22 февруари 2016 г.

Ритъм и рима в поезията

РИМИ - съзвучие между две или повече думи в стиха, основано на пълно или относително тъждество. Римата започва от последната ударена гласна в стиха и може да бъде:

пълна (богата) - съвпадане и на съгласните звукове след акцентуваната гласна;

бедна - съвпадане само на акцентуваните гласни;

непълна - приблизително съвпадане между съгласните звукове в римуваните думи (Ботев: тЕмен - дрЕбен);

неточна - съзнателно допущано несъвпадение в римуваните думи както на гласни, така и на съгласни звукове (нОщи - Още);

тавтологична - повторение в края на стиха на една или на няколко едни и същи думи, заменящи римата (пример е "Тихият пролетен дъжд" на Лилиев)

Според мястото на ударението римите се делят на:
мъжки - ударена е последната сричка: же-нА, стра-нА;
женски - ударена е предпоследната сричка: об-лЯ-на, зас-мЯ-на.

Ако римата завършва на гласна, се нарича отворена, а ако завършва на съгласна - затворена

Според мястото в стиха римата е:

- крайна - най-често срещана

- средна(вътрешна) - дума или израз в средата на стиха, римуваща се или с римата в краесловието, или със съответните думи и изрази в следващите стихове;

- начална - в началото на стиха, независимо от римата в края (засилва ритъма на стиха).

съставни рими - един от римуващите се компоненти е съставен от две или три думи, като обикновено се акцентува последната сричка: напр. блуждАе - дошлА е.

двойна рима - римуване на две думи в един и същи стих, апр. при Смирненски "светла вера - нова ера"

каламбурни рими - рима, построена върху омоними(думи с еднакъв звуков състав, но различно значение) или върху игрословица (в сатирико-хумористични произведения):
Пример: Радой Ралин - "Комплимент"
Драмите му - всичките съвременни!
Само дето всички те са временни.

банални рими - всеизвестни, изтъркани 


Стихосложението се занимава със строежа на стиха.

Стих - един ред в стихотворението.
В широк смисъл означава стихотворение. В множествено число стихове (или песни) се използва като синоним на сборник със стихотворения. Тук ще използваме понятието в смисъл ред от стихотворение

Строфа - група от няколко стиха със завършена мисъл и характерно ритмико-емоционално значение. Състои се от два (дистих или двустишие) до 16 и повече стихове. Строфа с 4 стиха се нарича куплет (катрен).
Със строфата е свързано и понятието сонет.
При проявен интерес можем да включим още информация за видовете строфи. Ако някой желае, нека го направи!

Съществуват две основни системи на поетическото творчество (видове стихосложение):
ритмична - с разновидности метрическа, силабическа, силаботоническа и тоническа
и неритмична - т.нар. свободен стих
Типът стих зависи както от специфичните особености на съответния език, така и от художествено - естетическия вкус на поета.

СТИХОСЛОЖЕНИЕ
1.Метрическо (антично, квантитативно) - основава се на съчетаването на кратки и дълги срички, при което се образуват няколко вида стъпки (ритмично единство от група срички):
- двусрични: ямб, хорей;
- трисрични: дактил, анапест, амфибрахий;
- и други, но с тях предлагам да не се занимаваме. За изброените стъпки - по-късно!

2. Силабическо - характерно за народната поезия. Равен брой срички във всеки стих, разделени с пауза на едно и също място(когато стихът е с повече от 8 срички).

3. Тоническо - метрична система, основана на еднакъв брой акцентувани (ударени) срички в стиха при произволен брой неакцентувани срички. Използвана в много стихотворения на Вапцаров, Пеньо Пенев и др.

4. Силаботоническо - редуване на акцентувани и неакцентувани срички (силни и слаби места) в пределите на двусричните и трисричните стъпки. Обикновено стиховете са равносрични.

РИТЪМ 

Ритъмът е периодично повторение в стиха на ударени и неударени срички.

Правилен ритъм - когато се повтаря през равни междини от време в зависимост от характера на стъпката.

Сложен ритъм - съчетание от няколко вида стъпки.

РИТМИЧНИ СТЪПКИ

1. Двусрични (в ритъма на марша):
ямб - неударена, ударена - напр. же-нА;
хорей - ударена, неударена - напр. мА-ма.

2. Трисрични (в ритъма на валса):
дактил - ударена, неударена, неударена - напр. пА-мет-ник;
амфибрахий - неударена, ударена, неударена - напр. все-лЕ-на;
анапест - неударена, неударена, ударена - напр. лю-бов-тА.

Ритмичните стъпки се използват в различни съчетания и това определя размера на стихотворението. Стихотворенията, в които всички стихове са в един размер, се наричат равномерни. Тези, в които всеки стих е в различен размер, се наричат разномерни или разностъпни.
Използването на различните размери се определя до известна степен от особеностите на съответния език, но зависи и от вкуса и предпочитанията на поета.
Късите размери звучат енергично, дългите придават плавност и тържествено звучене на стиха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар