24 февруари 2016 г.

Контрол

- Хайде, скъпи, кажи "мама", ма-ма, ма-ма...
- Остави го, мила, той е още малък.
- Кажи ма-ма..
- По-зи-трон.
- Какво каза, Крис? Повтори за мама?
- Не-у-три-но.
- Господи, какво е това? Това думи ли са?
- Мисля, че съм ги чел по физика в гимназията. Чакай да проверя в гугъл. Ти слушай и записвай!
- Защо?
- Ти защо мислиш, за да ги кажем на докторите!
- Сту-ден син-тез. Термо-регула-ция. Атом. Бензеново ядро. Хипохлориста киселина.
- Скъпи, той вече не срича.
- Говорих с доктора, отиваме да го сканираме?
- Трябва ли? 
- За теб това нормално ли е?
- Не. Не знам аз...
- Скъпа, не плачи, всичко ще се оправи.
- Антинеутрино, протон, деутерий, е е равно на ем по це на квадрат...

По целия път към клиниката, детето изговори половината човешко знание.

- Е, докторе? Как е Крис?
- Детето ви е здраво като бик. Сърцето му е като парен локомотив. Това, което ни притеснява е мозъка. Тези думи? Да сте му пускали дискавъри или да сте му говорили...
- Докторе, ние самите не знаем повечето от тези думи?
- Дам... вижте, ще го задържим за няколко дни, просто като мярка за сигурност.
- Докторе, детето ни е напълно сигурно у нас... - мъжът направи гримаса.
- Сигурност ЗА вас!
- Какво искате да кажете? Какво показа ЕМР?
- Идете си вкъщи. Починете. Утре отидете на работа. Уикенда прекарайте някъде на почивка, за да си отклоните ума от това и в понеделник ще има резултати и всичко ще бъде наред. Нали?


***


- Какво става? - попита мъжът с бялата престилка 
- Титаниевият щит го удържа, но някой трябва да говори с него.
- Дежурният психолог?
- Пречупи го! И всички останали на смяна!
- Владее и телепатия? Прецакани сме! Няма ли кой друг?
- Има.

Пет секунди тишина.

- Аз? Аз не мога.
- Ако не го направиш, най-малкия ни проблем ще е титаниевият щит.

***


- Здравеей! Как се казваш?
- Казвам се Оникс, а ти?
- Родителите ти казаха, че са те кръстили Кристиян.
- Те нямат права над живота ми, нито право да ме кръстят. Аз се казвам Оникс, а ти?
- Аз съм Карл.
- Много тъпо име.
- И аз така мисля... Оникс, знаеш ли разликата между добро и зло?
- Думите добро и зло са изкуствени понятия, създадени от хората, за да постигнат стабилност в обществото си.
- Добре... Знаеш ли кое е лошо?
- Думата лошо е...
- Добре, виж. Ти можеш да четеш мисли. Това, което си представям в момента лошо ли е?
- Това не може да стане. Когато пуснеш газа, аз ще го неутрализирам, после ще избия всички в тази болница.
- Абстрахирай се от това дали може да стане или не - да убиваш лошо ли е?
- Дефинирай убиваш? И да убиваш какво?
- Да убиваш хора. Да спреш дишането или функционирането на сърцето и мозъка, причинявайки физическа смърт. Това лошо ли е, допустимо ли е?

Момчето се замисли.


- Не мога да кажа дали е лошо или добро. Освен това няма разлика дали ще убиеш крава или човек. Ако едното е лошо, лошо е и другото - а вие убивате крави. Всеки ден. Милиарди. Тогава... защо да ви пощадя?
- Виж - капки пот започнаха да се стичат по лицето ми защото детето гледаше през екрана право в очите ми - Кравите са животни.
- Хората също са животни.
- Да, но те нямат съзнание.
- Съзнание? Какво е съзнание?
/Господи къде се насадих/
- Това е висша функция на разумните същества, характеризираща се със самоусещане, разпознаване в огледалото, планиране и изпълняване на план, алторитмично мислене...
- Защо доктор Шийн си заби скалпела в сърцето половин час след като говорех с него?
- Не знам, за какво говорехте?
- За мъртвия му син.
- О, боже, господи?
- Защо тъжите за мъртвите? Не съществува такова нещо като смърт, това е човешко понятие създадено от хората...
- Да, да, да... не можеш така да се ровиш в съзнанията на хората.
- Защо?
- Виж. Сили като твоите трябва да се контролират.
- Контрол. Тази дума е нова. Какво значи?

Усмихнах се, можеше да оживея поне до утре. Аз и половината град.

- Контрол значи да ограничаваш...
- НЕ ИСКАМ ДА ОГРАНИЧАВАМ НИЩО! - детето се ядоса и всички уреди, маси и столове се разхвърчаха, превръщайки се в прах. Титаниевите стени се пропукаха, а в тройноподсиленото стъкло се появи лека пукнатина.
- Слушай ме! Контролът не отнема свободата ти! Напротив. Ти имаше памперс, нали?
- Да, първия ден.
- Знаеш ли защо?
- Да, защото нямах контрол над хранителната и отделителната си системи.
- За колко време научи този контрол?
- 3 часа.
- Сега по-добре ли се чувстваш като си сух?
- Да.
- Сега си помисли същото за другия вид контрол. Над твоите сили. Ти можеш да разрушиш този титаниев бункер, да избиеш всички в радиус от километри, не знам, може и земята да можеш да разрушиш, но не си първия, няма да си и последния.
- Моля?
- Ти определено си най-младия и затова толкова добри психолози умряха. - тук покрих лицето си с ръка - и досега не беше имало телепати. Ти си уникален. Но трябва да се научиш на контрол.

- Контрол, харесва ми. Ще се науча на контрол.

Няма коментари:

Публикуване на коментар