Стари друже, за тебе се сещам
пак с мъка в гърдите гореща!
Преди колко, кажи ми години
последно си казахме нещо?
Забрави ли моето име?
Нима моят грях непростим е?
Аз обаче те помня отлично
и с болка в гърдите ти пиша!
Не искам, повярвай без мяра
да дойде и краят на всичко!
Добре е да имаме вяра!
Защото е вярата цяра!
Няма коментари:
Публикуване на коментар