грях ли е
че толкоз те обичам
че за теб убих
грях ли е
че болката изтича
цяла в този стих
"Иван умря", написах.
И умря Иван, улисан,
падна в шахта зейнала.
И лицето грейна ми.
После, "Погребение",
плака като ученичка,
после, "Непотребно е
да те лъжа. Обичам те"
И всичко се реши,
с едно убийство писмено,
събра то две души
защото стана истинско.
Няма коментари:
Публикуване на коментар