История в парка (След теб вървя)

След тебе вървя.
(Отвътре кървя...)
Сами сме в парка.
Ти носиш слушалки.
Чуваш само тях.
И не те е страх.

(А може би трябва!)
Така ме ограби!
Дистанцията скъсявам.
(Да слушаш продължаваш!)
Тъй нежна си и слаба.
Но не те е страх.
(А може би трябва!)
Ще бъде ли грях?
Към теб приближавам.
- Здравей, моя мила!
- О, боже мой, Ильо!
Какво правиш, друже?
- От теб имах нужда!
Дойдох да те видя.
- Ах, кой би предвидил?
- Не знам, ти ще кажеш!
- Изглежда е важно!
- Дотук те последвах...
- Нима ме преследваш!?
- Не мога аз без тебе!
- Държиш се като бебе!
Нали се разбрахме.
- Но ти изигра ме!
С него пак сте двама!
- Да го пусна няма!
Свиквай най-добре.
- Не, някой ще умре!
- Какво правиш, Ильо!
- Отмъщавам, мила!
- Моля те, свали ножа!
- Щом мъртъв го положа!


До мене вървиш.
(Отвън ти кървиш...)
Отдясно те подпирам.
"Любимият" набирам.
Сами сме в парка.
- Ти ще живееш,
но той няма, господарке...