21 февруари 2016 г.

Как да пиша?

Започвам директно с факта, че НИКОЙ НИКОГА ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА не може да те научи да пишеш. Можеш да видиш миналата статия Творческият процес
за това как точно протича творческия процес, но ако си мислиш да отидеш при приятел писател и той да те учи ДА ПИШЕШ, ще ти кажа само едно - ЗА-БРА-ВИ!
Ако запишеш журналистика или драматургия може да ти покажат похвати, може дори да станеш добър, с усет, но талантът не се придобива, нито се учи - него или го имаш, или не.

Но тази статия всъщност е да опише аз как започнах и как точно пиша.

Започнах в 8 клас със диалози на английски за домашна. Помня, че прочетох пред целия клас едно мое новогодишно, криминално разказче и всички ми пляскаха. Към края на годината бях написал два по-големи диалога, които учителката ми по английски много горещо одобри.

В девети клас се влюбих в 4 години по-голяма от мен. Мисля да ви спестя драмите, а драми имаше. Започнах да пиша. Бях примерен ученик, но училището не е точното място да получиш знания, ако ме разбирате. За разлика от библиотеката. След като прочетох по един том от Алкей и Сафо, започнах да пиша. Първите 30 бяха за това момиче, имаше 5-6 с тематика колко са тъпи съучениците ми и как никой не ме разбира. После открих Блага Димитрова - нея я погълнах, от тогава започна поглъщането - прочетох романите "Лавина" и "Пътуване към себе си" за дни. И така се започна. Написах 11 разказа за едно тримесечие и си бях обявил план - по 11 на всяко тримесечие, без да вземам предвид, че някои са по 40 страници, а аз ходя и на училище и имам домашни.

Пиша вече половината си живот. И едва наскоро нещо се счупи в мен и мога да се нарека Поет и Писател. Имайте предвид, че Поет не е този, на който 5 критика са му казали - ти си поет; Поет не е този, който е спечелил нагласен конкурс; Поет не е този, който изкарва пари от стихосбирки; нито този, който го хвали цялата рода и приятели.

Поетът носи красотата в душата си и тя резонира като камертон на Красотата отвън. 
Аз, като поет и писател, считам за свой дълг ДА ЗАЩИТАВАМ И ВЪЗХВАЛЯВАМ КРАСОТАТА във всичките й форми.

Сега относно това как пиша. Претърпял съм много трасформации.
Ще говоря първо за стиховете - в началото, когато погъщах класиците, аз си мислех, че стиха трябва да има рима, тоест, последните срички да се римуват. Поне знаех какво е рима от училище, а не да римувам оженя с меня. Но стиховете ми бяха плачевни. Значи от началото на девети, до второто ми гадже, започнах да се ориентирам. За нея написах 50. Също драми, също няма да ви занимавам. Докато бях с нея, овладях последователната рима, която ми убягваше.
След като тя завърши - беше 3 години по-голяма от мен - започна английския ми период. Тоест, стоях на село под музиката на groove coverage и по неясни за мен причини, писах на английски. Творбите са слаби, някои ги има в нета.
Но още от началото на девети клас прописах проза. И под проза имам предвид всичко - есета, разкази, повести, статии.... просто не се сещам в момента.

Но как, как се пише? Какво очаквате да чуете. Махвам с вълшебния химикал и казвам ПИСАРА КАВАРА.

Не.

Не става така.

Обикновено помага да имаш някаква идея, скелет, който да запълниш. Това "запълване", всъщност го прави подсъзнанието, и ако си спомняте за онези скрити там връзки от не знам вече кой пост, точно те влизат в употреба.

И така. Имаш идея за разказ за роботи.

Първо, трябва да си сигурен, че имаш достатъчно знания, че да го напишеш, ако там ще има някакви технически детайли, това важи за всичко.
Второ, трябва да решиш гледната точка - от първо или трето лице.
Трето, трябва да решиш кой е главния герой и ако той разказва, да се въплътиш в него.
Накрая, хубаво е да "виждаш" сцените и да ги описваш, но в началото е трудно.

Какво съм издал, не е от значение. Всичко го има в интернет. Когато създам нещо стойностно, ще му запазя правата. А ако е рекъл бог, ще правя пари от него.






Няма коментари:

Публикуване на коментар