Контрол

- Хайде, скъпи, кажи "мама", ма-ма, ма-ма...

- Остави го, мила, той е още малък.

- Кажи ма-ма..

- По-зи-трон.

- Какво каза, Крис? Повтори за мама?

- Не-у-три-но.

- Господи, какво е това? Това думи ли са?

- Мисля, че съм ги чел по физика в гимназията. Чакай да проверя в гугъл. Ти слушай и записвай!

- Защо?

- Ти защо мислиш, за да ги кажем на докторите!

- Сту-ден син-тез. Термо-регула-ция. Атом. Бензеново ядро. Хипохлориста киселина.

- Скъпи, той вече не срича.

- Говорих с доктора, отиваме да го сканираме?

- Трябва ли? 
- За теб това нормално ли е?

- Не. Не знам аз...

- Скъпа, не плачи, всичко ще се оправи.

- Антинеутрино, протон, деутерий, е е равно на ем по це на квадрат...

По целия път към клиниката, детето изговори половината човешко знание.

- Е, докторе? Как е Крис?
- Детето ви е здраво като бик. Сърцето му е като парен локомотив. Това, което ни притеснява е мозъка. Тези думи? Да сте му пускали дискавъри или да сте му говорили...

- Докторе, ние самите не знаем повечето от тези думи?

- Дам... вижте, ще го задържим за няколко дни, просто като мярка за сигурност.

- Докторе, детето ни е напълно сигурно у нас... - мъжът направи гримаса.

- Сигурност ЗА вас!

- Какво искате да кажете? Какво показа ЕМР?

- Идете си вкъщи. Починете. Утре отидете на работа. Уикенда прекарайте някъде на почивка, за да си отклоните ума от това и в понеделник ще има резултати и всичко ще бъде наред. Нали?

***

- Какво става? - попита мъжът с бялата престилка 
- Титаниевият щит го удържа, но някой трябва да говори с него.

- Дежурният психолог?

- Пречупи го! И всички останали на смяна!

- Владее и телепатия? Прецакани сме! Няма ли кой друг?

- Има.

Пет секунди тишина.

- Аз? Аз не мога.

- Ако не го направиш, най-малкия ни проблем ще е титаниевият щит.

***

- Здравеей! Как се казваш?

- Казвам се Оникс, а ти?

- Родителите ти казаха, че са те кръстили Кристиян.

- Те нямат права над живота ми, нито право да ме кръстят. Аз се казвам Оникс, а ти?

- Аз съм Карл.

- Много тъпо име.

- И аз така мисля... Оникс, знаеш ли разликата между добро и зло?

- Думите добро и зло са изкуствени понятия, създадени от хората, за да постигнат стабилност в обществото си.

- Добре... Знаеш ли кое е лошо?

- Думата лошо е...

- Добре, виж. Ти можеш да четеш мисли. Това, което си представям в момента лошо ли е?

- Това не може да стане. Когато пуснеш газа, аз ще го неутрализирам, после ще избия всички в тази болница.

- Абстрахирай се от това дали може да стане или не - да убиваш лошо ли е?

- Дефинирай убиваш? И да убиваш какво?

- Да убиваш хора. Да спреш дишането или функционирането на сърцето и мозъка, причинявайки физическа смърт. Това лошо ли е, допустимо ли е?

Момчето се замисли.

- Не мога да кажа дали е лошо или добро. Освен това няма разлика дали ще убиеш крава или човек. Ако едното е лошо, лошо е и другото - а вие убивате крави. Всеки ден. Милиарди. Тогава... защо да ви пощадя?

- Виж - капки пот започнаха да се стичат по лицето ми защото детето гледаше през екрана право в очите ми - Кравите са животни.

- Хората също са животни.

- Да, но те нямат съзнание.

- Съзнание? Какво е съзнание?

/Господи къде се насадих/

- Това е висша функция на разумните същества, характеризираща се със самоусещане, разпознаване в огледалото, планиране и изпълняване на план, алторитмично мислене...

- Защо доктор Шийн си заби скалпела в сърцето половин час след като говорех с него?

- Не знам, за какво говорехте?

- За мъртвия му син.

- О, боже, господи?

- Защо тъжите за мъртвите? Не съществува такова нещо като смърт, това е човешко понятие създадено от хората...

- Да, да, да... не можеш така да се ровиш в съзнанията на хората.

- Защо?

- Виж. Сили като твоите трябва да се контролират.

- Контрол. Тази дума е нова. Какво значи?

Усмихнах се, можеше да оживея поне до утре. Аз и половината град.

- Контрол значи да ограничаваш...

- НЕ ИСКАМ ДА ОГРАНИЧАВАМ НИЩО! - детето се ядоса и всички уреди, маси и столове се разхвърчаха, превръщайки се в прах. Титаниевите стени се пропукаха, а в тройноподсиленото стъкло се появи лека пукнатина.

- Слушай ме! Контролът не отнема свободата ти! Напротив. Ти имаше памперс, нали?

- Да, първия ден.

- Знаеш ли защо?

- Да, защото нямах контрол над хранителната и отделителната си системи.

- За колко време научи този контрол?

- 3 часа.

- Сега по-добре ли се чувстваш като си сух?

- Да.

- Сега си помисли същото за другия вид контрол. Над твоите сили. Ти можеш да разрушиш този титаниев бункер, да избиеш всички в радиус от километри, не знам, може и земята да можеш да разрушиш, но не си първия, няма да си и последния.

- Моля?

- Ти определено си най-младия и затова толкова добри психолози умряха. - тук покрих лицето си с ръка - и досега не беше имало телепати. Ти си уникален. Но трябва да се научиш на контрол.

- Контрол, харесва ми. Ще се науча на контрол.