25 януари 2016 г.

Най-интересните книги и автори на научна фантастика и фентъзи.

Научната фантастика е жанр, подценяван от много хора. Те твърдят, че тя не е литература. Фентъзито пък, се счита за несериозен жанр, писан от бездарни драскачи. Дали хората са прави в тези така крайни изказвания?
 
Не, не са.
 
Научната фантастика, макар и недооценена, е един от най-важните жанрове в литературата. Тя провокира мисълта и въображението; тя проследява тендециите в науката; тя прогнозира бъдещето. А причината хората да използват фентъзито само за да разсеят скуката е в новите автори, които се нароиха напоследък и понижиха драстично качеството на този вид литература.
 
Няма как да говорим за научна фантастика без да споменем един от най-продуктивните и иновативни автори, а именно Айзък Азимов.
Азимов е сериозен автор, който е допринесъл много за развитието на научната фантастика през изминалия век. Той ни е дал трите закона на роботиката; той ни въвежда в едно бъдеще, където роботите са неотменна част от животите ни и улесняват всички аспекти на нашето ежедневие, премахвайки тежкия робски труд. Ще спомена заглавия като "Аз, роботът", "Двестагодишният човек", "Самите богове", "Краят на вечността", "Железните пещери", "Фондацията". Азимов е класик. Той е нещо като Вазов във фантастиката.
 
Друг много ярък представител на научната фантастика е Артър Кларк.
Той не е толкова навътре в научните среди, защото е по-скоро изобретател 
(макар и с дипломи по физика и математика от Кралския колеж в Лондон)
Това, което ми е направило впечатление в творчеството му е, че той представя фантастични сюжети с такова внимание към детайлите, че ти се струва, че четеш не фантастика, а художествена литература. В книгата "Лунен прах", аз наистина повярвах, че хората са се придвижвали с часове по лунната повърхност и са се справили с подвижните пясъци в един от кратерите й.
Най-интересните заглавия от него са "Една одисея в космоса през 2001-та година"; "Среща с Рама" – трилогията; "Градът и звездите".
 
Има още много автори, които заслужават място в тази статия, но за тях ще напиша по-накратко:
 
Хърбърт Уелс също е един от родоначалниците и патриарсите на научната фантастика. Романите му "Машината на времето", "Война на световете", "Невидимия човек", "Островът на д-р Моро" са оригинални и изключително напредничави за времето си.
 
Майкъл Крайтън стимурира въображението ни с "Джурасик Парк" и "Щамът андромеда", както и с "Изгубеният свят".
 
Клифърд Саймък е представител на по-софт фантастиката. Той също пише и за роботи като Азимов, но не навлиза в подробности за процесите (позитронни мозъци и прочее), в неговите книги героят е просто "Роботът" и дотам. Интересни книги от него са - "Отново и отново", "Всичко живо е трева", "Резерватът на таласъмите". "Градът"
 
Филип Дик е малко известен у нас, защото има много малко преведени книги. Едни от най-интересните са "Играчите от Титан" и "Камера помътняла" – по нея има нещо като анимационен филм, в който участва Киану Рийвс.
 
Иван Ефремов е руски учен, известен с романите си "Часът на бика" и "Мъглявината Андромеда", проследяващи живота на свръх-хората (рожби на свръх развит комунизъм).
 
Станислав Лем е учен-философ. Неговата повест "Соларис" е един от най-добрите образци в научната фантастика за среща с извънземен разум и с последиците от нея. Други интересни негови произведения са "Непобедимият", "Разкази за пилота Пиркс".
 
 
Налага се да спрем дотук, макар и далеч да не сме изчерпили дори най-добрите сред добрите фантасти, за да засегнем и фентъзито.
 
 
Когато заговорим за фентъзи, първият автор, който ни идва наум е Джон Толкин. Възрастният професор-лингвист създаде за безбройните си читатели свят, толкова магичен и реален, че поколения се прехласват по него и го имат за най-великия писател на всички времена.
Говорим за "Властелинът на пръстените" и "Хобит". Два романа, по които вече има направени блокбъстъри и които са генерирали милиони долари и са разпалвали въображението на милиарди хора.
 
 
"А жените в литературата?", ще възкликнат някои от по-феминистичните ни читатели. Да, виноват... забравих ги. Но това не е умишлено, а неволно, поради факта, че те самите се крият. Да вземем Дж. К. Роулинг, авторката на една от най-продаваните поредици в света. Може да не сте чували за поемата "Септември" или за "Под игото", но няма как да не ви е известно името "Хари Потър".
 
Роджър Зелазни е моят най-любим автор. Главно заради трилогията "Хрониките на Амбър", която е едно от малкото фентъзита, които обожавам. Други заглавия са "Намотки" (където е описано подобие на интернет години преди той да бъде създаден), "Джак от сенките", "Безсмъртият" и много други.
 
 
Оставям Стивън Кинг за накрая, защото не знам точно към кои автори да го причисля. Може би името, което най му приляга е "кралят на хоръра". Интересни заглавия на Кинг са "Мъртвата зона", "Живата факла", "То", "Сиянието", "ИТ", "Тъмната кула"

Няма коментари:

Публикуване на коментар