ще се слеят ли съдбите,
или в твойте няма нищо?


Бих искал да те излъжа,
искам да избягам от това,
но повече не издържам.
Бих казал грешните слова,
но аз

съм лош лъжец!
съм лош лъжец!

сега знаеш,
сега знаеш...

аз съм лош лъжец!
аз съм лош лъжец!

сега знаеш,
свободна си да си тръгнеш

В тези времена жестоки

Във тези времена жестоки,
нека ние се прегърнем,
разпънати на хиляди посоки,
нека корените върнем...

Във тези времена нелесни,
на Господ нека се помолим,
макар да не ни е до песни -
след всяка зима иде пролет!

Забравих веч какво е страх

Забравих веч какво е страх,
протегнал меч в небе летях...
Свободен като птица!
Пресичах зло и в зло пламтях,
във мрак стъкло бе моят грях...
Видян с очи на жрица!

Флот (По Star Wars)

Флот имперски кръстосвачи
В полет порят по задачи
Атмосферата ни земна

Тя обаче е враждебна!


Лазерни лъчи ги срещат
Обстановката - гореща
Като свещи те припламват

Но това било измама!


Привидения са само
Просто цветни холограми
С цел една са те доведени

Щита да изтощят планетен!


За да могат чрез десанта
силите на Доминанта
да стигнат до Земята ни!

Стотици са изпратени!

Аз не знам какво е страх

Аз не знам какво е страх -
падах, лазих, не умрях!
Аз не знам какво е страх -
кървав плаках, но летях!
Но летях!

Да, но зная що е скръб -
да си сам във твоя път!
Да, аз зная що е скръб -
чака в края твойта смърт!
Твойта смърт!

За Лъвкрафт

Аз съм лош човек,
от мен пази се,
много векове
хорски страхове
във мене дишат!

Аз съм лош човек
от мен пази се,
буйни зверове
в хорски страхове
аз си измислям!

Аз съм лош човек,
вземам ви душите -
ръката ми кове
на ваште страхове
вечните гранити!

Без теб съм нищо

Без теб съм нищо
Без теб умирам
Но ти си хищник
Не ме разбираш

Без теб угасвам
Без теб умирам
Ти си ужасна
Живота спираш

Без тебе страдам
Без теб умирам
В теб - вечно млада
Любов извира

Вървя по път отъпкан

Вървя по път отъпкан,
наоколо – дървета,
наречен съм престъпник
от Храма и Съвета...

С какво закон престъпих –
ожених се по обич?
Така ще плащам скъпо,
да ми копаят гроб.


Сега – беглец, аз бягам,
наоколо – дървета,
гората – мой приятел! –
в теб ще умра в несрета!

Търся в очите ти

Търся в очите ти злоба,
а те са морета бездънни!
Знам, ще ме пратят чак в гроба –
направо в градините сънни!

Търся в очите ти корист,
а те са пустини безкрайни...
Зная, че моята орис
обвита е в кървава тайна!

Виждам в очите ти прошка,
за всичко, което съм сторил,
пия ги нежно аз нощем,
далече от другите хора!

На Савата

Стари друже, за тебе се сещам
пак с мъка в гърдите гореща!
Преди колко, кажи ми години
последно си казахме нещо?
Забрави ли моето име?

Нима моят грях непростим е?


Аз обаче те помня отлично
и с болка в гърдите ти пиша!
Не искам, повярвай без мяра
да дойде и краят на всичко!
Добре е да имаме вяра!

Защото е вярата цяра!

Колко е трудно

Колко е трудно, когато цвърчи
птичето в теб, а езикът мълчи...
Ах, и тогава боли те до смърт,
но не можеш написа и ред,
и е черен светът,
а в душата ти – лед!

Колко е трудно, когато цвърчи
птичето в теб, а със слепи очи,
гледаш пусто ти в празния лист,
без да можеш написа и дума,

и ужасно боли,
и с поглед безумен

ти се взираш и в тебе горчи...

Аз летя на ангелски криле

Аз летя на ангелски криле,
а пред мен - безкрайното поле...
Кажи ми ти, човече,
как стигнах тъй далече?

Прекосих от край до край света,
за да сбъдна своята мечта...
Кажи ми ти, приятел,
как съм накрай Земята?

И сега седя от ужас свит,
аз пред този пейзаж жаловит...
Кажи ми ти, убиец,
каква е таз магия?

По Eminem ft Rihanna - The Monster

Говоря с чудовищата в моя ум,
усещам, ще млъкнат те само с куршум...
Как лошото в мене изваждат навън -
убивам, ограбвам тъй както във сън!


Исках да бъда велик,
но не на своя език...
Имах си звездния миг,
но със него се простих.
Не за туй е този стих -
за това, което скрих!
В мен живее злото, аз
чувам безплътния глас,
който ме води в екстаз!
Той ми говори за смърт,
край на човешкия път.
Иска да свърши светът!


Говоря с чудовищата в моя ум,
усещам, ще млъкнат те само с куршум...
Как лошото в мене изваждат навън -
убивам, ограбвам тъй както във сън!


Няма да слушам, не ща,
ужас, противни неща,
карат ме да съгреша!
Как гласовете да спра,
нямам възможност добра,
трябва аз да разбера!
Може с молитва, с любов,
може с път светъл и нов -
за тях съм вече готов!
Нека говори гласът,
щом ми настане часът,
аз ще поема свой път!


Говоря с чудовищата в моя ум,
усещам, ще млъкнат те само с куршум...
Как лошото в мене изваждат навън -
убивам, ограбвам тъй както във сън!

Не съм поет

Зимата е в мене,
целият съм в лед,
думите студени...
Не са на поет!

Лято ме изпълва.
Топло е навред,
радост в мен покълва...
Но не на поет!

Пишат всички други,
имат те късмет...
Ще въртя аз струга,
щом не съм поет!

Дали по-силен е импулса

Дали по-силен е импулса
на суровото изкуство?
Расте сега във мене пулса,
кръвта ми в мозъка нахлува
и поражда силни чувства!

Дали обаче без Пегаса
мога да творя красиво?
И огънят дали угасва
напълно с другата нагласа
като чувството е живо?

В главата ми блъскат се

В главата ми блъскат се думи
на чуждия руски език

и сякаш подръпнати струни -
мелодия в мене пълзи...
от песните чутите звуци
пораждат в сърцето сълзи...
а в мене тъй тихо скрибуцат
тез думи на руски език!


~~~


В главата ми блъскат се думи
на чуждия руски език
и сякаш подръпнати струни -
мелодия в мене пълзи...
от песните звуците чути
пораждат в сърцето сълзи...
През миналите в плач минути
очите капят - две лози.

Аз какво да ти предложа

Аз какво да ти предложа?
Ложе?
Може!
Да лежиш на мойта кожа...


Аз какво ти подарявам?
Слава?
Плява!
И сама ти Сътворяваш...


Аз какво от теб да искам?
Близост?
Изход!
Ти да бъдеш моят изток!

Аз съм жената до нея

Те двама обичаха нея,
а тя си нямаше идея...

Единият дошъл бе от ада,
свикнал да страда!
А другият - ангелско чадо,
вкусил наслади!

Те двама обичаха нея,
но да й кажат не смееха...

Единият й писа поеми,
с чувства големи!
А другият - дарове праща,
много изящни!


У двамата чувствата зреят,
но аз съм жената до нея!