Единици за информация в компютрите

Байт (на английски: byte, означение В) e единица за обем на информация, записана в цифров (двоичен) вид, тоест с 1 или 0.

Информационната единица байт е по-голяма от единицата бит, представя се от осем двоични бита и се явява основна информационна единица, използвана като мярка за количеството на информацията от нейното вътрешното представяне в компютрите и техните устройства. Байтът е извън системна единица за измерване на информацията и се използва само при компютрите. Приемането му като основна информационна единица за количество информация е свързано с появата на персоналните компютри още в началото на осемдесетте години на 20 век и до момента той си остава такава. В този случай може да се счита, че използването на байта като основна информационна единица в известна степен е исторически обусловено.
Информацията, която може да се запише в един байт, е числова (десетична) стойност в интервала 0 – 255. В двоичен код нулата се записва с осем нули, а 255 – с осем единици. Стойността 255 се получава, като се съберат „теглата“ на всеки един от разрядите.
Байтът е най-малката единица двоични данни, която даден компютър може да адресира. В наши дни под байт почти винаги се разбира информация, съставена от 8 бита (1 byte = 8 bits), макар че в миналото са проектирани и компютри, използващи шестбитови, седембитови и деветбитови байтове (например PDP-10 или UNIVAC 1100/2200).

ЕТО И ДРУГАТА КРАЙНОСТ:

А ето нещо за мерните единици, което много хора бъркат:

„„„

Но има и още нещо интересно:

В практиката се използват различни единици за информация, които са кратни на бит, като байт (8 бита), килобит (равен или на 1000 бита, или (по-неправилно) на 210 = 1024 бита), мегабит (равен или на 1 000 000, или (по-неправилно) на 220 = 1 048 576 бита), и т. н. (виж таблицата).

п • б • р Единици, кратни на бит
С десетични представки по ISO			С двоични представки по IEC
Име	Означение	Стойност	Име	Означение	Стойност
килобит	kbit	103	кибибит	Kibit	210
мегабит	Mbit	106	мебибит	Mibit	220
гигабит	Gbit	109	гибибит	Gibit	230
терабит	Tbit	1012	тебибит	Tibit	240
петабит	Pbit	1015	пебибит	Pibit	250
ексабит	Ebit	1018	ексбибит	Eibit	260
сетабит	Zbit	1021	себибит	Zibit	270
йотабит	Ybit	1024	йобибит	Yibit	280

Компютрите обикновено обработват битовете на групи с фиксирана големина, условно наречени „думи“. Броят на битове в една дума варира в зависимост от модела на компютъра, обикновено между 8 до 80 бита, или дори повече при някои специализирани машини.

Международните организации ISO и IEC с общия си стандартISO/IEC 80000 определят, че символът за означаване на единицата за информация трябва да бъде „bit“, и същият символ трябва да се използва във всички кратни на единицата, например „kbit“ (за килобит). Въпреки това широко се използва и малката буква „b“ (например „kb“ за килобит). Главната буква „B“, както по стандарта, така и в практиката, е символ за означаване на байт.

В телекомуникациите (включително и в компютърните мрежи), скоростта за предаване на данни обикновено се измерва в единицата „бит за секунда” (bit/s) или в нейни кратни, например kbit/s. Тази единица не бива да се бърка с бод (baud) – единица за броя на импулсите за една секунда.

Последното, с което мисля и да завърша тази статия, е, че когато ви предложат интернет с 24 Mb в секунда, не си мислете, че това е много. 24Mb = 3MB, което не казвам, че е малко, но 1 песен се сваля за 2 сек, ако не е много дълга. 1 сериал от 20 мин - минута и половина, а филм, от нормалните на един диск със средно качество 700 MB ще се влачи 4-5 минути. 

Но ако искате филм с blue ray, даже и рипнат, той ще е 4.35 GB в този случай.

http://zamunda.net/banan?id=456952&hit=1&t=movie&search=BR%20rip

Тогава, при скорост от 24Mb/sec, ще се сваля  40-50 минути, ако връзката е по-бавна, може и час.