11 февруари 2016 г.

Човекът, който искаше всичко

Човекът стоеше пред Дявола и устояваше на нечовешкия му поглед.
- Браво, Човеко! Малцина ме гледат като равен... За това имаш моето уважение. Но... - дяволът направи неопределен жест с косматата си ръка - все още не ми е ясно защо ме повика.
- Просто е. Искам всичко.
- Моля? - дяволът повдигна рунтавите си вежди. - Кое всичко?
- Искам цялата болка, удоволствие, страдание, омраза и любов - от началото на Вселената до самия й край. Искам да се раждам и умирам милиарди пъти, да съм долен и велик. Всичко.
- Интересно. Никой досега не е искал нещо подобно. Не искаш ли просто пари и слава? Това е по-лесно за изпълнение? Няколко милиончета? - Дяволът се ухили мазно.
- Не, вече ти казах какво искам. А в замяна - можеш да вземеш душата ми. Завинаги.
- Да речем, че мога да ти дам това, което искаш. Мога ли да попитам... защо? Нима един живот не ти стига? Живял си... ммм, бих казал... бурно.
- Виж, Лу, ти не си ми психоаналитик, че да ти обяснявам мотивите си. Съгласен ли си или не?
- Не. Не мога да ти дам това. Има само един, който може да ти го даде.

***

- Ммм, чудесен, праведен човек! Нито едно нарушение на Заповедите. Страхотно, за теб е запазено най-хубавото място!
- Виж, Свети Петре, искам да говоря с Бог!
- Моля? - Свети Петър си свали очилата и погледна Човека с израз на върховно учудване. - Но защо ти е? Ти си на най-хубавото място във Вселената, ти имаш...
- Не ме интересуват рая и ада. Да не си губим взимно времето, телепортирай ме при Бог.

***

- Здравей, Човеко!
- Ти, разбира се, като всевиждащ и всезнаещ си наясно защо съм тук, нали, Господи?
- Да. Разбира се.
- Е, ще го получа ли?
- Ти си живял 60 години, започнал си да работиш от 10, изучил си 5 занаята, бил си моряк, учител, дърводелец, скотовъд... женил си се 3 пъти и имаш 8 деца и 15 внуци. За всеки друг това би бил добре изживян живот. Не мислиш ли, че заслужаваш почивка? Тук до края на вечно...
- Господи, ти си ме създал. Създал си всички ни. Но с мен си сбъркал. Дал си ми нещо повече. Нещо, което... - човекът се задави и започна да плаче - ... ти не можеш да разбереш, защото гените са променили и усложнили. Ти си дал на хората желания, страсти, мъдрост. На мен си дал само ЖАЖДА. А тази жажда ме убива, защото не мога да я утоля. 
- Нека ти кажа нещо, сине! Да, ти си мой син. Първият ми син, плът от плътта ми, беше Иисус и той умря за греховете на хората. Да, той страда много и изкупи греховете ви. Но вие не се поучихте. Не си единствен, сине мой. Мнозина споделят участта ти.
- Моля те, Господи. Утоли тази жажда!
- Не мога, сине! Ти трябва да се научиш да живееш с нея... До края на вечността. Сега се събуди.

***

- О, слава богу, събуди се! Скъпи, ти беше в кома от дни! Жаден ли си?
- Да, дай ми... всъщност, знаеш ли какво? Може да почака. Нека просто помълчим. Хвани ме за ръка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар