Говоря с чудовищата в моя ум,
усещам, ще млъкнат те само с куршум...
Как лошото в мене изваждат навън -
убивам, ограбвам тъй както във сън!
Исках да бъда велик,
но не на своя език...
Имах си звездния миг,
но със него се простих.
Не за туй е този стих -
за това, което скрих!
В мен живее злото, аз
чувам безплътния глас,
който ме води в екстаз!
Той ми говори за смърт,
край на човешкия път.
Иска да свърши светът!
Говоря с чудовищата в моя ум,
усещам, ще млъкнат те само с куршум...
Как лошото в мене изваждат навън -
убивам, ограбвам тъй както във сън!
Няма да слушам, не ща,
ужас, противни неща,
карат ме да съгреша!
Как гласовете да спра,
нямам възможност добра,
трябва аз да разбера!
Може с молитва, с любов,
може с път светъл и нов -
за тях съм вече готов!
Нека говори гласът,
щом ми настане часът,
аз ще поема свой път!
Говоря с чудовищата в моя ум,
усещам, ще млъкнат те само с куршум...
Как лошото в мене изваждат навън -
убивам, ограбвам тъй както във сън!
Няма коментари:
Публикуване на коментар